Решение № 593 от 10.12.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 593 гр. София, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно гражданско дело № 20251800501037 по описа за 2025 година

С Решение № 50 / 31.03.2025г., постановено по гр.д. № 904 по описа РСгр. Самоков за 2024 г., е допуснато изменение на размера на опредЕ.та с решение по гр. д. № 427/2018 г. по описа на РС – Самоков месечна издръжка, дължима от Г. П. К. с ЕГН ********** на малолетния му син Х. Г.ев К. с ЕГН **********, като този размер е увеличен от 180 лева месечно на 400 лева месечно, а Г. П. К. с ЕГН ********** е осъден да заплаща на Х. Г.ев К. с ЕГН ********** така увеличения месечен размер на издръжката, считано от 29.7.2024 г. (датата на предявяване на иска) до настъпване на нови основания за изменяване или на основания за прекратяване на издръжката, платима до 10-то число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Със същото решение искът по чл. 150 от СК е отхвърлен в частта му за увеличаване на издръжката за разликата над 400 лв. до пълния предявен размер от 460 лв. месечно, претендирано за периода от 27.2.2025 г. до настъпване на нови основания за изменяване или на основания за прекратяване на издръжката.

Присъдени са и разноски, като е допуснато предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Г. П. К. срещу горното решение, което жалбоподателят намира за недопустимо. Навежда довод, че предявените искове били два, а районният съд бил допуснал и разгледал непредявен иск, тъй като с молбата от 25.02.2025г. било поискано увеличение на издръжката от 180лв. на 460лв., считано от 25.02.2025г. без да 1 се претендира законна лихва за забава, а за периода от 29.07.2024г до 25.02.2025г. е претендирано само увеличение на издръжката от 180лв. на 400лв. Също така, с молбата не се поддържали претенциите за плащане до 10то то число на месеца, нито за лихви за забава, както е постановено с обжалваното решение. Като допълнителен довод за недопустимост на обжалваното решение поради произнасяне по непредявен иск, жалбоподателят изтъква, че искът бил предявен от С. Г. М. като майка и законен представител на Х. Г.ев К., а не от Х. Г.ев К., чрез неговата майка и законен представител С. Г. М., както съдът е постановил в решението си.

Освен това сочи, че съдът се бил произнесъл по искане за плащане на издръжката до 10-то то число на месеца и законна лихва за всяка просрочена вноска, каквито претенции не се съдържат в молбата за изменение на иска от 27.02.2025г., откъдето прави извод, че решението и в тази му част е недопустимо.

При условията на евентуалност, обжалва решение като неправилно в частта му, с която месечната издръжка за детето е увеличена за сумата над 300 лв. до 400лв., в частта за заплащане до 10-то число на месеца, и в частта за законна лихва върху просрочена вноска до окончателното й заплащане, както и в частта за присъденото в полза на Х. К. в пълен размер адвокатско възнаграждение от 600 лв.

Жалбоподателят счита, че първоинстанционното решение е неправилно, поради допуснатите при постановяването му противоречия с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, с оглед събраните по делото доказателства. Развива съображения, че при определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете следва да се съобразяват нуждите на детето и възможностите на родителите, а при иск за изменение на опредЕ. вече от съда издръжка, следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Оспорва изводите на районния съд по тези въпроси, като ги намира за противоречиви и несъответстващи на обективната истина и фактическите констатации, както и неподкрепени с доказателства. Счита за недоказано, че потребностите на Х. К. изискват по- високи разходи за отглеждането и издръжката му над обичайните за деца на неговата възраст. Намира за недопустимо, разходите закупена екипировка по сноуборд и такса към спортния клуб да се доказват със свидетелски показания. Излага тезата, че нуждите на децата от издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който са поддържали до момента, или който искат да поддържат. Изказва предположение, че няма никакви гаранции, че Х. ще продължи да се занимава със сноуборд и в бъдеще, още повече, че на последните 4 състезания за 2025г. има едно класиране на 8-мо място и три на 10-то място, откъдето прави извод, че интересът му към този спорт може би намалява. Оспорва изчисленията на съда относно разходите за спорт на Х..

Изтъква, че средният му успех в училище се е понижил до 3,73 при среден успех за паралелката 4,75, както и че има общо 36 забележки - за явяване неподготвен или без домашна работа в час, за невнимание, и неизпълнение на поставените му задачи, за нарушаване на дисциплината, за неуважение и незаинтересованост в часа. Сочи, че няма доказателства, детето да има специфични потребности - например за здраве, за частни уроци. Позовава се на официална статистика на НСИ за инфлацията между месец февруари 2025г. спрямо месец август 2019г. Счита, че не е налице и трайна съществена 2 промяна във възможностите на задълженото да плаща издръжка лице.

Съпоставя доходите на майката и бащата на детето. Изтъква аргументи, защо извършените от него разходи не кореспондират с реалните му доходи.

Позовава се показанията на св. М. К.а, че тя е платила пазарната цена на закупения имот с лични средства - от продажбата на неин личен автомобил и от спестявания на сина й А.. Изтъква, че е с призната 80 % неработоспособност, както и че има още едно собствено дете, на което дължи издръжка. Счита, че в случая съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при изготвяне на доклада по делото, като не е изготвил пълен доклад, с оглед всички претенции и твърдения на страните, не е разпределил доказателствената тежест правилно, като не е дал указания на страните за фактите и обстоятелствата, които всяка страна по предявените в производството искове следва да докаже при условията на пълно и главно доказване и, за които не сочи доказателства. Допуснал бил също и нарушение при оценката на събраните по делото допустими и относими доказателства, като някои от тях не е кредитирал, а други е тълкувал превратно в ущърб на ответника, а изготвеният доклад и разпредЕ.та тежест били напълно формални и в нарушение на чл. 146 от ГПК. Намира, че районният съд е бил длъжен служебно да събира доказателства по делото. Моли съда да отмените обжалваното решение в частта, с която е присъдено увеличение на месечната издръжка над 300 лв. до 400 лв., както и в частта, с която Г. К. е осъден да заплаща за сина си Х. К. месечна издръжка в размер над 300 лв. до 400лв., считано от датата на исковата молба до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването й, вкл. и в частта за плащане до 10- то число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Атакува решението и в частта за разноските. Прави доказателствени искания. Представя писмени доказателства.

Препис от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемата страна, но в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. А., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения и оспорва представения от ответната страна отговор. Моли съда да отмени обжалваното решение, с което е присъдена издръжка на детето Х. Г.ев К. в размер на 400 лв., и да я определи в размер на 300 лв. Поддържа и въззивната жалба в частта за разноските по делото. Претендира разноски за въззивното производство и за първоинстанционното производство. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Подчертава, че издръжката касае обикновените условия на живот и обикновените потребности на детето. Изразява предположение за причините за избора на спорт за детето.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият не се явява. Представлява се от адв. М., която оспорва жалбата във всичките й части и моли съда да я остави без уважение. Счита, че не е налице произнасяне по непредявен иск, а ако има такова, с него той е отхвърлен, като жалбоподателят няма правен интерес да обжалва решението в тази му част. Намира, че размерът на издръжката е определен правилно, с оглед доказаните нужди на детето и възможностите на родителите. Изразява становище, че доброволно предоставените средства на детето не освобождава жалбоподателя от отговорността да му предоставя всеки месец издръжка. Споделя изводите на районния съд. Претендира разноски и представя договор за правна помощ и списък по чл. 80 от ГПК.

3

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана вярно, пълно и изчерпателно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция са приети служебна справка за регистрирани трудови договори на С. М. и справки от НОИ и НАП за осигурителния доход на С. М. за периода м. март 2023 г. до м. септември, респ. м. октомври, 2025 г. От същите се установява, че през зимния сезон на последните четири години М. е работила като ски- инструктор към „Маунт вижън“ ЕООД с месечен осигурителен доход между 113 лв. и 561 лв., както и че целогодишно работи към „Сиси бюти нейлс“ ЕООД с месечен осигурителен доход в размер на минималната работна заплата за страната.

Разпитана е и свидетелката С.А. К.а - майка на жалбоподателя Г. К., която заявява, че синът й се оженил повторно на 15.05.2021г. По повод сватбата, свидетелката и съпругът й подарили на младоженците от семейния бюджет по 20 000 лв., за да тръгнат нещата напред. Помогнали им финансово и въз връзка със закупуване на имот, като за целта отделили средства от семейна застраховка в размер на по 20 000 лв. Парите били дадени на ръка и без договор. Не знае, каква е била цената на имота, но споменава, че те си имали техни средства. По- конкретно сочи, че снахата имала някакви средства, с които закупили имота, и започнали да правят подобрения, но тя не е давала пари за подобрения и обзавеждания.

Твърди, че С. дава уроци като ски учител, а през лятото се занимава със студио за маникюр. Същевременно заявява, че синът й има собствена фирма, като обслужвал три училища, но сега едното от тях отпаднало. Споделя обстоятелства от миналото на сина си и бившата му съпруга. Описва отношенията си с детето Х. и начина, по който то празнувало рождените си дни през последните две години.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

В конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

Неоснователно жалбоподателят счита, че районният съд се бил произнесъл по непредявен иск. Видно от точната формулировка на диспозитива на обжалваното решение, съдът се е произнесъл точно по 4 претенциите за различните заявени периоди (съответно от 29.07.2024г. и от 27.02.2025г.), като изцяло е уважил претенцията за периода от 29.07.2024г. и от 27.02.2025г. в размер на 400 лв. (т.е. така, както е била предявена), и я е отхвърлил за разликата над 400 лв. до пълния претендиран размер от 460 лв. за периода след 27.02.2025г. (също в съответствие с начина на предявяването й за този период).