Присъда № 19 от 30.11.2022, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 19 от 30.11.2022 г. по НОХД№ 212/2021г по описа на Окръжен съд-С.

ОП-С. е повдигнала обвинения срещу подсъдимия Т. Б. ИВ. за извършени престъпления по чл.248а, ал.2, вр.ал.1 и по чл.256, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.

В с.з. представителят на ОП-С. в с.з. поддържа повдигнатото обвинение като счита, че от събраните в хода на наказателното производство доказателства безспорно се установява, че подс. Т.И. на 24.04.2019 г. в гр. К. пред съответната компетентна служба, а именно ОС „Земеделие“, чрез нея представил пред Областната дирекция на ДФ „Земеделие“ - С. в заявлението за подпомагане за 2019 г. неверни сведения относно ползването на процесните земеделски парцели, находящи се в землището на с. Г.. Според представителя на държавното обвинение неверните сведения са свързани с несъответствието на парцелите с изискванията на нормативната уредба, касаеща подпомагане на земеделските производители за подпомагане, тъй като подсъдимият е заявил, че ги поддържа в добро съС.ие и са допустими за подпомагане, а реално същите през м.март на същата година са били опожарени и не са отговаряли на условията за подпомагане. Прокурорът се позовава на чл.10 ал. 2 т. 3 от Наредба № 2/2013 г. на Министъра на земеделието, според който временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи, за които в календарната година се установи, че са опожарени. Умисъл за извършване на деянието по първото обвинение прокурорът обосновава, позовавайки се на писмените доказателства по делото, както и на гласните такива, според които пожарът в с. Г. е станал известен на жителите на цялото село и е обхванал голяма площ. С оглед на това намира, че и подсъдимият е знаел за настъпИ. пожар, но въпреки това само няколко дни след него е подал заявлението и е претендирал да получи средства за подпомагане. В този смисъл намира, че извършеното от подсъдимия е съставомерно от обективна и субективна страна за престъплението по чл. 248а ал.2, вр. с ал.1 от НК, поради което ще предлага да бъде постановена осъдителна присъда, с която да подсъдимият да бъде признат за виновен по първото обвинение и да му бъде наложено наказание по реда на чл. 54 от НК, тъй като счита, че не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващи отговорността на подсъдимото лице обстоятелства. Наказанието, което прокурорът намира за справедливо, е „Лишаване от свобода“ около средния размер, предвиден в разпоредбата на чл.248а, ал.2 от НК, а именно 1 г. и 6 мес., чието изтърпяване да бъде отложено за минималния изпитателен срок, както и глоба в минимален размер. Що се отнася до второто повдигнато и предявено обвинение на подс. Б., а именно за това, че през периода м. Януари 2020 – м.01.2021г. в гр. С., като е използвал документи с невярно съдържание е получил от държавния бюджет на Република България неследваща се парична сума в особени големи размери- 62 326лв., намира същото за доказано по несъмнен и категоричен начин на първо място от писмените доказателства, които са приобщени по делото. Акцент поставя върху посочените като отглеждани животни в Заявленията за подпомагане за 2019 г. и 2020 г. Обясненията на подсъдимия в последното съдебно заседание по делото прокурорът намира за нелогични, недостоверни и противоречащи както на останалите доказателства по делото, така и на формалната житейска логика и на икономическите принципи. Прокурорът пояснява изложението си като заявява, че според нормативната уредба, регламентираща отпускането на средства за подпомагане на земеделските производители, средствата се отпускат за подпомагане на дейността на тези производители по различните мерки, съответно от бюджета на българската държава или от ЕС. Счита за нелогични обясненията на подсъдимия, че земеделските производители получават субсидии само защото към референтната дата преди 13 г. са притежавали определен брой говеда. Намира за безспорно установено, че през инкриминираните периоди 1 не са били отглеждани животни от подс. Б., тъй като и от физическите проверки на място, както и чрез разпита на множество свидетели е изяснено, че в животновъдния обект не са били отглеждани животни, самият обект не е отговарял на условията за отглеждане на животни. От доказателствения материал по делото според прокурора се установява единствено, че подс. Дянков е отговарял на едно условие, изискуемо за отпускане на средства за подпомагане, а именно , че към м. февруари 2009 г. е притежавал определен брой животни – 180, но този факт не обуславя авТ.тично отпускане на средства. Според прокурора подсъдимият Б. е знаел, че е било необходимо да отглежда тези животни, за които кандидатства за подпомагане, но въпреки това не ги е отглеждал и в този смисъл е заявил неверните обстоятелства в съответните таблици за отглеждане на животни, приложени към заявлението за подпомагане. Не намира пречка съгласно нормативната уредба животновъдите да продават животни, спазвайки предвидения законов ред. В конкретния случай обаче Т.Б. е заявил, че е продал и е придвижил животните със специален автомобил, собственост на дружеството на свид. Ст. Д. Д., който обаче разпитан още и в съдебното производство е заявил, че не е превозвал животни на подс. Б.. В обобщение заявява, че и второто обвинение, предявено на подс. Б. е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради моли за постановяване на осъдителна присъда, с която да бъде признат за виновен и да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК. Предложеното наказание е „Лишаване от свобода“ в минималния размер, който предвижда разпоредбата на чл.256, ал.2 от НК, а именно 3 г., което да бъде отложено за изпитателен срок от 4 г. Предоставя на съда кумулативно следва ли да се наложи и конфискация на част от имуществото на подсъдимия, както и наказание лишаване от права по чл. 37 ал. 1 т. 6 и 7 да упражнява дейността като земеделски производител с оглед обвинението. Предлага след като бъдат наложени наказанията по двете обвинения, да бъде приложена разпоредбата на чл. 23 от НК и да се определи едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 г., изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от 4 г. Предоставя на съда да прецени дали да приложи разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от НК по отношение на другите по-леки наказания, които законодателят е предвидил за тези престъпления.

Защитникът на подсъдимия Б.-адв.Н. предлага на съда да постанови присъда, с която Т.Б. да бъде признат за невиновен по предявените му обвинения. По обвинението по чл.248 а ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, поставя акцент върху обстоятелството, че пожарът е възникнал през м.март 2019 г., а заявлението, което подсъдимият е депозирал за финансово подпомагане на тези два парцела, е депозирано от него на 24.04.2019 г., т.е. във времеви период от около 20 дни след възникването на самия пожар. Излага заключение, че подс.Б. не е знаел, че процесните два имота са засегнати от този пожар. За този тип имоти фактическите действия, които следва да бъдат извършени от лицата, които са ги заявили за подпомагане, обикновено се извършват след 15.07. на съответната година, поради което адв.Н. намира, че неговият подзащитен не е бил длъжен да провери на място в какво съС.ие се намират имотите, преди да подаде заявлението за подпомагане. Твърди, че не може и не следва да се поставят свръхизисквания към гражданите, в случая към един дългогодишен земеделски производител и животновъд, да познава наказателното право и преди всичко съответната нормативна уредба, която касае различните по вид схеми и мерки за финансово подпомагане на земеделските стопани, а в конкретния случай дори и да се приеме, че подсъдимият е бил наясно с всяка една действаща наредба и закон, то фактът, че подс.Б. не е знаел за засегнатите два процесни имота от пожара, няма как да обуслови извод, че деянието, в което е обвинен, е осъществено най-малкото от субективна страна. Ето защо по това обвинение счита, че единствено правилната и справедлива присъда би следвало да се изрази в признаването на Т.Б. за невиновен в това да е извършил съответното престъпление по чл.248а ал. 2, вр. ал. 1 от НК и съответно да бъде оправдан. По отношение на второто обвинение, което касае два различни периода, а именно 2019 – 2020 г. също счита, че подсъдимият не е осъществил престъпление по чл.256 ал. 2, вр. ал 1 при условията на чл. 26 2 ал. 1 от НК. В тази връзка посочва, че предметът на извършените две еднократни проверки, в които са взели участие компетентни органи, е бил да се установи наличието на животни в надлежно регистрирания животновъден обект от страна на подзащитния му. Счита, че чрез показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Р.П. и И.Б., категорично е установено, че през 2020 г. подсъдимият е придобил от тях животни, воден от желанието си да възобнови животновъдната си дейност. Намира, че констатациите при извършените две проверки до голяма степен повлияни от сигнали на лицата, които са ги подали, но не и на базата на обективни данни – констатации, които да се основават на конкретни нормативни разпоредби. Това, че две еднократни проверки са видели, че животните в момента не се намират в животновъдния обект, не следвало да обуслови авТ.тично извод, че подсъдимият не ги е притежавал и не ги е отглеждал. В заключение се прави обобщен извод за недоказаност на второто обвинение, поради което се излага искане за признаване на подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.256, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.

Упражнявайки правото си на лична защита и на последна дума подсъдимият моли съда да го оправдае по двете обвинения.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Във връзка с първото обвинение за престъпление по чл. 248а, ал.2, вр.ал.1 от НК:

Подс. Т. Б. ИВ. е роден на 05 март 1971 г. в гр. С.. Живее в същия град, български гражданин, женен, със средно образование, понастоящем работи като шофьор на товарен автомобил, извършващ международен и вътрешен транспорт.

Преди да започне тази работа, подсъдимият от години се занимавал със земеделие – растениевъдство. Преобладаващо основно обработвал ниви, мери и пасища в землищата на с. М., с. Г. и с. М., всички находящи се на територията на община К..

През годините след влизането на Република България в Европейския съюз (ЕС), подс.Б. редовно кандидатствал за подпомагане по различни схеми и мерки, свързани с неговата дейност като земеделски стопанин и финансирани със средства от фондове на ЕС или от фондове на Българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани със средства, принадлежащи на ЕС. В тази връзка подс.Б. е регистриран като земеделски стопанин в Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) с уникален регистрационен номер (УРН) 255735, съобразно изискванията на Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. За да кандидатства определен земеделски стопанин по различните схеми и мерки законодателството изисква кандидатите да подновяват регистрацията си в МЗХГ като земеделски стопанин ежегодно, което подс.Б. направил и през 2019 г.

На 24.04.2019 г. подсъдимият посетил Общинска служба „Земеделие" — К., чрез която служба подал до Областна Дирекция Държавен Фонд „Земеделие“ - С. Заявление за подпомагане за кампания 2019 г. (форма физически лица) с вх. № 19023635/24.04.2019 г., УРН 255735 и уникален идентификационен номер (УИН) 20/2205192/4827 от 24.04.2019 г.

(том I, папка 4, л. 24 - 80). Лично подписал заявлението, както и всички приложения, карти на земеделски земи и документи.

Сред приложенията, представляващи неразделна част от заявлението била и „Таблица на използваните парцели 2019 г.“. В тази таблица подсъдимият заявил за подпомагане множество земеделски земи, за които притежавал право на ползване (общо 34 на брой). На горепосочената дата в Общинска служба - „Земеделие“ - К., в присъствието на св. М.М., заемащ длъжността „ст. експерт“ в същата служба, подс.Б. лично очертал границите на всички стопанисвани от него земеделски площи (блокове на земеделски стопанства), намиращи се в землищата на с. Г., общ. К., с. М., общ. К. и с. М., общ. К..