Решение № 253 от 22.11.2024, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно гражданско дело 364/2024
- Вид
- Решение № 253
- Подписан
- 22.11.2024
- В сила
- 20.11.2024
- Състав
- Веселина Топалова, Ива Димова, Симона Миланези
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 25 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал.1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, т. 2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 253 гр. Габрово, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Веселина Топалова
Членове:
Ива Димова
Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20244200500364 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260 от 22.05.2024 г., постановено по гр.д. № 823/2023 г., Габровски районен съд е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров” № 1 да заплати на Е. В. Ф., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „****” № 16 сумата 5286,00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от увреждане на собствения й лек автомобил марка „Киа“, модел „Сеед", с рег. № ***, резултат от ПТП на 06.12.2022 г. с лек автомобил марка „Форд", модел „Фюжън" с рег. № ****, ведно със законната лихва считано от датата следваща датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка „Киа", модел „Сеед", с рег. № *** до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ. Отхвърлил е предявения иск за разликата над присъдената сума 5 286,00 лв. до претендирания размер от 7 203,50 лв., като неоснователен. Осъдил е ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД да заплати на Е. В. Ф. сумата 197,27 лв. - разноски по делото след извършена компенсация, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. Осъдил е ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД да заплати на Е. В. Ф. сумата 748,74 лв. – разноски по делото, на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА.
Недоволен от постановеното решение е Е. В. Ф., която в законния срок е подала въззивна жалба, с която го обжалва в частта, с която е отхвърлена претенцията на ищцата за присъждане на законна лихва забава върху присъдената главница на основание чл. 497, ал.1, т. 1 от КЗ. Счита същото в обжалваната част за незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че пропуск на първоинстанционния 1 съд е, че не е указал на ищеца, че не е представил доказателства на застрахователя за това, че повредата на процесния автомобил представлява тотална щета по смисъла на чл. 390 от КЗ. Сочи като пропуск липсата на констатация в производството, че в хода на развитието на застрахователната щета застрахователят не се е възползвал от своето право по чл. 106, ал. 3 от КЗ да изисква от пострадалия документи за тотална щета на увредения автомобил.
Първоинстанционният съд е следвало да присъди законна лихва, ако не от 31.03.2023 г.
/датата, опредЕ. съгласно чл. 497, ал.1, т. 1 то КЗ/, то поне от 31.05.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/, доколкото подаването исковата молба за осъдителен иск представлява изрична покана до ответника за плащане на задължението за обезщетение.
Като пропуск сочи, че не е отчетена публичността и достъпността на регистъра на дерегистрираните МПС-та. Моли да се отмени решението в обжалваната част, като се присъди законна лихва забава върху присъдената главница на основание чл. 497, ал.1, т. 1 от КЗ, считано от изтичането на срока от петнадесет работни дни от предявяване на претенцията за имуществени вреди, претърпени като резултат от пътно-транспортно произшествие, настъпили на 06.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Представила е като доказателство свидетелство за регистрация с отбелязване на прекратена регистрация в частен имот, от което е видно, че процесния автомобил е дерегистриран, поради тотална щета на 15.05.2023 г. Същото е прието като доказателство по делото от въззивната инстанция с Определение № 673 от 28.08.2024 г. Претендира разноски.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от процесуалния представител на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” АД. Взема становище, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано в обжалваната част. Позовава се на разпоредбата на чл. 390, ал. 1 от КЗ, с която законодателят е въвел допълнително изискване в случаите на „тотална щета“ на МПС, а именно представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията му, като условие за плащане. Предприемането на административната процедура е в правомощията на потребителя на застрахователната услуга и в негова тежест е представянето на предвидените в закона доказателства, с оглед интереса му от поставяне на длъжника в забава. В случай, че регистрацията на МПС не е прекратена до приключване на съдебното производство пред инстанциите по същество или не са представени доказателства за това, то и осъдителния диспозитив в частта за обезщетението за забава би следвало да е съобразен с този факт. Акцентира, че в исковата молба липсва твърдение от страна на ищцата да е бракувано увреденото превозно средство, поради настъпила „тотална щета“, макар и това обстоятелство да й е било известно. Регистрацията е била прекратена на 17.05.2023 г., а исковата молба е депозирана на 31.05.2023 г. Претендира разноски. Към въззивната жалба представя платежни нареждания за заплатена главница и разноски пред първата инстанция.
Като необжалвано в останалата си част решението е влязло в сила.
Въззивницата в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител, който поддържа въззивната жалба и представя списък на разноските и договор за правна помощ и съдействие. Ответната страна по въззивната жалба не изпраща представител, депозирал е молба, с която моли да се остави въззивната жалба без уважение и претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е постъпила в законоустановения срок, отговаря на изискванията, визирани в нормите на чл. 260 и чл. 261 ГПК, подадена е от субект, разполагащ с правен интерес от атакуване срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, чрез постановилия го съд. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
2
Районен съд – гр. Габрово е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ, с акцесорна претенция за заплащане на лихва върху претендираното обезщетение съгласно чл. 497, ал.1, т. 1 от КЗ. Ищцата претендира от ответното застрахователно дружество заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в нанесена тотална щета, на л.а марка „Кия“, модел „Сийд“, с ДК № ***, собственост на Е. В. Ф. и управляван от Г.М.А., и негодността му за последващо възстановяване и пускане отново в експлоатация, което е в пряка-причинно следствена връзка с процесното ПТП.
Ответното застрахователно дружество е оспорило предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП. Твърди, че фактическите твърдения на ищцата не кореспондират с действителното положение, при което е възникнал пътния инцидент.
Оспорва вината на делинквента и осъществяване на фактическия състав на деликта по смисъл на чл. 45 от ЗЗД. Счита, че водачът на л.а марка „Кия“, модел „Сийд“ е допринесъл за настъпване на катастрофата. В условията на евентуалност посочва, че ремонтът би възлязъл на сумата от 7 203,50 лв. Оспорил е акцесорния иск за лихва, като е посочил, че същата би следвало да се присъди считано от датата на представяне пред застрахователя на доказателства за настъпване на обстоятелствата по чл. 390, ал. 1 от КЗ.
По делото е изготвена съдебно автотехническа експертиза от едно вещо лице, която е приета и приобщена като доказателство по делото. Събрани са писмени и гласни доказателства.
За да постанови решението в обжалваната част, първоинстанционния съд е приел, че в настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС, обезщетение за чието увреждане е предмет на спора не е депозирано и не се твърди. Представянето на такова доказателство няма отношение към дължимостта на застрахователното обезщетение, но е релевантно към изпадане на застрахователя в забава в зависимост от момента, в който това задължение е изпълнено от потребителя на застрахователна услуга. Не е спорно по делото, че задължението по чл. 390, ал. 1 КЗ не е изпълнено от потребителя, поради което и искът за присъждане на мораторна лихва е неоснователен за периода преди изпълнението на това условие. Въпреки направеното своевременно възражение от ответника с отговора на исковата молба ищецът не е ангажирал доказателства и не е изразил становище относно изпълнение на това изискване. Нормата на чл. 390, ал. 1 КЗ е специална по отношение на нормата на чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ и при приложението на специалната норма следва да бъде опредЕ. датата на забава за заплащане на застрахователно обезщетение, от която се дължи законната лихва. Същевременно, по делото липсват доказателства застрахователят недобросъвестно да е попречил за настъпване на дерегистрацията на МПС, с цел да се освободи от заплащане на претендираното обезщетение, поради което и последиците на чл.
25 ЗЗД не намират приложение. С оглед на горното и доколкото вземането за лихва има акцесорен характер спрямо главния дълг, обезщетението за забава - законната лихва, следва да се присъди, считано от датата следваща датата на представяне пред застрахователя на доказателства за настъпване на обстоятелствата по чл. 390, ал. 1 КЗ.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно, както и допустимо в обжалваната част. По същество от правна страна, в обжалваната част, настоящият състав на съда намира следното:
С постановеното решение е присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на настъпило ПТП и законна лихва, считано от датата следваща датата на представяне на доказателствата за прекратяване на регистрацията на лекия автомобил.
Предмет на въззивната жалба е определяне на началния срок за дължимост на акцесорната претенция, която се присъжда върху главницата.
Съгласно чл. 390, ал.1 от КЗ, преди изплащане на обезщетение, определено като 3 тотална щета на МПС, застрахователя изисква от ползвателя на застрахователната услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на МПС, поради настъпила тотална щета. Според чл. 390, ал. 1 от КЗ, изплащането на обезщетение при тотална щета е обусловено от представяне на удостоверение за прекратена регистрация на МПС. Предприемането на процедурата по дерегистрация на МПС е в правомощията на собственика на застрахованото МПС, претърпяло тотална щета. Като потребител на застрахователна услуга в тежест на ищцата е представянето на предвидените в закона доказателства, с оглед интереса му от поставяне на длъжника- ответник в забава. В този смисъл е практиката на ВКС в постановените решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на I т. о., решение № 59 от 12.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1256/201 г. на II т. о., решение № 140 от 01.08.2018 г. на ВКС по т.д. № 2278/2017, І т.о.
Представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС е административна процедура, която има значение за началния срок на забавата. Спазването на изискването по чл. 390, ал. 1 КЗ е предпоставка за определяне момента на изпадане на забава от страна на застрахователя за изплащане на това обезщетение. Предприемането и е в правомощията на потребителя на застрахователна услуга и в негова тежест е представянето на предвидените в закона доказателства, с оглед интереса му от поставяне на длъжника в забава.
От събраните по делото доказателства по безсъмнен начин се установява, че удостоверението за дерегистрация на автомобила не е било представено с доказателствата към исковата молба или на застрахователя при излагане на претенцията. Същото е представено с въззивната жалба, макар че видно от датата отбелязана върху него, регистрацията е прекратена на 17.05.2023 г., а исковата молба е заведена пред Габровски районен съд на 31.05.2023 г., т.е същото е съществувало към датата на подаване на исковата молба.
Разпечатката съдържа 33 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5c2186f6-39b1-4cc7-9bb3-7d3768998346