Решение № 1364 от 07.11.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1493/2022
- Вид
- Решение № 1364
- Подписан
- 07.11.2022
- В сила
- 07.11.2022
- Състав
- Ирена Николова Петкова, Наталия Панайотова Неделчева, мл.с. Симона Радославова Донева
Други актове по делото
- Определение № 3050 от 16.08.2022 · Ирена Николова Петкова, Наталия Панайотова Неделчева, мл.с. Симона Радославова Донева
- Протокол № 1536 от 14.10.2022 · Ирена Николова Петкова, Наталия Панайотова Неделчева, мл.с. Симона Радославова Донева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 267, ал.1, изр. последно · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 134, ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.25 · Закон за устройство на територията
- чл.36, ал.2 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1364 гр. Варна, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Г. Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20223100501493 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №265504/23.05.2022г. на Р. И. С., ЕГН ********** срещу решение №260266/09.05.2022г., постановено по гр. дело №1748/2021г. по описа на ВРС, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на П. С. Г. сумите: 2300лева, подлежаща на връщане като дадена на отпаднало основание - по развален договор за извършване на всички необходими действия за придобиване разрешение за строеж на обект „надстройка и пристройка към жилищна сграда" находяща се в УПИ XXII2151, ПИ с идентификатор *** по плана на жк. Изгрев, ул.
Теменуга № 136 сключен между страните като формален на 19.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 04.02.2021г. до окончателното, изплащане на задължението; 32,58лева, представляваща обезщетение за забава, от което 4,25 лева върху главница от 300 лева за периода 15.12.2020г. до 03.02.2021г. и 28,33лева върху главница от 2000 лева начислено за периода 15.10.2018г. до 03.02.2021г. и сумата от
762,71лева представляваща сторени съдебно[1]деловодни разноски съобразно уважената част на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Според жалбоподателката, постановеното от ВРС решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения - нарушаване правилата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК. Твърди, че доколкото от събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът е отказал да приеме проектна разработка част архитектура, съобразена с действащия ПУП, виза за проектиране и текста на чл.25 от ЗУТ, която се явява база, върху която да работят другите 1 специалисти по част конструкции, част EЛ, част ВиК, част ПБ, част EE, част ПБЗ и част озеленяване, то именно той се явява неизправна страна и не може да развали договора с изявление направено с покана със заверено съдържание по Телепоща от 07.12.2020г. На следващо място твърди, че липсва съдействие на ищеца. До изявлението му за прекратяване на договора направено на 07.12.2020г., той иска от въззивницата да изпълни заданието съгласно виза за проектиране от 08.08.2017г /идентична с виза за проектиране от 16.12.2020г./, но отказва премахването частите на търпимата сграда излизащи извън линиите на застрояване. Излага, че в изпълненото от нея няма отклонения от поръчаното, като възложеното е съобразено със заданието-виза за проектиране, издадена на основание действащ ПУП –ПРЗ, с начин на застрояване и допустимо отстояние -3м. Твърди, че съдът не е съобразил, че с изменението на действащия ПУП-ПРЗ ще се измени и заданието по договора, а съгласно същия изпълнителят няма право да излиза извън рамките на заданието, предоставено и от ищецът-възложител. Само той има право да изменя заданието и изходните данни съгласно чл. 2 от договора. Твърди, че доколкото в срока на договора, ищецът е отказал да приеме проект част архитектура съответстващ на предоставените изходни данни; не е променил заданието и изходните данни; не е възложил допълнителна задача на изпълнителя, а именно изработване на нов ПУП- ПРЗ, то неправилно районният съд е приел, че ищецът се явява изправна страна по договора и направеното от него изявление за разваляне на договора от 07.12.2020г. е породило действие. Излага, че неизправността на ищеца освобождава ответницата – жалбоподателка от отговорността й по чл.55, ал. 1 ЗЗД. Твърди се, че съдът е допуснал и друго процесуално нарушение. Изрично в отговора на исковата молба ответницата е направила възражение, че към момента на волеизявлението направено с покана със заверено съдържание по Телепоща от 07.12.2020г., действащ договор между страните не е имало поради това, че възложителят- ищец се е отказал сам от изпълнението му доколкото не е било в негов интерес да премахне частите на търпимата сграда излизащи извън линиите на застрояване или да възложи допълнителна задача - изготвяне на ПУП-ПРЗ, само чрез който няма да се стигне до премахване на част от съществуващата сграда, поради и което ответницата има право да задържи сумата от 2300 лева. По изложените съображения, жалбоподателката моли да бъде отменено обжалваното решение, като на негово място бъда постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени изяло като неоснователни и недоказани. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си, ответникът по жалбата оспорва същата като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, а първ. решение –потвърдено като правилно и законосъобразно, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Счита, че изложеното във въззивната жалба е неоснователно. Твърди, че той е бил изправна страна по договора, поради което е имал правото едностранно да го развали. След като договорът е прекратил свето действие поради неизпълнение от страна на въззивницата, то са налице всички предпоставки за връщане на претендираната сума с оглед отпадане на основанието за нейната дължимост. Излага, че след като е анализирал правилно всички събрани по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил законосъобразни и мотивирани изводи за основателност на предявените искове, поради което моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано 2 лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Настоящото производство не е контролно - отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл. чл.55, ал.1, пр. 3 вр. чл. 258 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявен от П. С. Г., ЕГН **********, срещу Р. И. С., ЕГН ********** за осъждане на последната да му заплати следните суми: 2300лева, подлежаща на връщане като дадена на отпаднало основание- по развален договор за извършване на всички необходими действия за придобиване разрешение за строеж на обект „надстройка и пристройка към жилищна сграда“ находяща се в УПИ XXII- 2151, ПИ с идентификатор *** по плана на жк. Изгрев, *** сключен между страните като формален на 19.10.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда04.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението и 580,24лева, представляваща обезщетение за забава, от което 111,91лева върху главница от 300лева за периода 02.06.2017г. до 03.02.2021г. и 468,33лева върху главница от 2000лева начислено за периода 15.10.2018г. до 03.02.2021г. Ищецът твърди, че в качеството си на собственик на ПИ 2552.2151 с адм.адрес гр.
Варна, *** и находящите се в него сгради, през 2017г. започнал преговори, а на 19.10.2018г. сключил с ответницата писмен договор за изработка, по силата на който тя - като изпълнител е поела задължение да извърши всички необходими действия за придобиване разрешение за строеж за „надстройка и пристройка към жилищна сграда“ в имота на ищеца. Излага, че по т. 5 от договора ответницата поела задължение да внесе необходимата документация в район Приморски за издаване на разрешение за строеж в срок до 190дни от датата на подписване на договора. В изпълнение на своите задължения, ищецът заплатил на 15.10.2018г. възнаграждение от 2000лева, като още при водене на преговорите -на 02.06.2017г. и сумата от 300лева, за които ответницата му издала РКО. Твърди, че срокът за изпълнение на задълженията на ответницата е изтекъл, но същата не престирала дължимото изпълнение. На 29.07.2020г. била проведена среща между съпругата на ищеца 3 и ответницата, на която последната изразила несигурност относно изпълнение на възложената й работа, но отказала да върне дадените й документи и показала на екран на компютър две схеми за идейна предварителна разработка, които не били окомплектован проект дори само по част архитектура и не били показвани до тогава на възложителя за обсъждане и одобряване. Съпругата на ищеца поискала да бъдат върнати платените до момента суми по договора, но ответницата отказала. Ищецът изпратил изявление за разваляне на договора и покана за връщане на даденото по него, които ответницата получила на 07.12.2020г. Ищецът счита, че доколкото задължението на ответницата не е изпълнено в уговорения срок, то за него се е породило правото за разваляне на договора, като моли ответницата да бъде осъдена да му върне получената сума, ведно с дължимото обезщетение за забава, както и да бъде осъдена да му плати съдебните разноски. В о.с.з. ищецът оспорва да му е предоставян от ответницата архитектурен проект за одобрение. Твърди, че на 02.06.2017г. когато била първата им среща, ответницата поискала срок, в който да проучи дали е възможно исканото проектиране. През м.10.2018г. получил уверение от нея, че няма законови пречки и без никакви условия извън вече уговорените, може да изпълни заданието, но до изтичане на уговорения в договор срок за изпълнение, тя не изпълнила нищо. Оспорва да е уведомяван, че трябва да се процедира нов ПУП-ПЗР или събаряне на съществуващата сграда. Оспорва и твърдението, че надстрояването е било невъзможно по действащия ПУП без събаряне на част от сградата. Оспорват се и твърденията ответницата да е извършила заснемане съгласно изискванията на пар.53, ал.3 ПЗР на ЗУТ, както и че е изготвила проект архитектура съответстващ на визата за проектиране и действащия ПУП ПРЗ с изходни данни от възложителя. Не се оспорва факта, че ответницата е заплатила такси към експлоатационните дружества, но се твърди, че така получените от тях становища са вече безполезни и не биха могли да се ползват.
Чрез депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор, ответницата оспорва предявения иск. Потвърждава, че между страните бил сключен твърдяния договор, по който получила плащане на 2300лева от ищеца. Не оспорва, че при получаване на сумата от 300лева на 02.06.2017г. са и били предоставени документи, като още тогава тя обяснила на ищеца, че за да бъде законосъобразен проектът, същият следва да отговаря на действащия ПУП4 ПЗР одобрен със заповед № Г-184/13.05.2016г. на зам. кмета на Варна. Затова изискала виза за проектиране. В изпълнение на договорните си задължения, ответницата твърди, че: на 03.06.2017г. извършила оглед и замерване в имота; на 24.07.2017г. - консулт с гл. архитект на район Приморски; на 09.08.2017г. ищецът й предоставил виза за проектиране; на 28.08.2017г. подала молба в „Енерго –про“ за съгласуването й; на 29.08.2017г. -подала молба до Енерго про за получаване удостоверение за мощност; на 11.09.2017г. получила от „Енерго про“ съгласувана виза и удостоверение за мощност; на 13.09.2017г. подала молба във ВиК за съгласуване на виза, получена на 26.09.2017г.; на 15.10.2018г. била проведена среща с ищеца, на която било обсъдено проектно решение на надстройката- като тогава бил платен втори аванс от 2000лева.
На 17.10.2018г. в нова среща са били обсъдени изготвените от нея варианти по част архитектура, а на 19.10.2018г. страните подписали писмен договор.
На 03.09.2019г. подала молба до ВиК за пре-съгласуване на визата, получена на 12.04.2019г. Твърди, че на 28.10.2019г. била проведена нова среща, на която ищецът отказал да види изготвения проект част архитектура, като заявил, че не желае да събаря. Твърди, че изготвеният проект е в съответствие с предоставената й виза за проектиране и действащ ПУП- ПРЗ. Сградата, чието над- и пристрояване е искано е търпима съгл. удостоверение № 172/05.08.2015г. и била на разстояние 1,80м. от западния и 2,10м. от източния имот, вместо на 3м. по действащ план. Възложителят отказвал да я приведе в параметрите на действащия ПУП и вариант за запазването й бил направата на изменение в действащия ПУП ПРЗ. Твърди, че устройствената зона, в която попада имотът позволява предвиждане на свързано застрояване на двете странични регулационни линии. Това е било възприето от ищеца и е започнато обсъждане със собствениците на съседните два парцела евентуалната промяна в ПУП. Принципното им съгласие е било получено, с което се твърди, че е изпълнила всичко необходимо по изпълнение задълженията й по договора. Ответницата твърди, че ищецът отказвал да приеме работата по част архитектура, изготвена в съответствие с визата за проектиране и действащ план, предвиждаща частта на търпимата сграда излизаща извън линиите на застрояване да бъде премахната, с цел привеждането й във вид позволяващ над- и пристрояване съгл. пар. 53, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Поради това тя излага, че продължаването на работата й по изпълнение на договора е станало невъзможно. На 27.07.2020г. ищецът в 5 телефонен разговор й съобщил, че се отказва от договора и иска връщане на документите и на платеното по него. На 29.10.2020г. по време на среща със съпругата на ищеца отново било изразеното нежеланието на възложителя да събаря. Ответницата твърди, че в изпълнение на задълженията си е платила 229,98лева такси към ВиК и Енерго про. За направеното заснемане съгл. пар.
Разпечатката съдържа 20 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5c216393-e6b4-4536-b923-39503112f33f