Решение № 44 от 05.04.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Бургас, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Е. П. Георгиева като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20222000500417 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 417 /2022г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, чрез пълномощника адв.В., против решение № 430/10.05.2022г. по гр.дело № 2265/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд в осъдителната му част, с която е осъдено да заплати на С. С. Д. сумата от 3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.07.2019г. Иска се отмяната му в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че по делото не е доказан механизмът на настъпване на претендираните вреди, не е установено, че ищецът е пострадал от ПТП, размерът на обезщетението според въззивника е прекомерен и определеният процент на съпричиняване е занижен. Счита, че от събраните по делото писмени доказателства не се установява, че ищецът е бил участник в процесното ПТП – не е вписан в протокола на пострадалите лица – официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК. Не е разпитан и в образуваното досъдебно производство като свидетел, пътувал в процесния автомобил. Твърди се, че дадените пред съда показания на св.И. относно присъствието на ищеца в автомобила са недостоверни и не се потвърждават от писмените доказателства, в частност на издаденото от МВР удостоверение № 3292001 10453 от декември, 2020г. в което С. Д. не е посочен като пострадало лице. На следващо място, съгласно твърденията на ищеца, в автомобила са пътували пет лица, три от които са с тежки физически травми, а единият от 1 тях е загинал. Останалите двама, сред които и настоящият ищец, не са вписани в протокола за пострадали лица. Според въззивника, при такива тежки травми у пострадалите лица, не е възможно С. Д., пътувал без поставен колан, да получи увреждания, позволяващи контактност и самостоятелно придвижване незабавно след настъпването на ПТП, още повече, че силата на сблъсъка е била най – голям там, където се твърди, че е пътувал той. Не е доказано твърдението на ищеца, че е бил на преглед в УМБАЛ „Бургас“.

Представените от него медицински документи са съставени в гр.София на 25.07.2019г., два дни след настъпването на ПТП. Посочените изследвания са оспорени по делото от ответника с отговора на исковата молба. По делото липсват данни за проведено за ищеца лечение и грижи за възстановяване на здравословното състояние на ищеца. В заключението на вещото лице по делото е посочено, че ищецът е пътувал без колан, че няма травматични увреди, а изгарянето от въздушната възглавница е следвало да обхване лицето му, но такова не е констатирано и, на последно място, кръвонасядането на дясната му ръка може да бъде получено и при обикновено падане. Посочено е, че ако ищецът е бил с поставен предпазен колан, то не би получил контузия на лявата раменна става. Счита, че не установена причинно – следствена връзка между ПТП и претендираните увреждания. При условията на евентуалност, счита присъденото обезщетение за прекомерно. Предвид непоставянето на предпазен колан неправилно е пределен процентът на съпричиняване. Отново при условията на евентуалност се прави искане за прихващане с разноските на двете страни по делото.

В отговор на въззивната жалба, подаден от адв.О., пълномощник на С.

С. Д., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Излага доводи, че по делото безспорно е доказано участието на ищеца в процесното ПТП като пътник в автомобила. По отношение доводите за неотразяването му в съставения констативен протокол за ПТП сочи, че липсата на вписани там обстоятелства не сочи, че не са осъществени. В протокола са вписани лицата, които, според субективната преценка на съставящият го полицейски служител, са пострадали. Предвид слабо забележимите травми, е обяснимо неотразяването на С. Д. като пострадал в протокола. Не е изключена и възможността ищецът да е почувствал неразположение в по – късен момент, а назначената по делото СМЕ сочи, че травмите му съответстват на процесното ПТП.

Въззивна жалба против решението в отхвърлителната му част е подадена от адв.О., пълномощник на С. С. Д.. Иска се отмяна на решението в тази част като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с 2 което искът да бъде изцяло уважен. Намира за правилно установено от съда наличието на валиден застрахователен договор, протИ.правното и виновно поведение на водача на лек автомобил Шевролет Нубира и претърпените от ищеца травматични увреждания. Неправилно обаче е определен размера на присъденото обезщетение за получените термично увреждане на кожата в лявата част на шията, контузия на лява раменна става, оток и кръвонасядане в областта на дясната колянна става и кръвонасядане по задната повърхност на дясната подбедрица на стойност от 5 000лв. По делото са представени доказателства за извършено на ищеца на 25.07.2019г. чрез ядрено – магнитен резонанс изследване от което е установена „патологична позиция на гръбначния стълб“, т.нар. „статична аномалия“ от постоянен спазъм на паравертебралните мускулни планове. На същата дата посредством магнитно – резонансна томография на дясната колянна става на ищеца е установено наличие на посттравматични промени на параартикуларните меки тъкани, псевдокистозни колекции, разположени интраартикуларно – ретропателарно и в областта на местните депа на Хоффа. От доказателствата следва, че ищецът е претърпял значителни тежки телесни увреждания, а възстановителният период е продължил осем месеца, през които той е бил неработоспособен. Затрудненията в походката му са продължили още месец и половина. Установени са и преживените от С. Д. негативни емоционални преживявания- безпокойство, тревожност и подтиснатост. Налице са били и физически ограничения и невъзможност за извършване на ежедневни битови дейности. Размерът на обезщетението, присъдено от предходната инстанция е несправедлив и несъответстващ на критериите на чл.52 ЗЗД и на ППВС 4/68.

Не е съобразен и с действащите към датата на ПТП лимити на застрахователни обезщетения и конкретните икономически условия. Не е извършено пълно, обективно и всестранно изследване на делото, в резултат на което е определен процент на съпричиняване в размер на 40 % въпреки липсата на доказателства, сочещи непоставяне на предпазен колан и други нарушения на ЗДвП. Правните изводи на съда в тази насока почиват на предположения, а не на обективни данни.

В отговор на тази жалба, подаден от третото лице – помагач на страната на ответника "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез пълномощника адв.В.. Счита я за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

Намира решението за справедлИ., законосъобразно и постановено при отчитане на всички относими обстоятелства, а присъденото обезщетение за достатъчно и справедлИ.. Безспорно установено е протИ.правното поведение на водача на лекия автомобил „ШЕВРОЛЕТ НУБИРА“ и непоставянето на предпазен колан от страна на ищеца. Съдебно-медицинската експертиза по делото е дала заключение, че травмата на коляното на ищеца е вероятно в резултат от удар в арматурното табло, контузията не е лекувана и липсват 3 белези и увреждания, каквито биха били получени, ако С. Д. е ползвал предпазния колан.

Бургаският апелативен съд в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на представените по делото доказателства приема следното:

С обжалваното решение ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищеца по делото обезщетение в размер на 3 000лв. за понесените от него неимуществени вреди понесени вследствие на телесни увреждания при причиненото от застрахован водач ПТП.

За да приеме решението си съдът е отчел вида на вредите, определил е на основание чл.52 ЗЗД справедлИ. обезщетение, а по възражението на ответника е изследвал и установил наличие на основание за намаляване на обезщетението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД поради това, че ищецът не е бил с предпазен колан.

Ищецът на 23.07.2019 г. е пътувал по пътя Бургас – Средец – ІІ-79 в посока към гр.С., в лек автомобил „Дачия Логан “ с ДК № *, като е седял на предна дясна седалка до управлявалия автомобила негов брат. По същото време в обратна посока към гр.Б е пътувал с лек автомобил „Шевролет Нубира“ с ДК № * – такси, застрахованият при ответника водач. При разминаването си с товарен автомобил – бетоновоз „Мерцедес с рег.№ *, по неустановени причини застрахованият водач се отклонил вляво и предизвикал страничен сблъсък на предната лява част на лекия автомобил със задната лява част на бетоновоза. Автомобилът без да се връща обратно в своето платно, продължил напред и се ударил последователно в движещите се в насрещното платно автомобили: „Рено Еспейс“, „Фолксваген Пасат“, „Киа“ и накрая челно в лекия автомобил „Дачия Логан“. Съобразно приетото заключение на в.л. (л.243-266), водачът на л.а. „Дачия“ не е могъл да избегне удар с л.а. „Шевролет“, въпреки предприетите маневри: аварийно спиране, опит да завие наляво, където е бил л.а. „Рено Еспейс“. Причината за произшествието (въпроси 12 и 14) е от субективен характер: изгубване контрола на управлението на МПС на прав участък от страна на водача на л.а.

„Шевролет Нубира“ и навлизане в насрещното платно за движение.

Вследствие на неправомерното поведение на застрахования водач са последвали сблъсъците с останалите автомобили.

Механизмът е подробно изяснен по делото.

След челния удар между л.а. „Шевролет“ и л.а. „Дачия“, двата автомобила са останали почти на място след като са се завъртели на 20-30 градуса (въпрос 4.1). Деформацията в предна част съответства на скорост 60 км/ч. на л.а. „Шевролет“ в момента на удара, а на „Дачия“ 30 км/ч.

Последният е претърпял дълбока деформация в челна дясна част, като се е отворила и предна дясна въздушна възглавница. Водачът на „Дачия логан“ с 4 рег.№ А 34 91 МС е получил телесни увреждания, а водачът на л.а.

„Шевролет Нубира“ с рег.№ * е починал. Починала е в болницата на 31.07.2019г. и пътничка в л.а.„Дачия логан“.

При така установения механизъм на произшествието следва извод, че изключителна вина има починалият водач на л.а. „Шевролет Нубира“ .

Не е спорно, че ищецът не е посочен сред пострадалите лица ( протокол на л.5-15). От този факт обаче, не следва непременно и единствено извод, че не е пострадал. По делото е установено от разпит на свидетел, че е пътувал в автомобила, управляван от брат му, че е бил на предна дясна седалка. Косвено този факт се потвърждава от факта, че се е отворила въздушната възглавница на това място, а от прегледа на ищеца на 26. 07.19г. при съдебен лекар се е видяло характерно кожно обгаряне. Наличието на непротИ.речиви свидетелски показания, медицинска документация за правени образни изследвания 2 дни след ПТП и констатации на съдебен лекар непосредствено след това мотивират въззивният съд да приеме за доказано, че ищецът е пътувал в автомобила, управляван от брат му в деня на ПТП.

Доказани са с надлежна медицинска документация за ЯМР изследване телесни увреждания, така както са посочени в обжалваното решение - на шиен и краниална половина на гръден отдели на гръбначния стълб с установени: „патологична позиция на гръбначния стълб“, т.нар. „статична аномалия“ от постоянен спазъм на паравертебралните мускулни планове“.

Уврежданията на дясната коленна става се изразяват в „посттравматични промени на параартикуларните меки тъкани. Псевдокистозни колекции разположени интраартикуларно – ретропателарно и в областта на местните депа на Хоффа“. Налице е резултат и от преглед при съдебен лекар с дата 26.07.2019г. с издадено и СМУ с описани увреждания.

От увреждането ищецът е понесъл неимуществени вреди – страх,болка дискомфорт при движение, което е продължило около месец.

Направеното възражение от ответната страна за съпричиняване с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД, съдът приема за основателно.