Акт от 18.04.2011, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 219

Номер

219

Година

30.06.2011 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

05.30

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Веселина Атанасова Кашикова

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Веселина Атанасова Кашикова

Гражданско I инстанция дело номер

20105100100353 по описа за

2010 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК- за съществуване на вземане.

В исковата си молба ищецът Н. А. за П. – гр. С.твърди, че на основание Протокол № 9/26.02.1998 година на Министерския съвет на Република България, от Министерство на финансите на „Г.” ЕАД – гр. М. била предоставена временна финансова помощ в размер на 4 000 000 000 /четири милиарда/ неденоминирани лева, със срок на възстановяване 30.06.1999 г. Съгласно Протокол № 9/26.02.1998 г. помощта била отпусната целево за оборотни средства и капитални вложения. Със седем броя платежни нареждания Министерство на финансите превело средства по предоставената временна финансова помощ в размер на 745 039. 45 деноминирани лева на „Г.” ЕАД – гр. М., клон „Г.” - гр. К., чиито правоприемник бил „Г.” ЕАД – гр. К., регистриран по ф. дело № 589/1998 г. на К.йски окръжен съд. В резултат на преобразуване дружеството „Г.” ЕАД – гр. К. било преобразувано в „Г.” – гр. К.. С акт № 12/06.04.2004 г. за установяване на частно държавно вземанÕ на директора на Агенцията за държавни вземания, било установено, че към 25.03.2004 г. държавата имала изискуемо вземане срещу „Г.” – гр. К. в размер на 1 230 838,49 лева. Вземанията по акта били оспорени, като с решение от 07.11.2005 г. по гр. д. № 526/2004 г., Софийски градски съд признал за установено, че "Г." , гр. К. не дължи сумата, установена с посочения акт. С решение от 12.01.2007г. по гр. д. № 2552/2005г. Софийски апелативен съд отменил решението на Софийски градски съд, отхвърлил като неоснователен предявения иск относно установяване на обстоятелството, че дружеството не дължи сумата, установена с посочения акт и осъдил "Г." , гр. К. да заплати на Агенцията за държавни вземания 50 033.54 лева, представляващи разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. С решение № 611 от 12.07.2007г. по дело № 265/2007г., ТК, 2-ро отделение, ВКС оставил в сила решението на Софийски апелативен съд по гр. д. 2552/2005 г. и осъдил "Г." , гр. К. да заплати на Агенцията за държавни вземания сумата от 50 033.54 лева - разноски и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. След приключване на правния спор било образувано изпълнително дело № 195/2007г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - гр. К. за събиране на присъдените разноски. С писма, съответно с изх. №1007/07.08.2007г., изх. №1034/15.08.2007г., изх. № 529/25.04.2008г. и изх. № 449/15.05.2009г. от "Г." - гр. К. поел ангажимента за погасяване изцяло на задълженията. За периода 08.05.2008г. - 21.05.2009г. от дружеството били извършени погашения в общ размер на 640 000 лева, с които била изплатена изцяло дължимата наказателна лихва за периода от 01.07.1999г. до 25.03.2004г., установена с Акт № 12/06.04.2004г., в размер на 485 799.04 лева, както и част от главницата, в размер на 154 200. 96 лева. Последното погашение било Н.равено на 21.05.2009 година, в размер на 15 000 лева. След преустановяване на плащанията на 05.10.2009г. от страна на Агенцията за държавни вземания до Районен съд - гр. К. било изпратено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу "Г." - гр. К., за неизплатените суми по Акт №12 за установяване на частно държавно вземане от 06.04.2004 година. Молбата била уважена, като била издадена Заповед № 1180 от 12.10.2009г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 13.10.2009 г. по ч. гр. д. № 1172/2009 г. по описа на Районен съд - гр. К.. Последвало присъединяване на изпълнителен лист от 13.10.2009 г. по ч. гр. д. № 1171/2009 г. по описа на Районен съд - гр. К. по изпълнително дело № 195/2007 г., както и било насочено принудително изпълнение срещу възбранен в полза на Н. недвижим имот. Подадено било възражение от "Г. - К." - гр. К. срещу издадената по делото Заповед № 1180 от 12.10.2009г., което обуславяло правния интерес от водене на настоящия иск. Ищецът моли съдада постанови решение, с което да признае за установено, че към 13.10.2009 г. (датата, на която е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1172/2009 г. по описа на Районен съд -гр. К.) държавата има изискуемо вземане срещу "Г. К." , гр. К., ЕИК *, в размер на 590 838.49 лева (петстотин и деветдесет хиляди осемстотин тридесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки), представляващи непогасената част от главницата по Акт № 12/06.04.2004г. за установяване на частно държавно вземане, издаден от изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, след извършените от дружеството плащания в общ рамер на 640 000 лева. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие ищецът поддържа иска. Представя писмени бележки. Прави искане за присъждане на разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответника „Г.-К.” – гр. К., с който искът се оспорва изцяло като неоснователен. Оспорва се обстоятелството, че на ответното дружество били преведени 745 039.45 лв. в качеството му на правоприемник на клон „Г.” гр. К. на „Г.” ЕАД гр. М.. Прави се възражение за погасяване на вземането, поради изтичането на общата 5 годишна погасителна давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД. В съдебно заседание чрез представител по пълномощие се поддържат Н.равените с отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от ищеца Н.-С.като заявител, по образуваното ч.гр.дело № 1172/2009г., К.йският районен съд издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1180/12.10.2009г. срещу „Г. К.” гр. К., код по БУЛСТАТ * за сумата от 590 838.49 лева, представляваща частно държавно вземане, произтичащо от предоставена временна финансова помощ в размер на 745 039.45 деном. лева на „Г.” ЕАД гр. М., клон „Г.” гр. К. /правоприемник на който е „Г. К.” ЕАД гр. К., последното - преобразувано в „Г. К.” гр. К./, както и за сумата 11 816.77 лв. – разноски по делото за внесена държавна такса. Издаден въз основа на заповедта е изпълнителен лист за посочената сума на 13.10.2009 година.

Видно от цитираното ч.гр.д.№1281/2009 г. на К.йския районен съд, в изискуемия от закона срок ответното дружество подало възражение срещу заповедта за изпълнение, като със съобщение до ищеца, получено на 06.07.2010 г., районният съд указал на последния, че може да предяви вземането си в едномесечен срок. Видно от подадената искова молба вх. № 3321/04.112010., в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, ищецът е предявил установителен иск по чл.422 от ГПК за съществуване на вземането си, произтичащо от Акт № 12/ 06.04.2004г. за установяване на частно държавно вземане.

От гореизложеното следва, че са налице процесуалните предпоставки за предявяване на иск с правно основание чл.422 от ГПК за съществуване на претендирано вземане, а именно – издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, подадено в срок възражение срещу заповедта за изпълнение и предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК иск за съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.

В основата на заповедното производство е акт по т.7 на чл. 417 ГПК, а именно акт № 12/06.04.2004 година за частно държавно вземане на изп. директор на АДВ към МФ, на основание чл. 87, ал.2 от ЗСДВ, с който е установено, че към 25.03.2004 година държавата има изискуемо вземане срещу „Г. К.” гр. К. /правоприемник на който е „Г. К.” ЕАД гр. К., последното проебразувано в „Г. К.” гр. К./ в размер на 1 230 838.49 деном. лева, от които: главница – 745 039.45 деном.лева и наказателна лихва за периода 01.07.1999 г. – 25.03.2004 година – 485 799.00 деном.лева. Посочено е в акта, че вземането се основава на решение на МС на РБ по протокол № 9/26.02.1998г. за отпускане на временна финансова помощ на „Г.” ЕАД – гр. М. в размер на четири милиарда неденом. лв., от които със седем броя платежни нареждания, в периода 12.03.1998г.-18.09.1998г., на „Г.” ЕАД-М., за клон К. е преведена сумата 745 039 446 лв., с краен срок за възстановяването й 30.06.1999година.

С влязло в сила решение № 220/12.01.2007 година, постановено по в.гр.дело № 2552/2005 година по описа на Софийски апелативен съд е отменено решение от 07.11.2005 година по гр. дело № 526/2004 година на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 състав, и е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от длъжника „Г. К.” , гр. К. иск по чл. 87, ал.3 ЗСДВ /отм./ да се признае за установено, че не дължи сумата в размер на 1 230 838.49 деном. лева, от които: главница – 745 039.45 деном.лева и наказателна лихва за периода 01.07.1999 г. – 25.03.2004 година – 485 799.00 деном.лева, установени с акт № 12/16.04.2004 г. за установяване на частно държавно вземане. В полза на АДВ са присъдени деловодни разноски. С решение № 611/12.07.2007 година, постановено по гр.дело № 265/2007 година на ІІ т.о. на ВКС, въззивното решение е оставено в сила. В полза на АДВ са присъдени деловодни разноски. Въз основа на издаден изпълнителен лист за разноските е образувано изп. дело № 195/2007 година на ДСИ при Районен съд-К..

Въз основа на тези данни във връзка с оспорваното от страна на ответното дружество обстоятелство, че му е приведена сумата в размер на 1 230 838. 49 лв. в качеството на правоприемник на клон „Г.” гр. К. при „Г.” ЕАД – гр. М., настоящият съд намира, че въпросът за дължимостта й по силата на акт № 12/16.04.2004 г. за установяване на частно държавно вземане е решен с влязло в сила съдебно решение, поради което този въпрос не следва да бъде пререшаван. Отрицателният установителен иск по чл. 87 ал.3 ЗСДВ /отм./, воден от „Г. – К.” , гр. К., с предмет установяване недължимостта на сумата по посоченият акт № 12/2004 година е отхвърлен с влязло в сила решение. С отхвърлянето на този иск се признава, че частното държавно вземане, установено с акта, съществува, като същият придобива стабилитет и подлежи на принудително изпълнение. Предмет на иска по чл. 422 ГПК е установяване съществуване на вземането на Н.-С.по същия акт за частно държавно вземане, предмет и на водения отрицателен установителен иск, по който има произнасяне на съдилищата с влязло в сила съдебно решение.

Така, в настоящото производство подлежи на установяване размерът на дължимото вземане /поради твърдението за извършени плащания от влизане в сила на горното решение/, както и следва да бъде обсъдено възражението на ответното дружество за изтекла в негова полза погасителна давност, за която се твърди, че започнала да тече на 01.07.1999 година и не била прекъсвана от ищеца на някое от основанията по чл. 116 или съгласно чл. 117 ЗЗД.

Във връзка с този довод относими са следните писмени доказателства, представени от ищеца и приети от съда: молби от „Г. К.” , гр. К. до изп.директор на АДВ вх. № 10-01-28/04 от 09.08.2007г., вх. № 10.-1.28/04 от 20.08.2007г. и вх. № 10-01-28/04 от 30.04.2008г., от които се установява, че за обезпечаване вземането на държавата по акт за частно държавно вземане № 12/06.04.2004г. ответното дружество предлага свой собствен имот, на който да бъде наложена възбрана „…като гаранция за издължаването изцяло”. Нещо повече, в последното цитирано като номер писмо, ответното дружество поема задължението ежемесечно, считано от 01.07.2008г. да изплаща по 100 000лв. до окончателното издължаване на задължението. Отделно от това, от писмо до АДВ вх. № 10-01-28/04 от 25.05.2009 година, ответното дружество е поело задължение като длъжник по изп.дело № 195/2007г. ежемесечно да привежда за изпълнение на задължението по делото сума от порядъка на 15 000 до 25 000 лв.

От заключението на неоспорената, приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че по акт за частно държавно вземане № 12/06.04.2004г. били извършени шест частични плащания на суми за периода 07.05.2008 година – 21.05.2009 година в общ размер на 640 000 лв. В извършените преводи било вписано, че същите са по посочения акт без пояснения дали се отнасят до главницата или лихвите. Поради това вещото лице приело, че с извършените преводи в посочения размер се покриват дължимите лихви в размер на 485 799.04 лв. С остатъка от 154 200.96 лв. частично се покривала главницата, като дължимата такава била в размер на 590 838.49 лв. към 31.10.2009 година.