Решение № 5423 от 27.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5423 гр. С, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Т. С. при участието на секретаря С. ЕМ. Д като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110172651 по описа за 2021 година

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.7, § 1, б. „а“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета.

Със заявление с вх. № 4293/18.05.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „ф-ма“ ЕООД, ЕИК *****, за заплащане на суми, както следва: 400,00 евро/четиристотин евро/, представляваща обезщетение за закъснение над 3 часа на полет №LB 220 на 01.06.2018г. по направление от летище М, В до летище В, Б, дължимо съгласно чл.7, апр.1, б.б от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11.02.2004г., ведно със законна лихва от 18.05.2021г. до изплащане на вземането, законна лихва за забава за периода от 02.09.2018г. до 30.04.2021 г. в размер на 211,25 лв./двеста и единадесет лева и 25 ст./, както и разноски по делото за държавна такса в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/. На 12.08.2021г. по образуваното ч.гр.д.

№27625/2021г. по описа на СРС, 25 с-в, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок, като ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си.

Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. В исковата молба се твърди, че ОЛ.

Ш.– гражданин на Руска Федерация, с дата на раждане **********г., е сключила договор за въздушен превоз с ответника, като е закупила самолетен билет за полет №LB 220 на 01.06.2018г. по направление от летище М, В до летище В, Б, който е следвало да пристигне на крайната дестинация на 01.06.2018 г. в 21:00 ч., но е пристигнал на 02.06.2018 г. в 16:07 ч., тоест полетът е извършен със закъснение от повече от три часа спрямо планираното разписание. Твърди се, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз ищецът има право на обезщетение в размер на 400 евро съгласно чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети във връзка със задължителната практика на Съда на Европейския съюз, тъй като полетът е бил с разстояние над 1500 км, а именно – 1534 км. Поддържа, че ответникът е признал основателността и дължимостта на претендираното вземане в рамките на извънсъдебните отношения между страните посредством осъществената помежду им кореспонденция. Моли 1 се за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи в полза на ищеца 400,00 евро/четиристотин евро/, представляваща обезщетение за закъснение над 3 часа на полет №LB 220 на 01.06.2018г. по направление от летище М, В до летище В, Б, дължимо съгласно чл.7, апр.1, б.б от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 11.02.2004г., ведно със законна лихва от 18.05.2021г. до изплащане на вземането. Претендират се разноски, както в настоящото исково производство, така и в заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника, с който се оспорват предявените искове. Оспорват се истинността и авторството на адвокатското пълномощно, както и на други доказателства, приложени от ищеца по делото. Поддържа се, че фактическият състав, от който възниква правото на обезщетение за ищеца по Регламент (ЕО) 261/2004 г., не е осъществен. Прави се възражение за погасяване по давност на сумата за главница. Релевира се и твърдение, че ищецът неправомерно е разпространил електронната кореспонденция между страните, представляваща конфиденциална информация. Оспорват се и твърденията на ищеца, че от страна на ответника е извършено извънсъдебно признание на вземането, предмет на настоящото производство. В тази връзка се поддържа, че отдел „Жалби и рекламации“ на „ф-ма“ АД по своята същност не притежава представителна власт по смисъла на чл. 235 ТЗ, същевременно не е и упълномощен от представляващите ответното дружество да извършва твърдяното в исковата молба признание, поради което и същото няма обвързващо действие за „ф-ма“ АД. Моли се за отхвърляне на предявените искове. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна в производството адвокатско възнаграждение, както и на това за заповедното производство.

По допустимост на производството:

Видно от заповед за изпълнение по ч.гр.д.№27625/2021г. по описа на СРС, 25 с-в е разпоредено заплащане освен на главница и на мораторна лихва в размер на 211,25 лв. за периода от 02.09.2018г. до 30.04.2021 г. С исковата молба е подаден иск за установяване дължимост само на главницата, поради което следва да се приеме, че разпореждане от 07.10.2021г. с пр.осн. чл.415, ал.1 ГПК не е изпълнено в тази част и заповедта за изпълнение подлежи на обезсилване в частта относно законната лихва за забава.

От събраният по делото доказателствен материал, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна.

При очертания предмет на спора в тежест на ищеца е да докаже елементите на обективната отговорност на ответника: наличието на сключен договор за въздушен транспорт с конкретни параметри – дата, час на тръгване, че пътникът се е явил за регистрация на гише поне 45 минути преди полета, че полетът е бил изпълнен със закъснение над три часа от предвиденото разписание. В тежест на ответника е било да докаже изпълнение на полета по разписание или премаршрутизиране при сравними транспортни условия, евентуално – заплащане на търсеното обезщетение.

Приложим към процесните отношения закон на основание чл. 1 и чл. 19 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. е именно посочения регламент. С чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и процесният въздушен превоз.

По отправено преюдициално запитване досежно приложението на Регламент /ЕО/ 261/2004 г. Съдът на Европейските общности се е произнесъл с решение от 2

19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което е дал задължително за настоящия съд на основание чл. 633 ГПК тълкуване досежно приложимия към спора регламент. Съобразно последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна на или по – голяма от три часа, в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание.

Съгласно чл. 3, параграф 1 Регламента, последният се прилага ако пътниците имат потвърдена резервация за съответния полет, освен в случая с отмяната, посочен в член 5 от регламента, и се представят на гишето за регистрация, не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане.

С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че разстоянието между летище М, В и летище В, Б е над 1500 км. Съгласно чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 EUR за всички полети на територията на Общността над 1500 километра и за всички други полети между 1500 и 3500 километра.

От представената и приобщена към доказателствения материал бордна карта, издадена на лицето ОЛ. Ш., се установява съществуването на валидно правоотношение между страните по договор за въздушен превоз. От бордната карта се установява обстоятелството, че ОЛ. Ш. е била надлежно регистрирана и допусната до борда на полет №LB 220 на 01.06.2018г. , изпълнен от ф-ма ЕООД по дестинация летище В, м, Руска федерация – летище В, Република Б. Следователно, въз основа на представената по делото бордна карта се установява в производството, че ищцата се е представила на гишето за регистрация, за полет № LB220 поне 45 минути преди определения час на излитане, надлежно й е издадена бордна карта и е допусната до борда на самолета.

От бордната карта и от писмо от Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт АД, се установява, че полет LB 220 по дестинация летище В, м, Руска федерация – летище В, Република Б е с планиран час на излитане 18.30ч. на 01.06.2018г. и планиран час на кацане 21.00ч., но съгласно отбелязване, направено в бордната карта е изпълнен на следващия ден – 02.06.2018г. в 12.30ч. с №LB 220А , като от писмото на стр.12 от делото се установява, че е кацнал в 16.07ч. Безспорно отлагането на полета за следващ ден, без от превозвача да са представени доказателства и направени твърдения за обективна невъзможност за изпълнението му в планирания ден и час, представлява закъснени на полета над 3 часа. Между страните не е спорно и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че разстоянието между летище М, В и летище В, Б е над 1500 км., 3 което обстоятелство се установява и от събраните по делото доказателства.

Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че от представените по делото доказателства се установява наличието на елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 7, §1, б."б" от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г., поради което и предявения иск се явява основателен и доказан за пълния предявен размер.

Предвид основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, съдът намира, че следва да разгледа своевременно направеното от името на ответника възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца. Една от целите на Регламент (ЕО) 261/2004 г. е повишаване защитата на правата на пътниците в областта на въздушния транспорт. Отказан достъп на борда, отмяната или дългото закъснение на полет, както е посочено в съображение № 2 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., причиняват сериозно безпокойство и неудобство на пътниците. Тези неимуществени вреди са в пряка причинно[1]следствена връзка с неточното изпълнение от страна на въздушния превозвач и не могат да бъдат поправени по друг начин освен чрез обезщетение.

Увреждането засяга позитивния интерес на пътниците, свързан с правното и житейско очакване техният полет да бъде осъществен при условията, при които са направили своята резервация, т. е. при условията на сключения договор за превоз. В този смисъл отговорността на въздушния превозвач за изплащане на обезщетенията, предвидени в чл. 7 от Регламента, следва да се квалифицира като договорна, а не деликтна.

Аргументи в този смисъл съдържа Решение по съединени дела С[1]139/2011 на Съда на ЕС, в което съдът тълкува уредбата за определяне на компетентен съд по дела за обезщетения, претендирани на основание Регламент (ЕО) 261/2004 г. В решението е посочено, че тези дела за обезщетения представляват дела, свързани с договор по смисъла на чл. 5, т. 1, б. „б“, второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Тази практика е напълно относима и към действащия Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Видът на претендираните вреди също не е основание за квалифициране отговорността на превозвача по Регламент (ЕО) 261/2004 г. като деликтна. Напротив, в Тълкувателно решение № 4/29.01.2013 г. по тълкувателно дело № 4/2012 г. ОСГТК на ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди може да се присъди и в случаите на договорно неизпълнение, "доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението". В Решение по дело С-139/2011 4