Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 136 от 18.07.2025, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 404/2024
Вид
Решение № 136
Подписан
18.07.2025
В сила
18.02.2026
Състав
Калина Стоянова Пенева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 40 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т.16 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.429 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл.497, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.15 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Бургас, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20242000500404 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 14 106/08.08.24г. на БОС от "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД гр.София, ЕИК: 121718407, със седалище: гр. София, бул. „Витоша“, № 89 б, Милениум център, София, чрез ю.к. В.Й., против р еш ен и е № 605/05.07.2024г., поправено с решение № 621/ 09.07.2024 г. и двете п о гр.д.1681/2023г. по описа на Бургаски окръжен съд, в частта, с която е уважен предявеният от Х. Б. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б., к-с „С.“ бл. **, вх. *, ет.

*, ап. *, против „Инфра експерт” АД, ЕИК: 204342601, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, ул.“Велико Търново“ № 27, представлявано от изпълнителните директори Стефан И. Радев и Иван Владимиров Владимиров, иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 с.з., съединен по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК с иск с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл.429 КЗ, предявен от „Инфра експерт“ АД с р е щ у въззивното застрахователно дружество, за заплащане на обезщетение за претърпени на 03.08.2020г. в резултат от неправилна организация и неспазени технически изисквания за обезопасяване при 1 извършване на ремонт на бул. „Демокрация“, гр. Бургас, неимуществени вреди от причинена тежка телесна повреда за размера от 50 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта - 03.08.2020 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото, съобразно уважената част от претенцията. Решението се обжалва и в частта, с която е уважен по реда на чл.219, ал.3 ГПК предявеният от „Инфра експерт“ АД против "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД гр.София, регресен иск за същата главница, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта, до окончателното изплащане на сумата, които Застрахователят е осъден да заплати на застрахования търговец.

Твърди, че постановеното решение по основния иск не е правилно. На първо място заявява, че изводите на първоинстанционния съд са основани на експертни заключения и на доказателства, събрани в образуваното по случая досъдебно производство, което е недопустимо. Поддържа, че съдът е формирал своите правни изводи, без да назначи експертиза, за да установи механизма на ПТП-то, т.е. нарушен е принципът на непосредственост при събиране на доказателствата. Оплаква се, че не е изследвано дали водачът е можел да възприеме своевременно намиращата се зад багера пешеходка, нито наличието на обективна възможност да приведе в действие спирачната система на багера и да спре преди мястото, на което била паднала жената.

Оспорва задължението на водача на ПС да осигури възможност за безопасно движение на заден ход и за спиране, с оглед безспорното обстоятелство, че Д. преминавала през територия на изкопни работи и багеристът изпълнявал правнорегламентирана дейност, която по презюмпция е с повишен риск от произшествие и именно затова - с повишени изисквания за обозначаване на мястото и ограничаване на достъпа до него.

Оплаква се, че въпреки че първоинстанционният съд приел спазване на изискванията за обезопасяване на работната площадка, неправилно квалифицирал последиците от нарушаването на ограничения достъп от страна на пострадалата. Твърди, че в конкретния случай, при наличие на надлежно обективирана забрана за преминаване през ремонтирания участък, е неприложима разпоредбата на чл. 40 от ЗДвП, на която се позовал съдът.

Твърди, че поведението на багериста сочи на „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 НК и счита извода за ангажиране на отговорността на водача на багера 2 за голословен.

Следващо възражение е относно обема на отговорност на въззивното застрахователно дружество спрямо застрахования търговец. Твърди се, че „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, гр. София носи отговорност за вреди по договор за застраховка „ГО“, но не и за вреди, в резултат от извършвана от застрахованото лице професионална дейност, която, според Застрахователя, е следвало да бъде допълнително застрахована. Моли за отмяна на обжалваното решение в съответните му части и постановяване на ново, с което основният иск бъде изцяло отхвърлен, а като последица от това – да бъде отхвърлен и регресният иск.

По делото е надлежно депозиран отговор от „Инфра експерт“ АД, гр.София, чрез ю.к. Л.Л. Счита въззивната жалба на „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, гр.София против решение № 605/05.07.2024г., поправено с решение № 621/ 09.07.2024 г. и двете по гр.д.1681/2023г. по описа на БОС, в частта, с която е уважен предявеният иск от Х. Д. против „Инфра експерт“ АД за основателна, а решението на Окръжен съд – Бургас – за неправилно в тази част. Също моли за отмяната му и излага аргументи. Позовава се на твърдение, че вредоносният резултат е настъпил единствено по вина на пострадалата. Моли за решение в този смисъл.

Въззиваемата Х. Б. Д. оспорва въззивната жалба в депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор, чрез адв. И. М. Счита обжалваното решение за правилно, справедливо и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Не ангажира доказателства, претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, пред функционално компетентния съд и е допустима.

Предявеният иск пред БОС е с правно основание чл. 49, вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, съединен по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК с иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 429 КЗ. При разглеждане на делото пред настоящата инстанция са събрани допълнителни доказателства, на основание Определение № 483/02.10.2024г. по в.гр.д.№ 404/2024г. на АС - Бургас и при приложение на ТР № 1/2013г. от 9 декември, 2013 година на ОСГТК на ВКС, т.3.

Съдът като взе предвид приложените

3 доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Бургаски окръжен съд е образувано по искова молба о т Х. Б. Д. против „Инфра експерт“ АД, гр.София. Твърди, че на 03.08.2020г., около 9.30ч., при прибирането си от редовната сутрешна разходка в морската градина в гр. Бургас, пресякла бул. „Демокрация“ в посока от морската градина към Генералното консулство на Република Турция.

Преминала през дясното платно за движение на булеварда, спряла за секунди при навлизането в затревената площ между двете платна и след като се уверила, че може спокойно да продължи (нямало никакви ограничения, конуси, ленти, работещи машини), направила няколко крачки. Въпреки подходящите обувки, внезапно се подхлъзнала по неравния терен, паднала по гръб и попаднала под колелото на намиращия се в близост багер, потеглил в този момент назад. Така бил прегазен десният й крак в областта на подбедрицата и глезена. При навлизането на мястото на инцидента, тя възприела спрял и неработещ багер. На участъка не се извършвали строително-ремонтни дейности, имало няколко човека, които пиели кафе и пушели цигари. Твърди, че от силната болка загубила съзнание. Била оперирана и десният й крак бил ампутиран до 1/3 от дисталната част на дясна подбедрица, в резултат от което станала инвалид за цял живот. Изпаднала в депресия. Поради камъче в чукана, се наложила втора операция в края на м.октомври, 2020г.

Неколкократно й била оказвана финансова помощ от дружествотоответник, която използвала за пътуване до РФранция, за направа на първата й протеза и заплащане на част от медицинските консумативи. Въпреки очакванията за втора безплатна протеза, се оказало, че тази протеза не е изцяло безплатна. Били ангажирани също рехабилитатор и психолог, на които плащала.

През 2021г., поради отслабване на крака от обездвижването и общата загуба на тегло, се наложило изработване на втора протеза, отново в РФранция. Тя се оказала несполучлива и в края на м.март, 2022г. заминала за гр.София за изработване на трета протеза. С нея била до края на м.май, 2023г., а впоследствие се наложило изработване на четвърта протеза, вече осигурена от дружеството „Движение без граници“.

4

Заявява, че след инцидента дълго време пила обезболяващи и успокоителни, защото целият й живот се преобърнал. При самата травма претърпяла неописуеми болки и страдания, с изключителен интензитет.

Счита, че повече няма да се възстанови и да бъде човекът, който била. На основание изложеното завела настоящия иск за компенсиране на причинените неимуществени вреди. Заявява, че имуществени не претендира, с оглед оказаната й финансова помощ от „Инфра експерт“ АД, гр.София. Позовава се на неспазване на правилата за безопасност от страна на изпълнителя на ремонтните работи. Ангажира доказателства.

„Инфра експерт“ АД, гр.София оспорва иска в надлежно приложения отговор по реда на чл.131 ГПК. Оспорва въведените в исковата молба твърдения за липса на обезопасяване на участъка, в който настъпил инцидентът. Оспорва твърденията в исковата молба, че въззиваемата Д. не възприела, че на мястото на инцидента работи багер, че в момента се извършват ремонтни дейности, т.като нямало обозначения върху багера, нито индиция, че работи. Твърди, че за участъка е въведена временна организация за безопасност на движението, като след направен оглед от комисия, с участие на представители на Община Бургас и Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас, е констатирано, че е изпълнена, според съгласувания проект. За всички водачи на МПС и за пешеходците били въведени ограничения в придвижването, с маркировка, конуси и пътни знаци. Дружеството твърди, че след като Д. сочи, че минавала ежедневно през ремонтирания участък, не може да е в неизвестност, че там се извършват ремонтни работи и се ползва тежка техника. Тази механизация и тежка техника била на място през време на целия ремонт и се намирала в едното платно – дясната част, непосредствено пред Генералното консулство на Република Турция, като движението на автомобили се извършвало само в едното платно. При извършване на ремонта, участъкът бил ограничен със знаци „В1“ – „Забранено влизането в двете посоки; „А 23“ – „Внимание! Участък в ремонт“, предупредителни бализи, конуси и др., които били поставени на място още към 07.07.2020г., когато била приета ВОБД. Твърди, че маркировката била поставена по такъв начин, че да бъде възприета от всички участници в движението.

Поддържа, че въззиваемата Д. изцяло не се съобразила с ограниченията, пренебрегнала ги и сама се поставила в ситуация да получи контузията. Счита, 5 че изцяло е допринесла за инцидента, като в тази връзка се позовава на проведеното ДП. В него Прокуратурата стигнала до извод за липса на виновно поведение на багериста и липса на извършено нарушение на професионалните задължения. Позовава се на липса на противоправност в поведението на багериста и съответно – липса на деликтно поведение.

На основание въведените правозащитни възражения моли за отхвърляне на иска. Ангажира доказателства и претендира разноски.

С отговора срещу исковата молба, по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК, „Инфра експерт“ АД, гр.София поискало конституирането на трето лице-помагач – "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД гр.София. За да обоснове правния си интерес от процесуалното действие, се позовало на сключен договор с ответника по регресния иск – Комбинирана застрахователна полица № BG/06/119002790262/02.10.2019г. „ГО на автомобилистите“. Заявява, че с посочения договор „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД, гр.София приело да застрахова отговорността на ответника за вреди, причинени на трети лица за срока на договора.

Молбата е удовлетворена и с определение № 70/09.01.2024г. по гр.д.№ 1681/2023г. по описа на БОС Застрахователят е конституиран в качеството на трето лице-помагач на ответника и срещу него е насочен регресен иск: при условие на евентуалност, в случай, че застрахованото лице бъде осъдено, да бъде осъден застрахователят да му заплати сумата на главницата и претендираната законна лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и направените разноски в производството.