Решение № 223 от 09.06.2026, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Козлодуй, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Д. Алексиева при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Жаклин Г. Д. Алексиева Гражданско дело № 20251440100255 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от А. С. А., ЕГН: **********, чрез пълномощника адв. Г. Ч. - САК, с която са предявени искове както следва: 1. Осъдителен иск с правно основание чл. 23, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД против „К.К.М." ЕАД, с ЕИК: ***** с който се иска ответника да заплати на А. С. А., ЕГН: **********, сума в размер на 19.80 лева, представляваща заплатена при начална липса на основание възнаградителна лихва, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане. и 2. Осъдителен иск с правно основание чл. 23, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД против „К.Г." ЕООД, с ЕИК: ***** с който се иска ответника да заплати на А. С. А., ЕГН: **********, сума в размер на 160.20 лева, представляваща заплатено при начална липса на основание възнаграждение за поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на 20.03.2020 г. А. С. А. е сключил договор за потребителски кредит тип „Кредит до заплата" № 5008**** с „К.К.М." ЕАД, чрез кредитен посредник „Ф.С." ЕАД, ЕИК: ***** /заличено към настоящия момент дружество, на което универсален правоприемник е дружеството „К.К." ЕАД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „С.Т.", ул. „З.М." № 15, вх. Г, ет. 6/.На същия ден на доверителя ми бил отпуснат заем в размер на 600.00 лева, която сума е усвоена чрез заплащането й по личната банкова сметка на ищеца в „П.И.Б." АД. В погасителен план към кредит № 5008**** към договор за кредит било посочено, че погасителният план има силата на споразумение между страните относно размера на усвоената сума от 600.00 лева за срок от 1 1 месеца, а размерът на сумата, която следва да върне А. С. А. е в размер на 619.80 лева, включваща усвоената главница и договорната лихва.Отново на същия ден /20.03.2020 г./ в изпълнение на договор за потребителски кредит тип „Кредит до заплата" № 5008**** А. А. сключил Договор за възлагане на поръчителство с посочено от Заемодателя лице, а именно с „К.Г." ЕООД, ЕИК: *****. В договора е уговорено, че същият влиза в сила в момента на неговото подписване, ако не бъде осигурен като обезпечение по кредита поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500.00 лева, одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „К.К.М." ЕАД банка и не представи съответните доказателства за това.Твърди се, че в договора е посочено, че за оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита, Клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер на 160.20 лева.На А. А. е представен и погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение, в който е посочено, че в случай на възползване от услуга за възлагане на поръчителство общо дължимата сума по усвоения кредит № 5008**** и възнаграждение за предоставено поръчителство възлиза на: размерът на усвоената сума по кредита, заедно с договорната лихва е 826.40 лева, размерът на възнаграждение за поръчителство е 160.20 лева, а общата сума която следва да върне ищеца е в размер на 780.00 лева.Ищеца е погасил по предоставения договор за заем и свързания с него договор за предоставяне на поръчителство сумата в общ размер на 780.00 лева /включваща главница, лихва и възнаграждение за поръчителство.След заплащането на тази сума на Посредника „К.К." ЕАД /универсален правоприемник на „Ф.С." ЕАД/, последното е превело на „К.К.М." ЕАД получената сума, представляваща погасената главница и възнаградителна лихва, както и е превело на „К.Г." ЕООД получената сума, представляваща погасеното възнаграждение за поръчителство.

С ИМ се твърди, че гореописаните договори са нищожни /недействителни/ съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречат на законоустановените императивни правила, а именно – чл. 10, ал.1, чл 11,ал.1,т.7,т.9, т.10, т.11, т.20, вр. чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че нищожността на процесния договор за потребителски кредит, сключен между „К.К.М." ЕАД и А. С. А., води до нищожност и на свързания с него Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „К.Г." ЕООД и А. С. А., и Договор за поръчителство между „К.К.М." ЕАД и „К.Г." ЕООД. В условията на евентуалност сочат, че ако съдът приеме договорите за валидни и действителни, то считат, че са нищожни отделните клаузи от процесиите договори на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, първия ответник „К.К.М." ЕАД оспорва твърденията, че процесния договор е нищожен, на основанията посочени в ИМ. Предентират се разноски.

Втория ответник „К.Г." ЕООД с отговора на молба признава иска и моли за постановяване 2 на съдебно решение при признаване на иска, като съда приложи чл. 237 ГПК.

В проведените открити съдебни заседания, ищеца не се явява, не се представлява. От същия чрез пълномощника адв. Ч. е постъпило становище в което се подържа исковата молба, прави се искане на основание чл. 237 от ГПК да се постанови решение при признание на иска срещу втория ответник. Представя списък по чл. 80 ГПК. Ответниците в проведените открити съдебни заседания не се явяват и не се представляват.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

1. По отношение на предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 23, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД против „К.К.М." ЕАД, с ЕИК: ***** Между страните не се спори, че между тях е сключен договор за потребителски кредит тип „Кредит до заплата" № 5008**** от 20.03.2020г.Безспорни обстоятелства между страните са, че на същата дата ищецът е усвоил главница в размер на 600,00 лв. и че задълженията по така посочения кредит са погасени от ищеца.

2. По отношение на предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 23, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД против „К.Г." ЕООД, с ЕИК: *****. От ответникът с отговора на ИМ се признава иска. Ищеца в нарочна молба прави искане на основание чл. 237 от ГПК да се постанови решение при признание на иска.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че ищеца по договор за потребителски кредит тип „Кредит до заплата" № 5008**** от 20.03.2020г. е изплатил сумата 619.80 лв., а по договор за поръчителство сключен с втория ответник „К.Г." ЕООД – 160.20 лв. Посочено е, че вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, общо дължимата сума по съгласно договора за кредит и свързания с него договор за поръчителство и изплатените суми за главница в размер на 600лв, договорена лихва 19.80 лв и поръчителство 160.20 лв., се установя, че ГПР многократно надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения.

В с.з вещото представи договор за потребителски кредит тип „Кредит до заплата" № 5008**** от 20.03.2020г., приложимите общи условия и договор за възлагане на поръчителство от същата дата. Заключението на СЧЕ не е оспорена от страните и съдът го приема изцяло като обективно, пълно и обосновано.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Между страните не се спори, че между същите е сключен договор за потребителски кредит тип „Кредит до заплата" № 5008**** от 20.03.2020г. Съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит тип, отговаря на изискванията на чл. 9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. В тази връзка съдът на първо място следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на неравноправни 3 клаузи в сключения с ответника „К.К.М." ЕАД договор за потребителски кредит тип „Кредит до заплата" № 5008**** от 20.03.2020г . С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК. Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула, съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да сключи или не договора за кредит. В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение №1 начин.

Според съда в съдържанието на договора за потребителски кредит е допуснато нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на 48.40 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/ Нарушение е налице, тъй като в процесния договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48.40 %.

Посочената фиксирана лихва от 0.11% на ден не е ясно как точно се съдържа в ГПР и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Годишният процент на разходите представлява величина, чийто 4 алгоритъм е императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, общо дължимата сума по Договора и свързаният с него договор за възлагане на поръчителство с посочено от заемодателя лице потребителят се задължил да заплати на втория ответник сума в размер на 160.20 лв. Тази сума следва да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита. В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения процент ГПР /48.40%/, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност, при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е позволило на ответника да прецени икономическите последици от сключването на договора, поради което съдът намира, че той е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК. Невключването в ГПР на сума в размер на 160.20 лева - за възнаграждение за поръчител, оскъпява кредита, най-малкото защото с нея се покриват разходи, свързани с него и същите са били известни на кредитора. В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България.