Решение № 182 от 30.12.2024, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Панагюрище, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.КА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Нонка Цв. С.а като разгледа докладваното от И.КА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20245230100568 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във чл. 240, ал. 1 ЗЗД от Б. Г. С. против А. И. С. за признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 16 000 лв., изискуемото парично вземане, произтичащо от устен договор за заем предоставен с парични банкови преводи на 12.08.2020г.;

18.08.2020г. и на 26.08.2020г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска, до заплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед № 182 от 17.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. 292/2024г. на Районен съд-Панагюрище.

Ищецът твърди, че през лятото на 2020г. ответницата споделила с него, че е изпаднала във временни финансови затруднения и го помолила да й заеме сумата от 16 000 лв., които се задължила да му върне до 24.12.2020г.

Воден от добри намерения, се съгласил да й услужи. Разбрали се да й даде парите на няколко пъти, като и ги преведе с банкови преводи по нейна сметка.

С. изпратила на С. банковата си сметка, на която да и бъдат преведени парите.

Сумата била преведена на три вноски, чрез банкови преводи, както следва:

- на 12.08.2020г. сумата от 5000 лв.;

- на 18.08.2020г. сумата от 5000 лв.;

- на 26.08.2020г. сумата от 6000 лв.;

Поддържа, че след изтичане на уговорения срок за връщането на заема, а именно 24.12.2020г., С. многократно обещавала, че ще му върне дадената и на заем сума, но изпълнение не последвало.

Поради неизпълнение на задължението по договора за заем, ищецът се снабдил със Заповед № 182 от 19.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 292/2024г. по описа на Районен 1 съд гр. Панагюрище.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответницата оспорила вземането чрез възражение, поради което и на осн. чл. 415, ал. 4 ГПК предявява настоящия иск.

Иска от съда да се произнесе с решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуване на вземане спрямо ответницата за сумата от 16 000 лв. по сключен между страните неформален договор за заем, предоставен с парични банкови преводи на 12.08.2020г., 18.08.2020г. и на 26.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане на дължимата сума, за която е издадена Заповед № 182 от 19.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 292/2024г. на Районен съд-Панагюрище.

Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва основателността на иска.

Не оспорва, че е получила процесната сума от 16 000 лв. на три вноски, но оспорва, че това е станало на твърдяното от ищеца правно основание – договор за заем.

Оспорва, че някога е искала и получавала пари на заем от ищеца.

Оспорва, че представените вносни бележки доказват сключването на договора за заем.

Излага, че причината за получаването на тези пари е, че ищецът и нейният зет - К Н К имали обща стопанска дейност и неформално били съдружници.

Двамата доставяли автомобили от Италия и ги продавали в България, като зет й ги купувал от чужбина, а ищецът ги продавал в страната. Тази им дейност продължила доста години. За осъществяването й ползвали два автовоза.

През 2020г. решили да прекратят съвместната си дейност. Тогава ищецът продал единия автовоз, като от продажната сума останали 32 000 лв. за поделяне. Разбрали се ищецът да преведе на К К половината сума - 16 000 лв.

Понеже К и семейството му от дълги години живеели в Италия и не притежавал българска банкова сметка, а ищецът изрично настоял да преведе парите по такава, зет й я помолил парите да бъдат преведени по нейната банкова сметка. Понеже не смятала, че това е нередно, се съгласила. Парите били преведени на три пъти, а в преводното нареждане като основание било посочено „захранване на сметка”. Ответницата ги изтеглила и ги предала на зет си.

Счита искът за недоказан по основание и размер, поради което настоява да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

Предявеният установителен иск е допустим. На ищеца е издадена Заповед № 182 от 19.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 292/2024г. на Районен съд-Панагюрище, с което е разпоредено ответницата да заплати процесната сума, срещу която е подадено възражение 2 в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Вземането, предмет на предявения установителен иск е идентично по основание и размер с вземането по издадената заповед за изпълнение.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност

Заемът за потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален и се счита сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя уговорената сума, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен. В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения. В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания /в този смисъл Решение № 524/28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о. на ВКС, Решение 253/17.10.2014г. по гр. д. 2902/2014г. III г. о. на ВКС, Решение № 283/01.11.2016г. по гр. д. 2117/2016 г. IV г. о. на ВКС и др./.

От представените по делото платежни нареждания се установява, че по банкова сметка на ответницата А. И. С. ищецът е превел сумите 5000 лв. на 12.08.2020г., 5000 лв. на 18.08.2020г. и 6000 лв. на 26.08.2020г. Като основание за извършените парични преводи е посочено „захранване на сметка“. Така посоченото основание не доказва възникнало между страните заемно правоотношение.

Наличието на заемно правоотношение не се установи от показанията разпитаните по делото свидетели.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката С Т, относно основанието за предаване на сумата, които преценени по реда на чл. 172 ГПК, намира за неубедителни и нелогични и противоречащи на останалите събрани по делото доказателства.

Според свидетелката, А. С. е дошла в стопанисваната от бившия й съпруг Б.

С. автокъща в гр. Хасково и е поискала от него, в присъствието на Т, на заем сумата от 16 000 лв., която С. обещал да й даде на части, защото бил роднина 3 със зет й свидетеля К К. Свидетелката обаче не помни как изглежда ответницата, защото на този ден я е видяла за пръв път бегло за двадесетина минути, а преди това не я била виждала, само била чувала за нея. Затова за съда е неясно как Т се е убедила, че жената, която е поискала заемната сума е именно А. С.. Също така, свидетелката, макар да казва, че е ходила до банката при един от преводите, не знае какво основание е вписано в платежното нареждане, защото се попълвало от служителката. Това също поставя под съмнение показанията й тъй като дори платежното нареждане да е попълнено от служителка на банката, основанието, на което се превежда сумата се съобщава от наредителя, затова буди недоумение, че Т макар да е била там не е разбрала какво е вписаното основание.

Показанията на свидетелката са неубедителни и противоречиви и в частта относно причината, поради която ответницата е поискала в заем процесната сума. Макар това обстоятелство да е извън основанието на договора, то е относимо за установяване на действителната обща воля на страните за предаване на сумата. Според Т, пред С. С. е казала, че има финансови затруднения и че не иска за тях да разбере зет й К К. От показанията й не се установи на какво се дължат тези финансови затруднения. Т не знае с какво се занимава ответницата, а показанията й, че има „някаква фирма“ са неконкретизирани и противоречиви. Не се твърди, а и по делото няма данни, че доходите на С. са недостатъчни да задоволява ежедневните си нужди, а размерът на заетата сума прави малко вероятно същата да е била необходима за посрещането им. Няма данни по това време ответницата или някой от близките й да са страдали от заболяване, което да изисква заплащане на лечение. Не се установи да е имала парични задължения към банки, кредитни институции, други юридически или физически лица, което да е налагало да поиска заем. Нелогично звучи и че ответницата не е искала за заема да узнае съпруга на нейната дъщеря К К, но е поискала заем от човек, който, според свидетелката Т, е негов роднина и с когото, пак според нея са имали съвместно сътрудничество. Не се установи от показанията на свидетелката и че С. е канил С. да върне сумата след настъпване на падежа.

Същевременно установи се от показанията на свидетеля К К, че двамата с Б.

С. съвместно са се занимавали с търговия на автомобили втора употреба, които К е намирал от Италия, където живеел от 1991г. Съвместната им дейност започнала през 2007г. и първоначално се развивала успешно. През 2018г. отношенията помежду им се влошили, а през 2020г. преустановили сътрудничеството. Между тях започнали съдебни спорове, във връзка с уреждане на финансовите отношения във връзка с прекратяване на дейността.

Сезирана била и прокуратурата. Съдът кредитира показанията на свидетеля в тази част, отчитайки възможната му заинтересованост от изхода на правния спор, тъй като се подкрепят от показанията на свидетелката С Т и от останалите доказателства по делото. Т не отрича, че К е купувал автомобили за С., че между фирмата на бившия й съпруг и него е имало съвместно сътрудничество, както и че К е имал претенции към С. за неплатени фактури 4 за автомобили. В тази насока е и представеното по делото пълномощно от 16.06.2010г. с нотариална заверка на подписа на Б. С., с което С. е упълномощил К да закупува от негово име и за негова сметка МПС – та от чужбина, да го представлява при сключване на договори за закупуването им, да го представлява пред митническите власти и пред органите по регистрация, а също и представената разпечатка от кореспонденция по мобилното приложение „Вайбър“.

В частта, обективиращо волеизявлението на ищеца за учредяване на представителна власт на К К да сключва от негово име сделки с моторни превозни средства, пълномощното е частен документ, който се ползва с обвързваща за съда формална доказателствена, че волеизявлението е направено от лицето, което го е подписало, съгласно чл. 181 ГПК.

Разпечатката на кореспонденция по „Вайбър“ е възпроизведен на хартиен носител препис от електронен документ по смисъла на § 1, т. 3 от ДРГПК, във вр. чл. 3, § 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г, Съгласно чл. 184, ал. 1 изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната, като заверката на процесуалния представител има същото действие като заверката на страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. При представянето на разпечатката от водената кореспонденция в о. с. з. на 28.11.2024г., ищецът не е поискал представянето й на електронен носител по чл. 184, ал. 1, изр. 2 от ГПК. Поради това така представената разпечатка представлява годно доказателство и следва да бъде взета предвид от съда. Законът не поставя като изискване за приемането на документа по чл.