Решение № 2 от 15.01.2026, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Г.Т., 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко М. Динков при участието на секретаря Димитричка Й. Иванова като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело № 20253220100504 по описа за 2025 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е от искова молба от „АПС Б.Б.„ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., п.к.1404, район „Т.“, бул. „Б.“№81 В, чрез пълномощник юрк. Д. Р. срещу О. С. С. ЕГН ********** с настоящ адрес с.

К., общ. Г.Т., ул. „Я.“ № 24 с предявени искове за признаване на установено по отношение на ответника съществуването вземането на ищеца в общ размер на сумата от 1 010, 38 лв., предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №513/2025г. на РС К., която включва сумата от 600.00 лв. незаплатена главница; сумата от 164.61 лв. договорна лихва върху главница за периода от 1.08.2020г. до 1.08.2021г., сумата от 245.77 лв. законна лихва за забава върху главницата за периода от 1.08.2021г. до 27.06.2025г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от дата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК.

Претендират се сторените по делото разноски в настоящето и заповедното производство.

В законовоустановения срок от ответника е постъпил писмен отговор.

Оспорва исковете претенции по основание и размер. Твърди, че не е сключвал договор за заем с цедента „С.К.“ ЕООД. Предявява възражение за изтекла тригодишна погасителна давност към дата 2.08.2021г. по предявените искове 1 за главница и лихви.

С исковата молба са предявени искове с правно основание чл.422 от ГПК във в вр. с чл. 79, чл. 86, и чл.99 от ЗЗД във вр с чл.124 от ГПК.

Исковете са допустими.

От приложените по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка: На 1.08.2020г. между „С.К.“ ООД и ответника бил сключен договор за паричен заем, съгласно който последният следвало да получи сумата в размер на 600.00лв. Съгласно договора ответникът поел задължението да върне паричната сума на дванадесет месечни парични вноски в срок до 2.08.2021г..

Приложена е разпечатка от електронно плащане, за сумата от 600.00 лв., за която сума ищецът твърди, че предоставил паричния заем на ответника по процесния договора за паричен заем.

На 13.01.2022г. бил сключен рамков договор за прехвърляне на вземанията между „С.К.“ ООД и ищеца относно задълженията, произтичащи от този договор.

Доколкото липсват данни ответникът да е уведомен за извършената цесия, следа да се приеме, че ответникът е надлежно уведомен с предявяването на исковата молба.

За претендираните парични задължения настоящия ищец провел заповедно производство по ч.гр.дело №513/2025г. по описа на РС К. Г.Т. на 24.07.2025г.

От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Ищецът основава исковите си претенции на посочения договор за паричен заем от 1.08.2020г. В посочения електронен файл за сумата от 600 лв. липсва приложена разписка с подписа на ответника, удостоверяваща получаването на паричната сума по уговорения паричен заем. Поради това не са налице несъмнени и категорични доказателства, удостоверяващи задължението на ищеца по договора да предаде на ответника уговорения паричен заем.

Освен това предявеното от ответника възражение за настъпила погасителна давност на осн. чл.111,б.“в“ от ЗЗД относно главница договорната лихва и обезщетения е основателно, поради следното: Доколкото ищецът не се позовава на предсрочна изискуемост, крайният падеж на договора е на дата 2

2.08.2021г.

В процесния случай се касае за периодични дванадесет месечни плащания по договор за паричен заем от небанкова институция, като в този случай е приложима специалната тригодишната погасителна давност по чл.111 б.“в“ от ЗЗД за тези периодични плащания по главница, лихви и обезщетения, съгласно ТР №3/2011г. на ОСГК и ТК на ВКС от 11.04.2012г. Извършеното през 2022г. прехвърляне на вземанията не прекъсва тази давност.

Поради това тригодишният погасителен давностен срок е изтекъл на 2.08.2024г. Цитираното заповедно производство е образувано на 24.07.2025г., след изтичането на тригодишния давностен срок.

Предвид изложените обстоятелства предявената от ищеца искова молба е изцяло неоснователна и подлежи на отхвърляне.

Ответникът претендира сторените разноски по делото, съгласно приложен списък за разноски, в общ размер на сумата от 800 лв., сторени както следва: сумата от 400 лв., адвокатско възнаграждение по заповедното производство и сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение в настоящото съдебно производство.

С оглед изхода на спора това искане е основателно.

Предвид тези обстоятелства съдът :

РЕШИ:

Отхвърля предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във в вр. с чл. 79, чл. 86 и чл.99 от ЗЗД във вр с чл.124 от ГПК от „АПС Б.Б.„ ЕООД ЕИК *** срещу О. С. С. ЕГН ********** за признаване на установено по отношение на ответника съществуването вземането на ищеца в общ размер на сумата от 1 010, 38 лв., предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №513/2025г. на РС К., която включва сумата от 600.00 лв. незаплатена главница; сумата от 164.61 лв. договорна лихва върху главница за периода от 1.08.2020г. до 1.08.2021г., сумата от 245.77 лв. законна лихва за забава върху главницата за периода от 1.08.2021г. до 27.06.2025г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от дата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК.

Осъжда „АПС Б.Б.„ ЕООД ЕИК *** да заплати на О. С. С. ЕГН ********** 3 сумата в общ размер от 800, 00 лв., представляваща сторените разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________ 4