Решение № 15189 от 29.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15189 гр. София, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110146438 по описа за 2022 година

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от [*********] против В. К. Т. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 29640/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът [*********] твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот. Заявлението било уважено и издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която поради оспорване от длъжника, на ищеца били дадени указания, че може да предяви искове за установяване на вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени още твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните 1 тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [*********] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [*********] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.

Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [*********]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.

Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искови претенции, като бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 1 928,14 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 251,21 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2022 г., сумата от 53,70 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 10,51 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от 01.07.2019 г. до 25.05.2022 г.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорват се твърденията на ищеца за наличие на облигационна връзка между страните с доводи, че не са подписвани каквито и да било документи за услуги помежду им. Излагат се доводи, че ищцовото дружество нарушава разпоредби от Конституцията на Р.България, както и от ЗЗП, че таксата „сградна инсталация“ е незаконна и нарушава Европейска директива 2006/32 ЕС. Излагат се доводи, че издадените от дружеството фактури са с невярно 2 съдържание, неразбираеми и неправилни. Твърди се, че през исковия период процесния недвижим имот е бил на трето за делото лице, а исковите претенции на ищеца са недоказани при условията на пълно и главно доказване. Прави се възражение за настъпила погасителна давност.

Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника – „[*********] изразява становище, че начислението на потребеното количество топлинна енергия за отопление и топла вода в процесния недвижим имот са определени съгласно правилата, залегнали в действащите към момента законови нормативи. Сочи се, че през исковия период дела за отопление на имот и топла вода, е изчислен по показания на уредите за дялово разпределение, снети в края на конкретните сезони.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 29640/2022 г. по описа на СРС е, че по заявление на [*********] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника – настоящ ответник, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора – настоящ ищец сумите, както следва: сумата от 1 928,14 лева, представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 251,21 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2022 г., сумата от 53,70 лева, представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 10,51 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, за периода от 01.07.2019 г. до 25.05.2022 г., както и направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 25.07.2022 г. съдът е констатирал, че срещу издадената заповед е подадено възражение от длъжника, поради което на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

По делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 61, том I, рег.№ 2898, дело № 58/2011 г. по описа на Светлана Клинкова, нотариус с район на действие СРС, от който се установява, че Г.М.Т. и В. Г. Т. /настоящ ответник/ са продали на Т. Г. Т. процесния недвижим имот, като са запазили пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно вещното право на ползване върху същия.

Видно от приложените по делото справки по реда на Наредба № 14/2009 г. е, че купувачът по гореописания договор - Татяна Георгиева Т., е починала ана 12.05.2015 3 г., а продавачът и вещен ползвател Г. М.Т. – на 06.10.2012 г.

По делото е приложен протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици на сградата, в която се намира и процесния апартамент, в който е обективирано решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с [*********]. По делото е приложен и договор от 03.09.2002 г., сключен в изпълнение на взетото решение.

По делото е представен договор от 02.06.2017 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. Видно от договора е, че същият е за срок след процесния, поради което съдът намира този документ за неотносим към предмета на спора.

По делото са представени справки за издадени фактури, през процесния имот, без данни за съставител, както и приложимите ОУ на ищцовото дружество.

По делото са приложени индивидуалните справки от изравнителните сметки през процесния исков период, документите за извършен отчет и сертифициране на уредите за дялово разпределение.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице след извършване на необходимите проверки е констатирало, че през исковия период е начислена топлинна енергия за отопление по отчет на 3 бр.

ИРРО и от сградна инсталация, а потреблението за БГВ е по отчет на един водомер.

Вещото лице е констатирало още, че талоните за отчетени показания и пред двата отоплителни сезона са подписани от клиент и не са подавани възражения. В заключението вещото лице е посочило още, че сумите за потребена ТЕ в процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, дължимата сума за главница за ТЕ възлиза на сумата от 1981,84 лева, като в т.ч. и сумата от 53,70 лева за дялово разпределение, а обезщетението за забава върху главницата за ТЕ възлиза на сумата от 261,72 лева, в т.ч. 10,51 лева върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния 4 период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера й възлиза на спорната сума.

Съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие. § 1, т.42 ДР ЗЕ (в редакция от ДВ бр.74/2006 г., действаща през процесния период от време) определя като потребител на енергия или природен газ за битови нужди – физическо лице собственик или ползвател на имота, което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване /в този смисъл е и решение №35/21.02.2014г. по гр.д.№ 3184/2013 г., ІІІ г.о. на ВКС/.