Решение № 297 от 28.06.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Варна, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20213100900772 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Ц. Д. П. в качеството му на наследник на К. П. П.а, срещу ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК 121265177, със седалище гр.София, с която са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200000лв, представляваща обезщетение за претърпени от наследодателя му К. П.а неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП на 22.07.21г., причинено от П. С. С., при управление на МПС – л.а. марка Мицубиши, модел Паджеро с рег.

№*******, и сумата от 5666,67лв, представляваща лихва за забава върху главницата за периода, считано от 29.07.21г. до 07.11.21г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 08.11.21г. до окончателното изплащане.

В исковата молба твърди, че на 22.07.21г. в гр.Варна, по ул.Мир, П. С. С., при управление на МПС – л.а. марка Мицубиши, модел Паджеро с рег.№******* допуска закъснение във възприемането на пресичащия пешеходец К. П.а, при което е настъпил удар между последния и автомобила.

В резултат на причиненото ПТП на пострадалата К. П.а са причинени телесни увреждания, изразяващи се в счупвания на долния край на хумеруса, закрито 1 вдясно, счупване на долния край на лъчевата кост, закрито вляво, счупване на пубиса, множество счупвания на ребра, натъртвания и охлузвания. Излага, че към момента на ПТП автомобилът, управляван от виновния водач, е имал действащ договор за застраховка ГО с отв.дружество за периода 28.06.21г. до 27.06.22г. Излага, че за настъпилото ПТП е образувано НОХД №678/22г. на ВОС, по което била налице влязла в сила присъда. Сочи, че пострадалата е приета в МБАЛ Света Анна-Варна АД, където й е извършена оперативна интервенция, при която е извършено открито наместване на фрактурите с вътрешна фиксация и открита репозиция и фиксация, като е гипсово имобилизирана за 30 дни. След изписването от болницата, където престояла от 22.07.21г.-24.08.21г., пострадалата била настанена в хоспис, където полагали грижи за нея, но на 30.08.21г. същата починала. Твърди, че пострадалата била здрава, силна и жизнерадостна, активен участник в общия семеен живот, помагала в домакинството. Сочи, че на двете ръце на пострадалата са поставени импланти, а счупванията в таза не позволявали никакво двиЖ.е, като всеки ден бил изпълнен с физически и емоционални болки, внукът й не бил допускан на свиждания. Сочи, че влошеното здравословно състояние й се отразило на психиката, като получила тежка и остра психотравма, станала потисната, изпитвала чувство на страх. Твърди, че на 29.07.21г. К. П.а е предявила застр.претенция по реда на чл.380 КЗ, ведно с пълномощни и конст.протокол за ПТП, а с последваща молба от 24.08.21г. са представени допълн.документи. Сочи, че тъй като в хода на рекламационното производство пострадалата починала, правото на съдебно предявяване на вземанията й преминало върху единствения й наследник Ц.П.. Излага, че с отговор

№99-99-14681/30.09.21г. било отказано заплащане на застр.обезщетение. Счита, че застрахователят поема отговорността на причинителя на вредата за лихви и е изпаднал в забава от момента, в който му е станало известно настъпването на застр.събитие.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК

121265177, със седалище гр.София, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по допустимост. Оспорва процесуалната легитимация на ищеца, както и факта приживе К. П.а да е образувала рекламационно производство, да е подписала лично или да е упълномощила надлежно представител за това. Оспорва автентичността на представените в 2 преписката пълномощни като оспорва подписа на пострадалата. Оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застр.правоотношение по договор за застраховка ГО на автомобилистите по отношение на л.а. марка Мицубиши, модел Паджеро с рег.№*******, както и факта на осъщественото ПТП. Твърди, че след напускане на болницата за пострадалата не са полагани адекватни медицински грижи, като сочи, че домът, в който е настанена, не е хоспис по см. на чл.10, т.5 от ЗЛЗ. Оспорва пострадалата да е била здрава и силна преди инцидента, като твърди, че в дългогодишен период същата е страдала от нелекувани хиперТ.чна болест, исхемична болест, мосъчносъдова болест, миокардиосклероза, камерни екстрасистоли, К.топатия, хроничен бронхит, белодробен емфизем. Счита, че обезщетението следва да се определи до 24.08.22г., когато била прекъсната причинно-следствената връзка между ПТП и смъртта на лицето, а понесените след това неимущ.вреди са резултат от наличието на травми и липсата на адекватни лечение и грижи. Счита за недоказани твърденията за тежка и остра психотравма у пострадалата. Прави възраЖ.е за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, която нарушила чл.108, ал.1 и 2, т.1, чл.113, ал.1, т.1 и 2 и чл.114, т.1 и 2 ЗДвП, като излага, че пешеходката е била в средата на пътното платно, на неосветено място в автоподлез, на нерегламентирано за пешеходци място, навлязла на пътното платно без да се огледа и да забележи приближаващата кола. Оспорва претенциите за лихви като недопустими.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото НОХД №678/2022г. на ВОС, с присъда №46/01.09.22г., П. С. С. е признат за виновен в това, че на 22.07.21г. в гр.Варна, при управление на МПС – л.а марка Мицубиши, модел Паджеро с рег.№*******, в района на автоподлеза на ул.Мир и преминаващият над нея бул.В.Левски, нарушил правилата за двиЖ.е по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К. П. П.а , поч. на 30.08.21г., като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на осн. чл.343а, ал.1, б.б , вр. чл.343, ал.1, б.в от НК му е наложено наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК.

3

По делото се установява, а и не е спорно между страните, че л.а марка Мицубиши, модел Паджеро с рег.№*******, управляван от П. С. С., е бил застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ЗАСТРАХОВАТЕЛНО А. ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, за периода от

28.06.21г. до 27.06.22г. по застр.полица BG/23/121001838583, приложена по делото.

Съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници №32068/09.09.21г. на община Варна, се установява, че Ц. Д. П. се явява законен наследник на К. П. П.а, поч. на 30.08.21г.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.С.П.а, Д.Георгиев, П.С., Г.Г., С.Я., които показания съдът възприема в частта, съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

Съгласно заключението по допуснатата СМЕ, кредитирано от съда, се установява, че при ПТП пострадалата К.П.а е получила счупване на 3,4,5 и 6 ребра в ляво и 3,4 и 5 десни ребра в дясно, счупване на дясна раменна кост и на лява лъчева кост; счупване на таза / горно и долно рамо на лява срамна кост/; контузия на глава. Вещото лице сочи, че счупванията са обусловили трайно затруднение в двиЖ.ята на снагата и левия и десния горен крайник за повече от 30 дни, като са обусловили разстройство на здравето, неопасно за живота. Дава заключение, че е проведено болнично лечение – интензивно и оперативно лечение на счупването на горните крайници, заедно с провеждана антитромботична и антибиатична профилактика. Вещото лице сочи, че счупванията предизвикват много силни болки, усилващи се при всеки опит за двиЖ.е. Заключава, че счупените ребра предизвикват много силна болка при дишане до 10-я ден, а след това болката намалява и след 25-я ден е поносима, като след обездвижване на счупените кости на крайниците болките са поносими. Сочи, че счупванията и обездвижването не позволява двиЖ.е в леглото, ставане и ходене за не по-малко от 30 дни. Вещото лице излага, че в болницата на пострадалата е провеждано обезболяване. Сочи, че пострадалата е боледувала още от хиперТ.чна болест, мозъчно-съдова болест, аритмия при предсърдно мъждене, остеопороза. Вещото лице излага, че 4 счупените ребра правят дишането повърхностно, като недобрата вентилация на белия дроб е предпоставка за развитие на възпалителен процес в белия дроб, а принудителното полоЖ.е на гръб е предпоставка кожата да загива и да се образуват пролежки / декубитуси/. Сочи, че пострадалата е изписана в задоволително общо състояние, контактна, със спокойни оперативни рани и препоръки за амбулаторно лечение.

Съгласно заключението по допуснатата САТЕ, кредитирано от съда, се установява, че мястото на удара е било в района на автоподлеза на ул.Ммир и намиращия се над него бул.В.Левски, в лявата активна пътна лента в посока към центъра на града. Вещото лице сочи, че пешеходката е имала отлична видимост към приближаващия се автомобил, както и техническа възможност да предотвари ПТП като се огледа и забележи автомобила и при неолходимост да го пропусне да премине. Излага, че водачът също е имал отлична видимост към пешеходката и района на ПТП и е имал техническа възможност да забележи пешеходеца, когато е предприел пресичане и докато е пресичал. Дава заключение, че автомобилът се е движил със скорост от 30,4км/ч преди ПТП и в момента на удара, а опасната му зона за спиране е била 20,1м., т.е. по-малка от отстоянието му от мястото на удара в момента на възникване на опасната ситуация и е можел да предотврати ПТП при своевременна реакция и аварийно спиране. Вещото лице сочи, че в района на автоподлеза има тротоар, като най – близката пешеходна пътека по посока на двиЖ.е на пешеходката, по която същата е можела да пресече, е на светофар на около 191м. от мястото, където е пресякла, а другият начин за пресичане е по булеварда / надлеза на съоръЖ.ето/.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по задължителна застраховка ГО на автомобилистите и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя, като нормата има императивен характер. В разглеждания случай ищцовата страна се позовава на инициирано приживе от К. П.а пред застрахователя рекламационно производство по претенция вх.№99-13481/29.07.21г., подадена чрез пълномощник адв.Н.Д.. От своя страна ответникът е оспорил факта К. П.а да е подписала лично или да е упълномощила надлежно представител за образуване на рекламационно производство, както и е оспорила 5 автентичността на представените в преписката пълномощни.

От събраните по делото в тази връзка еднолична / изготвена от в.л. Е.А./ и тройна съдебно-почеркови експертизи, се установява, че подписът, положен за упълномощител в пълномощно от 24.07.21г. не е изпълнен от К. П.П.а, както и че подписът, положен за упълномощител в пълномощно от 14.08.21г. е изпълнен от К. П.П.а. Съдът кредитира именно тези заключения, предвид това, че е налице съвпадение на изводите на вещите лица, констатирани са съвпадения в подписа както по общи, така и по частни почеркови признаци, като са изследвани и сравнителни образци от медицинска документация и заявление за издаване на документи за самоличност. Съдът не кредитира заключението на повторната СПЕ, изготвена от в.л.В.В., доколкото същото се основава и на сравнителни образци, които видно от изявлението на вещите лица по тройната СПЕ не са полоЖ. от пострадалата, тъй като са с коренно различна транскрипция, обработеност, размери и строеж. Предвид изложеното, макар и да е опровергана формалната доказателствена сила на пълномощното от 24.07.21г., то доколкото не се доказва оспорването на автентичността на представеното в преписката последващо пълномощно от 14.08.21г., следва да се приеме, че е налице потвърждаване на представителната власт на адв.Д. в производството пред застрахователя. Установяването на факта на учредена предст.власт в полза на пълномощника в рекламационното производство обуславя извод за допустимост на настоящото производство.