Решение № 6225 от 14.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6225 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.ова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100504663 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20075446/19.01.2023 г. по гр.д. № 24241/2018 г. по описа на СРС, 148 състав е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че „Н.“ АЗ дължи на „Е.п.г.“ ЕООД на основание чл. 266 ЗЗД сумата 1500 лева, представляваща цена по Договор № 5-П/2015 от 16.02.2015 г. с предмет за изготвяне на работен проект по част „Електротехническа“ и част „ПБЗ“, съгласно Техническо задание на Възложителя по Договор № П-8/2014 г. за АЕЦ Козлодуй ЕАД на тема „Проект на технологично оборудване за модернизация на Централна алармена станция (ЦАС)“, сумата 940 лева, представляваща цена по Договор № 52-П/2015 г. от 13.03.2015 г. за работен проект по част „Електротехническа“, съгласно Техническо задание на възложителя по Договор № П-16/2014 г. за АЕЦ Козлодуй ЕАД на тема „Изготвяне на проект за механизация на процеса по демонтажа и монтажа на хидроамортисьори“, ведно със законната лихва върху двете главници от 24.08.2017 г. до окончателното им изплащане, на основание чл. 92 ЗЗД сумата 300 лева, представляваща максимална неустойка за забава по първия договор, сумата от 180 лева, представляваща максимална неустойка за забава по втория 1 договор, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 58199/2017 г. от СРС, като искът е отхвърлен за втората неустойка за разликата до пълния предявен размер от 216 лева. Ответникът е осъден да заплати на „Е.п.г.“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1104,62 лева, представляващи разноски в исковото и заповедното производство.

Против решението, в частта, с която исковете са уважени, е подадена въззивна жалба вх. № 25004445/02.02.2023 г., подадена от „Н.“ АД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че постановеното решение на основание чл. 266 ЗЗД за сумата от 1500 лева, представляваща цена по Договор № 5-П/2015 г. от 16.02.2015 г. с предмет „Изготвяне на работен проект по част „Електротехническа“ и част „ПБЗ“, съгласно Техническо задание на възложителя по Договор № П-8/2014 за АЕЦ „Козлодуй“ на тема „Проект на технологично оборудване за модернизация на Централната алармена станция за сумата от 940 лева, представляваща цена по Договор № 52-П/2015 от 13.03.2015 г. за работен проект по част

„Електротехническа“ съгласно Техническо задание на възложителя по Договор № П-16/2014 за АЕЦ Козлодуй ЕАД на тема: „Изготвяне на проект за механизация на процеса по демонтажа и монтажа на хидроамортисьори било необосновано. При съобразяване на доводите на страните и събраните по делото доказателства се пропускали съществени факти. По договор № 5-П работния проект по част „Електротехническа“ и част „ПБЗ“ изпълнителят не е спазил уговорения в т. 2.1. срок, като ищецът предал проекта с приемо – предавателен протокол на 10.10.2014 г., като закъснението било общо 45 дни.

Освен това закъснение, на специализиран технически съвет в АЕЦ Козлодуй били констатирани големи отклонения и недостатъци в изпълнението на проекта в част „Електротехническа“ и поради това ищецът не е можело да претендира цялостно възнаграждение. Твърди, че на 17.10.2014 г. Н. била отказала да авторизира проекта. Посочва, че по Договор № 52-П от 13.03.2015 г. изпълнението било закъсняло с общо 114 дни и така санкциите били прехвърлени върху Н. АД. На следващо място, посочва, че неправилно районният съд твърдял, че ищецът бил извършил качествено и навременно възложената му работа и тя била приета без възражения. Проектите не били приети от отговорно лице на „Н.“ АД и такъв документ нямало. Поддържа, че изпълнението на проектите било некачествено. Неправилно районният съд тълкувал начисленията за забава на супи по предоставените фактури, тъй като 2 първо следвало да разгледа необосновано голямото забавяне по предаването на двата проекта, заради което търпял вреди. Посочва, че след множество отводи на вещи лица, вещото лице С.В. не направил анализ на двата договора, а констатираните недостатъци, не били отстранени от ищеца, а от „Н.“ АД.

Изпълнителят не оказал съдействие при изпълнението на проектите. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени исковете като неоснователни и недоказани.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25006294/14.02.2023 г., подаден от „Е.п.г.“ ЕООД, в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и моли то да бъде потвърдено изцяло. Претендира направените по делото разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 24241/2018 г. по описа на СРС, 148 състав е образувано по искова молба, подадена от „Е.п.г.“ ЕООД против „Н.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.

422 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266 и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че през 2015 г. между „Е.п.г.“ ЕООД в качеството му на изпълнител и „Н.“ АД в качеството му на възложител, са сключени два договора: Договор № 5-П/15 от 16.02.2015 г. за изготвяне на работен проект по част „Електротехническа“ и част „ПБЗ“, съгласно Техническа задание на възложителя по Договор № П-8/2014 г. за АЕЦ – Козлодуй ЕАД на тема:

„Проект на технологично оборудване за модернизация на Централна алармена станция (ЦАС)“ с цена на договора 2640 лева и Договор № 52-П/15 към П 16/14 с дата 13.03.2015 г. за изготвяне на работен проект по част „Електротехническа“ съгласно Техническо задание на възложителя по Договор № П-16/2014 г. за „АЕЦ – Козлодуй“ ЕАД на тема обект „Изготвяне на проект за механизация на процеса по демонтажа и монтажа на хидроамортисьори“ с цена 1440 лева. Твърди, че дружеството – ищец е 3 извършил възложената му работа качествено и в срок, като тя е предадена и приета от възложителя без възражения, което било удостоверено с приемо – предавателни протоколи. Твърди, че на 04.01.2017 г. „Е.п.г.“ е издало фактура № 000125 за вземанията по двата договора на стойност 3440 лева, като тя била връчена на „Н.“ АД на 04.01.2017 г. Твърди, че на 28.02.2017 г. ответното дружество извършило частично плащане в размер на 1000 лева, а останалите 2440 лева останали неплатени. Твърди, че в т. 3.1 от договорите страните уговорили условие за плащане наличието на три предпоставки – представяне на фактура, приемане на проекта от специализиран технически съвет към инвеститора и извършено плащане от инвеститора АЕЦ – Козлодуй ЕАД.

Твърди, че трите предпоставки за плащане на възнаграждение са били налице, но плащане не е постъпило. Поддържа, че проектите, предмет на два договора са свързани с поети задължения от „Н.“ АД по Договор № 244000003/26.06.2014 г. с предмет „Проект на технологично оборудване за модернизация на Централна алармена станция (ЦАС) и Договор № 248000027/12.11.2014 г. с предмет „Изготвяне на проект за механизация на процеса по демонтажа и монтажа на хидроамортисьори“. Твърди, че на 07.08.2017 г. „Е.п.г.“ ЕООД изпратило до ответника покана за плащане с 10дневен срок за изпълнение, към която била приложена фактурата, но плащане не постъпило, поради което било подадено заявление и по гр.д. № 58199/2017 г. била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът подал възражение. Твърди, че на 16.02.2018 г. „Н.“ АД е адресирало до ищеца молба за потвърждение, в която било посочено, че съгласно извършен финансов одит за 2017 г. ответникът признал за валидни и изискуеми задължения към него в размер на 2440 лева, като този факт, ведно с частичното плащане от 1000 лева от 28.02.2017 г., било потвърждение за извънсъдебно признаване на вземанията. Твърди, че в чл. 5, ал. 1 от договорите било уговорено, че при забавено изпълнение на задълженията, виновната страна дължи неустойка на изправната в размер на 0,5 % дневно от договорената цена, но не повече от 15 %. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумите от 1500 лева – възнаграждение по Договор № 5-П/15 от 16.02.2015 г. и 300 лева – неустойка и 940 лева по Договор № 52-П/15 към П 16/14 от 13.03.2015 г. и 216 лева неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и направените в заповедното и исковото производство разноски.

4

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Н.“ АД, с който заявява, че оспорва предявения иск. Поддържа направеното възражение срещу заповедта за изпълнение, като посочва, че „Е.п.г.“ ЕООД не е изпълнило качествено задълженията си по договорите, което довело до големи вреди за ответника в приблизителен размер на 100000 лева. Твърди, че това неизпълнение било основание да започне проверка на ръководството на АЕЦ – Козлодуй ЕАД за извършваните услуги от „Н.“ АД. Твърди, че от м. февруари 2018 г. „Н.“ АД извършвало препроектиране за своя сметка на вече извършените услуги от „Е.п.г.“ ЕООД. На работна среща в АЕЦ Козлодуй ЕАД от 13.09.2017 г. в т. 3 се искало поради извършено некачествено проектиране от „Н.“ АД (респективно подизпълнител „Е.п.г.“ ЕООД) измененията по доставеното вече оборудване да бъдат реализирани за сметка на „Н.“ АД. Поддържа, че частичното плащане от 1000 лева на 28.02.2017 г. било потвърждение за извънсъдебно решаване на вземанията, но наред с това ответното дружество извършвало и щяло да извършва още разходи за сметка на некачествена услуга от ищеца. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 58199/2017 г. по описа на СРС, 148 състав. По заявление от 24.08.2017 г., подадено от „Е.п.г.“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на „Н.“ АД да заплати на заявителя сумата от 2440 лева, представляваща цена по Договор № 5-П/15 от 16.02.2015 г. за изготвяне на проект по част „Електрическа“ за обект „Проект на технологично оборудване за модернизация на Централна алармена станция“ (ЦАС) и по Договор № 52П/15 от 13.03.2015 г. за изготвяне на проект по част „Електрическа“ за обект „Изготвяне на проект за механизация по демонтажа и монтажа на хидроамортисьори“, ведно със законна лихва от 24.08.2017 г. до изплащане на вземането и сумата от 516 лева, представляваща неустойка за забава, както и сумата от 59,12 лева – държавна такса. След постъпило възражение от длъжника, на заявителя е указано да предяви иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение и той е подаден в законоустановения срок.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза, въз основа на които 5 първоинстанционният съд е приел, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на два договора № 5-П/2015 и № 52П/2015, че изпълнението е прието, като е извършено и частично плащане, а останалата част от задължението е признато с молба за потвърждение.

Приема, че в договорите е уговорена неустойка за неизпълнение, като е определен и максимален размер.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно и на основание чл. 272 от ГПК въззивния съд препраща към мотивите му.