Решение № 293 от 28.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александра Й.

Членове:

Стоян Михов

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА в присъствието на прокурора М. Б. Д. като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100604790 по описа за 2021 година

Производството е по реда на гл. XXI от НПК.

С Присъда от 25.06.2020 г., постановена по НОХД № 20091/2018 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 17 – ти състав, е признал подсъдимата М. Т. Й. за виновна в извършването на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК ѝ е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание за срок от четири години.

На основание чл. 45 ЗЗД подсъдимата М. Т. Й. е осъдена да заплати в полза на гражданския ищец (ГИ) Ю. А. У. сумата от 1 475.11 лева, представляваща причинени от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане, както и сумата от 800 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата М. Т. Й. е осъдена да заплати сторените по делото разноски, както следва: сумата в размер на 246.64 лева в полза на СДВР – разноски в досъдебното производство, и сумата в размер на 200 лева по сметка на СРС – разноски в съдебното производство пред районния съд.

Срещу посочения съдебен акт е подадена въззивна жалба вх. № 1034591 от 10.07.2020 г. от адв. Е. К., САК, в качеството на служебен защитник на подсъдимата М. Й., в която бланкетно се сочи незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, вкл. в нейната гражданска част. Прави се искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт в неговата цялост и за признаване на подсъдимата за невиновна, както и за отхвърляне на предявения срещу нея граждански иск. Алтернативно се иска изменение на присъдата чрез намаляване на размера на наложеното наказание.

1

В допълнение към въззивната жалба от 27.01.2022 г. защитата излага конкретни съображения за необоснованост на обжалваната присъда. Поддържа се, че същата е постановена при недостатъчно задълбочен и пълен анализ на доказателствените източници по делото. Твърди се, че неправилно районната инстанция е поставила в основата на доказателствените си изводи показанията на св. Е.К., като се сочи същите да са противоречиви и заинтересовани с оглед близката приятелска връзка между нея и пострадалата Ю. У.. Изтъква се необоснованост в изводите на съда досежно приетото от него наличие на часово разминаване във видеозаписа от процесната болница с оглед наскоро настъпила астрономическа смяна на часа. На последно място, излагат се съображения за непълнота в проведеното разследване досежно инкриминирания мобилен телефон, установен у разпитания по делото свидетел А.К.. В заключение се твърди, че въз основа на събрания по доказателствен материал не се установява по изискуемия категоричен и несъмнен начин извършването на деянието и неговото авторство в лицето на подсъдимата М. Т. Й., поради което се моли за нейното оправдаване, алтернативно – за намаляване на размера на наложеното ѝ наказание „лишаване от свобода“.

Срещу първоинстанционната присъда е постъпила и въззивна жалба вх. № 1032820 от 03.07.2020 г. от адв. К. С., в качеството му на повереник на частния обвинител (ЧО) Ю. А.

У.. Поддържа се неправилност и незаконосъобразност на присъдата в частта, касаеща индивидуализацията на наложеното наказание, като се твърди, че размерът на наказанието „лишаване от свобода“ е занижен и несъобразен с повишената обществена опасност на инкриминираното деяние. С оглед изложеното се прави искане за изменение на присъдата на СРС, като на подсъдимата бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 (три) години, чието изтърпяване да бъде отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от 5 (пет) години.

В депозираните въззивни жалби не се правят искания за събиране на нови доказателства.

В разпоредително заседание от 14.12.2021 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата и/или на свидетели, нито изслушване на експертизи или ангажиране на нови писмени и/или веществени доказателства и доказателствени средства, и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие с оглед обезпечаване правомощията на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимата М. Т. Й. се явява лично, представлявана и от служебния защитник адв. Е. К., САК. Защитникът поддържа въззивната жалба и допълнението към нея и пледира за тяхното уважаване. По същество счита, че изводите на районната инстанция са необосновани и противоречат на събрания по делото доказателствен материал. Изразява становище за неоснователност на депозираната от ЧО Ю. У. въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда в частта, касаеща индивидуализацията на наложеното наказание.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция частният обвинител (ЧО) и граждански ищец (ГИ) Ю. У. се явява лично, представлявана и от адв. К. С., САК.

Повереникът поддържа депозираната въззивна жалба досежно размера на наложеното на подсъдимата наказание и пледира за нейното уважаване. Изразява се становище за неоснователност на въззивната жалба на подсъдимата и се отправя искане за потвърждаване на първоинстанционния акт в обжалваната от последната част. Претендират се разноските пред въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура (СГП) изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, депозирана от защитата на подсъдимата М. Т. Й., както и за основателност на жалбата на частния обвинител Ю. У..

В предоставената последна дума, подсъдимата М. Т. Й. моли съда да постанови справедлива присъда.

2

Софийски градски съд, Наказателно отделение, IX – ти въззивен съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, изложеното във въззивните жалби, както и доводите и възраженията, направени в проведеното на 28.01.2022 г. открито съдебно заседание, и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирани лица, отговарят на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което са процесуални допустими и следва да бъдат разгледани.

За да постанови атакувания съдебен акт, СРС е провел съдебно следствие по общия ред на глава XX от НПК. Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК събраните на досъдебно производство писмени доказателствени средства. Съобразил е събраните пред него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както и заключенията на способите за доказване – експертизи, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на свидетел Ю. А. У., снети в о.с.з. на 21.06.2019 г. (л. 63 – л. 65 от съдебното производство), показанията на свидетел Е.П. К., снети в о.с.з. на 09.10.2019 г. (л. 135 – л. 136 от съдебното производство), както и тези, приобщени от досъдебна фаза по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК (л. 137 – л. 138 от досъдебното производство), показанията на свидетел К.П.Г., снети в о.с.з. на 0910.2019 г. (л.

136 – гръб от съдебното производство), показанията на свидетел А.К.К., снети в о.с.з. на 17.06. 2020 г. (л. 198 – л. 199 от съдебното производство), показанията на свидетел С.С.Х., приобщени от досъдебна фаза по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК (л. 68 – л. 69 от досъдебното производство); показанията на свидетел П.Т.Г., приобщени от досъдебна фаза по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК (л. 70 – л. 71 от досъдебното производство); писмени доказателствени средства и писмени доказателства – протоколи за разпознаване на лице по фотоснимки (л. 47 – л. 50 и 64 – л. 67 от досъдебното производство), справка от мобилните оператори (л. 81 – л. 129 от съдебното производство); справка за задържане на подсъдимата (л. 22 от съдебното производство), справка за съдимост на подсъдимата (л. 28 от съдебното производство); веществени доказателствени средства – диск със записи от монтирани в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ камери; както и способи на доказване – заключения на два броя видео-технически експертизи (л. 78 – л. 86 и л. 168 – л. 172 от досъдебното производство) и съдебно – оценителна експертиза (л. 174 – л. 178 от досъдебното производство).

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и/или доказателствени средства.

Въззивният съдебен състав изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред районната инстанция и на досъдебното производство.

Въззивният състав намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя неговите доводи и съображения досежно показанията на разпитаните на досъдебна и съдебна фаза свидетели, приложените писмени и веществени доказателствени средства, както и използваните доказателствени способи – експертизи. Контролираният съд е кредитирал показанията на свидетелите Ю. У. и Е.К. в тяхната цялост и в съвкупност със заключенията на изготвените видео – технически експертизи и гореизброените писмени доказателства и веществени доказателствени средства, като на база така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която напълно се споделя от въззивната инстанция.

С оглед на горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга – 3 същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на събрания доказателствен материал. Анализът на последния сочи на следното:

Подсъдимата М. Т. Й. е родена на ******* г. в с. Новачене, общ. Ботевград, българка, с българско гражданство, разведена, трудово неангажирана, с висше образование, неосъждана, с адрес в гр. София, ж. к. *******, с ЕГН **********.

На 13.04.2018 г., сутринта, свидетел Ю. А. У. се намирала на работното си място в гр.

София. Няколко дни преди тази дата баща бил приет по спешност в УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“, поради което същата била силно притеснена. Вследствие притеснението си, преди обяд на инкриминираната дата, св. Ю. У. се почувствала зле и решила да посети спешен кабинет. Тъй като имала позната, която работела в спешния кабинет на УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов“ – св. Е.К., св. Ю. У. директно се свързала с нея по мобилен телефон с молба да я прегледа. Прегледът бил извършен около обяд, в кабинет № 126, без св. Ю. У. предварително да се регистрира като пациент. При прегледа се установило, че свидетелката е с повишено кръвно налягане, поради което св. Е.К. дала лекарство и я посъветвала да постои в лекарския кабинет докато не се почувства по-добре. Св. Ю. У. постояла за кратко в кабинета, след което решила да излезе в коридора. Седнала на пейка пред кабинет № 105, в който бил настанен баща . До нея, на пейката, седяла подсъдимата М. Й.. Двете жени се заговорили, като подсъдимата проявила интерес относно повода за посещение на болничното заведение от страна на св. Ю. У., както и относно местонахождението на личните вещи, доколкото направило впечатление, че последната не носи нищо със себе си. Св. Ю. У. разказала как се е почувствала зле същия ден, както и, че в същата болница, преди няколко дни, е бил настанен баща поради влошено здравословно състояние. Без да се усъмни в добросъвестността на подсъдимата, пострадалата споделила също, че вещите се намират на сигурно място, при нейна приятелка, която е лекар в тази болница, като конкретно посочила и номера на кабинета, в който ги е оставила. В хода на разговора им св.