Решение № 134 от 12.05.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. гр. Добрич, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. А. като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20233200500252 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх.№636/15.03.2023г./по регистър на ЧСИ Н.Ж./, подадена от Гаранционен фонд-гр.София, длъжник по изп.д.№2023***0400008 по описа на ЧСИ Н.Ж. с рег.№*** и район на действие ОС-Добрич, срещу отказа на ЧСИ, обективиран в постановление от 06.03.2023г. за намаляване на разноските на взискателя-адвокатско възнаграждение за разликата от 700лева до 200лева.

Адвокатско възнаграждение длъжника намира за прекомерно с оглед факта, че осъщественото процесуално представителство се изчерпва с подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, задължението е платено в срока за доброволно изпълнение, процесуалния представител не е осъществявал действия, които да обуславят заплащане на разноски по чл.10, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, липсата на фактическа и правна сложност, и иска намаляването му до размера от 200лева, респ. отмяна на отказа да намали същото до този размер.

Ответниците по жалбата, взискателите К. Р. Щ. и З. В. А., действащ 1 чрез законния си представител К. Р. Щ., двамата чрез упълномощения адвокат М. С., изразяват становище за неоснователност на жалбата по причина договореното и платено общо от двамата адвокатско възнаграждение да е малко над минимума съобразно Наредба №1 от 9 юли 2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да е намалено до минимума от 700лева -по чл.10, т.1 от Наредбата-200лева, по чл.10, т.2 от Наредбата 250лева за всеки от двамата взискателя.

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага съображения за неоснователност предвид, че адвокатското възнаграждение е намалено до установения минимален размер по чл.10, т.1 и т.2 във вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при отчитане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение от всеки от двамата взискателя, размера на вземането на всеки и събирането му чрез реализиран запор върху вземане на длъжника.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело №2023***0400008 по описа на ЧСИ Н.Ж. с рег.

№*** и район на действие ОС-Добрич е образувано по молба вх.

№291/13.02.2023г. К. Р. Щ. и З. В. А., действащ чрез законния си представител К. Р. Щ., двамата чрез упълномощения адвокат М. С., и въз основа на изпълнителен лист №13/08.02.2023г., издаден въз основа на влязло в сила определение №9/20.01.2023г. по т.д.№196/2022г.на ДОС, за събиране на нелихвоносни парични вземания – присъдените в полза на К. Р. Щ. и З. В.

А. съдебни разноски от 4 000лева адвокатско възнаграждение.

Към молбата са представени два договора за правна защита и съдействие от 10.02.2023г., удостоверяващи договарянето и плащането от взискателя К. Р. Щ. на пълномощника - адв.М. С., на адвокатско възнаграждение от 450лева и плащането от взискателя З. В. А., действащ чрез законния си представител К. Р. Щ., н а същия пълномощник - адв.М. С., на адвокатско възнаграждение от 450лева, за възложеното от двамата процесуално представителство в изпълнителното производство. В молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен изпълнителен способ-запор на банкови сметки.

2

На дата 16.02.2023г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение изх.№649/13.02.2023г., в която е посочен общ размера на дълга 5 535лева, от които 4 000лева присъдени разноски, 645лева разноски съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ в полза на ЧСИ и 900лева разноски на взискателите за адвокатски хонорар.

Наложен е запор върху сметка на длъжника в „Уникредит Булбанк“АД със запорно съобщение изх.№648/13.02.2023г. Запорното съобщение е изпратено на 13.02.2023 г. и е изпълнено по чл. 508, ал. 3 от ГПК най-късно на 22.02.2023г., когато е изпратено до ЧСИ писмо с вх.№509/29.05.2020 г., че банката признава вземането и го изпълнява изцяло, т.е. изпълнителния способ е реализиран.

На 27.02.2022г. е входирано възражение на длъжникът за прекомерност на адвокатския хонорар от общо 900лева.

ЧСИ се е произнесъл по възражението на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като с постановление от 06.03.2023г. е намалил адвокатското възнаграждение до общо 700лева и отказал да намали за разликата до 200лева по съображения, свеждащи се до дължимост на разноските за адвокатско възнаграждение от всеки от двамата взискателя в минималните размери по чл.10, т.1 и т.2 във вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване и водене на изпълнителното дело, и липсата на възможност за намаляване под установения минимум.

Актът на ЧСИ е съобщен на длъжника на 10.03.2022г.и жалбата се явява депозира в деловодството на ЧСИ в срока по чл.436 ал.1 от ГПК. Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на чл. 435 от ГПК, длъжникът може да обжалва конкретно и лимитативно определени изпълнителни действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в: постановление за налагане на глоба, насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.

470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК, отказа на съдебния 3 изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението.

Предмет на настоящото производство са действия на ЧСИ по повод възлагането в тежест на длъжника на разноски за адвокатско възнаграждение в прекомерен според длъжника размер от 700лева.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V ГО.

Безспорно длъжника отговаря за сторените от взискателя разноски по изпълнението, вкл. за адвокатско възнаграждение, освен в хипотезите на чл.79, ал.1, т.1 и 2 от ГПК, които в случая не са налице.

Когато се касае за разноски за адвокатско възнаграждение, които са за сметка на длъжника, същият дължи плащането им в удостоверения размер или в намаления в хипотезата на чл.78, ал.5 от ГПК. Адвокатско възнаграждение в случая е платено от всеки от двамата взискателя за образуване и водене на делото за събиране на вземането на всеки от по 2000лева /при разделност на вземането за съдебни разноски, присъдени общо в размер на 4000лева/. Единствените извършени от пълномощника на взискателите действия обаче се свеждат до подаване на молба за образуване на изпълнително дело с посочване на начин/способ/ за изпълнение, съобразно изискванията за редовност на молбата за образуване на изпълнителното производство/чл.426,ал.2 от ГПК/, за което не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуване на изпълнителното дело, ако след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е било необходимо да се извършват действия по принудително събиране на дълга. Посочения начин на изпълнение-запор върху банкови сметки, в случая е успешно реализиран преди да изтече срока за доброволно изпълнение. Не са извършени действия по водене на изпълнителното дело, което предполага молби за следващи изпълнителни действия, процесуална активност с цел принудителното събиране на вземането, който смисъл се влага в термина “водене на 4 изпълнителното дело“ по чл.10 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След като с оглед развитието на изпълнителното производство-реализиране на изпълнението чрез запора върху банкова сметка на длъжника непосредствено след датата на налагането му /връчване на запорното съобщение/ в срока за доброволно изпълнение, не е имало и необходимост процесуалният представител да извършва други действия за защита на интересите на взискателя, насочени към удовлетворяване на вземането му, които да обусловят заплащане на възнаграждение по смисъла на чл.10 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. за водене на изпълнителното дело. В този смисъл обосновано и дължимо се явява възнаграждението за образуване на изпълнително дело в размер на минимума от 200 лева, тъй като е единствено съответно на усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на страната. Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.,

Поради изложеното взискателите имат право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от Наредбата.

При така установеното, обжалваното от длъжника постановление от 06.03.2023г. следва да се отмени.

5

Не подлежи на разглеждане искането на жалбоподателя за намаляване размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, тъй като не е в предмета на обжалвания отказ на ЧСИ, обективиран в постановлението от 06.03.2023г.

Независимо от постигнатия по жалбата резултат разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. Отговорността за разноските по правило се разпределя съобразно изхода от съответния спор, но тя зависи от това доколко с поведението си другата страна по спора е станала причина за постановяване на незаконосъобразния акт, подлежащ на отмяна. В случая се касае за проверка на действията на самия ЧСИ, за чиято незаконосъобразност страните по изпълнението не носят отговорност, поради което не могат да бъдат отговорни и за разноските в настоящото производство.

С оглед изложеното ,Добричкият окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Н.Ж. с рег.№*** и район на действие ОСДобрич, обективиран в постановление от 06.03.2023г. по изп.д.

№2023***0400008, да намали адвокатското възнаграждение, платено от взискателите К. Р. Щ. и З. В. А., действащ чрез законния си представител К.

Р. Щ., на пълномощника им-адв.М. С., за горницата от 200лева до 700лева.

НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 от ГПК размера на адвокатското възнаграждение, платено от взискателите К. Р. Щ. и З. В. А., действащ чрез законния си представител К. Р. Щ., на пълномощника им-адв.М. С., на 200лева .

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6