Решение № 248 от 25.02.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Плевен, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20254430104687 по описа за 2025 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по гр.д.№4687/2025г. по описа на ПлРС е образувано въз основа на постъпила искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп.директор Й.В. против Л. Т. А., ЕГН ********** (посочена в исковата молба с фамилно име В., но от справка в НБД се установява, че към момента е с фамилно име А.), с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за сумата от 281,25лв. – дължима от ответницата главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2020г. до 30.11.2022г. и лихва за забава върху главницата в размер на 37,71 лв. за периода от 05.01.2021г. до 03.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 2663/2023г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че ответницата като съсобственик на топлоснабден имот:

1 апартамент, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от 01.11.2020г. до 30.11.2022г. не е погасила своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден апартамент, възлизащи на сума в общ размер на 281,25лв. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Поради неплащане на датите на падеж, ответника дължал и лихва за забава, изчислявана в размер на 37,71 лв. за периода от 05.01.2021г. до 03.05.2023г.

Излага се, че горните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК и в производството по ч.гр.д.№2663/2023г. била издадена заповед за изпълнение, но при наличие на основанията по чл.415, ар.1, т.2 от ГПК били дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на вземанията.

Ответницата, чрез назначения особен представител адв.А. В. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Оспорва твърденията в исковата молба, че ответницата през периода от 01.11.2020г. до 30.11.2022г. е ползвала и не е заплатила процесното количество топлинна енергия. Навеждат се доводи, че не е налице договор между етажната собственост, в която се намира сочения в исковата молба топлоснабден имот, и заявеното от ищеца дружество, за извършване от последното на услугата отчет на ползвана в топлоснабдените имоти топлинна енергия, и дялово разпределение на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация към отделните топлоснабдени имоти. Следователно - липсвало правно основание за извършването на отчитане и дялово разпределение на количества ползвана топлинна енергия в заявения топлоснабден имот през исковия период от дружеството, извършвало отчет и дялово разпределение, и въз основа на който невалиден отчет на потребена топлинна енергия, и невалидно разпределение на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, били начислявани претендираните от ищеца стойности за количество потребена топлинна енергия. Сочи се, че не е налице дори валидно решение на общото събрание на етажните собственици в етажната собственост, в която се намира процесния имот, за избор на дружество, което да извършва услугата отчет и дялово резпределение на топлинна енергия в 2 етажната собственост.

Твърди се, че начислените от ищеца суми не съответствали на количествата действително разпределена топлинна енергия от сградна инсталация и реално ползвана такава в процесния топлоснабден имот през исковия период.

Твърди се още, че начислените суми за услуга дялово разпределение през исковия период не били дължими от ответницата. Като етажен собственик тя не била сключвала договор със соченото от ищеца дружество, извършвало отчет и разпределение на топлинна енергия в етажната собственост, и не се била задължавала да заплаща възнаграждение за извършването на такава услуга. Не било налице и валидно решение на общото събрание на етажната собственост в този смисъл, което да я обвързва да заплаща възнаграждение за извършване на услугата дялово разпределение.

Навеждат се доводи, че приложените към исковата молба фактури не били получени от ищцата и тя не била поставена в забава от ищеца по всяка една от претендираните главници поотделно, считано от заявените в исковата молба начални дати на забава.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

От приложеното ч.гр.д.№2663/2023г. по описа на ПлРС се установява, че в полза на ищеца „Топлофикация - Плевен“ АД е била издадена Заповед за изпълнение №1500 от 16.05.2023г., с която е разпоредено ответницата Л. В. да заплати процесните суми за главница в размер на 281,25лв. за периода от 01.11.2020г. до 30.11.2022г и мораторна лихва в размер на 37,71лв. за периода от 05.01.2021г. до 15.05.2023г.

Исковете в настоящото производство са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК след връчване на указания на заповедния съд, поради което са допустими и следва да се разгледат по същество.

Между страните не е налице спор и се установява от представения препис на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот *** на нотариус с рег.№*** на НК и нотариален акт за дарение на недвижим имот 3

Акт*** на нотариус с рег. № *** на НК, че ищцата Л. А. е била собственик на процесния апартамент *** през периода от 16.06.2008г. до 02.12.2022г.

Установява се от представения препис на Протокол от проведено на 15.09.2009г. Общо събрание на етажната собственост, в която се намира процесния апартамент, че „Нелбо“ ЕАД е било избрано за изпълнител на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

От постъпилата справка и представени писмени доказателства от „Нелбо“ АД - извършващо топлинно счетоводство на процесната етажна собственост, се установява, че е бил подписан договор между упълномощен представител на сградата етажна собственост, в която се намира процесния апратамент за ежемесечен отчет и обработка на данни, действащ през процесния период. Установява се също така, че в имота има монтирани един топломер и един водомер за топла вода с визуален отчет към разклоненията на общата отоплителна инсталация, като абонатът е консуматор и на топлинна енергия, припадаща се на имота от количеството такава, отдадено от сградната инсталация. Видно е също така, че при направата на дялово разпределение на топлинна енергия, постъпила в абонатната станция за съответните отчетни периоди, включени в процесния, дела за отопление за процесния имот е изчислен по показания на уредите за дялово разпределение.

Установява се от приложения препис-извлечение от счетоводна сметка по партидата на процесния имот и преписи на фактури, издадени от „Топлофикация-Плевен“ за периода от 01.11.2020г. до 30.11.2022г., както и справка за дължими суми по пера, че по откритата за имота партида са били начислени за периода суми за отопление с ИРУ в размер на 974,60лв.; суми за битово горещо водоснабдяване в размер на 433,74; суми за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в размер на 47,63лв.; суми за услуга дялово разпределение в размер на 55,46лв. или общо суми в размер на 1511,44лв.

Видно е, че са постъпили плащания в общ размер на 1230,19лв., като неплатена е останала главница в размер на 281,25лв.

От приложеното счетоводно извлечение се установява, че върху отделните главници е била начислявана законна лихва, в съответствие с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ, предвиждаща, че ако не извърши плащане в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, потребителя дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на 4 чл.86, ал.1 от ЗЗД. Видно е, че тази лихва се изчислява в размер на 37,71лв. за периода от 05.01.2021г. до 30.11.2022г.

При установената по спора фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.135 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, по презумпция на закона се смятат за потребители на топлинна енергия.

Безспорно се установи в настоящото производство, че ответницата Л. В. е била собственик на процесния имот през процесния период от 01.11.2020г. до 30.11.2022г.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя (в този смисъл Решение №35 от 21.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о.). Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/.

Ето защо, съдът приема, че през сочения по-горе период, между ищеца като доставчик на топлинна енергия от една страна и от друга ответницата Л.

В. като потребител, е съществувало облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до имота й и неоснователни е наведеното в писмения отговор възражение за липсата на правоотношение и произтичащо от него основание за начисляване и плащане на стойността на доставяна от ищеца топлинна енергия.

Неоснователно е възражението на ответницата, че сумите не са дължими, т.к. разпределението на топлинна енергия между клиентите не било извършено от компетентно за това лице, с което има сключен договор. След изменението на § 5 и § 6 от ПЗР на Наредба № 16-334/6.04.2007 г., обн. ДВ бр.

34/24.04.2007 г. (отм.), договорните отношения по повод отчитането и разпределението на потребена топлинна енергия, възникват между 5 топлопреносното предприятие и лицето, извършващо топлинно счетоводство.

Потребителите единствено имат възможността да изберат това трето лице, посредством решението на етажната собственост. В случай, че не са упражнили такъв избор към датата на влизане в сила на Наредбата за топлоснабдяването от 2007г., топлопреносното предприятие е следвало да сключи договор с лицето по чл. 139б, с което сградата - етажна собственост е била в договорни отношения за отоплителен сезон 2006/2007г. Поради това, ирелевантно за решаване на спора се явява обстоятелството дали е било проведено ОС на етажните собственици за избор на лице, което да извършва топлинното счетоводство. А в случая се установи и взето решение от проведено такова, като по отношение на същото не може да бъде извършвана преценка за законосъобразност в настоящото производство.

От обсъдените доказателства се установи, че през процесния период са били начислявани суми реално доставяна топлинна енергия и битово горещо водоснабдяване, за които клиента е извършвал плащания в по-голямата им час – от общо начислени за периода суми в общ размер на 1511,44лв., погашение е било извършено на обща стойност 1230,19лв. При това, потребителя не е упражнил произтичащото от приложимите Общи условия право да възрази за отклонения от договорените параметри и начислените количества топлинна енергия.

Съдът намира за неоснователно и възражението за недължимост на цена на услугата за дялово разпределение.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.