Решение № 499 от 02.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. ВаР. 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20233100900231 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. Р. Н., ЕГН ********** и В. А. Н., ЕГН **********, двамата от с. *****, обл. ВаР. чрез пълномощник адв. С. Ч. от АК-Смолян, срещу Allianz Versicherung-AG, P KRS, Munchen, Deutschland, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 250 000 лева, общо 500 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на дъщерята на ищците – С. Р. Р. вследствие на ПТП, настъпило на 09.11.2022 г. на пътен участък с. Бенковски – с. Здравец (обл.

Варна) и реализирано при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „745и“, с рег. № ******, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на произшествието – 09.11.2022 г., до окончателното заплащане, както и разноски по делото.

В исковата молба се твърди, че на 09.11.2022 г. при управление на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ******, по пътния участък от с. Бенковски в посока с. Здравец, обл. ВаР. поради неспазване на правилата за движение по пътищата, водачът Р.Р.А. предизвикал катастрофа, в резултат на която била причинена смъртта на намиращата се в автомобила С. Р. Р.а – дъщеря на ищците. Твърди се, че вредоносният резултат е настъпил в пряка причинна връзка с неправомерното поведение на управлявалия МПС с рег. № ****** водач. По случая било образувано досъдебно производство № 2319/2022 г. по 1 описа на IV РУ-ОД на МВР-Варна и пр. пр. № 6961/2022 г. по описа на Варненска окръжна прокуратура. Вследствие на настъпилата смърт ишците претърпели силни негативни психически последици и развили остра стресова реакция и душевно разстройство. Сочи се, че към датата на ПТП лекият автомобил е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Ищците твърдят, че са подали заявление за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение до представителя на ответника за България „Алианц България“ АД, но предвид липсата на произнасяне в тримесечен срок, предявяват иска си за обезщетение за неимуществени вреди срещу Allianz Versicherung-AG, P KR-S.

В срока по чл. 367 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В о.с.з. ищците, чрез пълномощник, поддържат предявените искове, молят за тяхното уважаване и присъждане на разноски.

От своя страна, ответникът, чрез пълномощник, не оспорва исковете по основание, оспорва техният размер и началния момент на претендираната законна лихва, като моли за присъждане на разноски.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

От съвкупния анализ на събраните в хода на делото писмени доказателства, с оглед данните по приложеното по делото досъдебно производство № 2319/2022 г. по описа на I V РУ на ОД на МВР-Варна и от заключението по проведената по делото съдебна автотехническа експертиза, се установява, че на 09.11.2022 г., около 17:50 часа, на път 9006, около 500 м преди с. Здравец, общ. Аврен, обл. ВаР. в посока с. Бенковски – с. Здравец, Р.Р.А., при управление на лек автомобил „БМВ 745и“ с рег. № *****, поради движение с висока скорост, изгубил управлението над автомобил и напуснал пътното платно вляво след началото на изпълняван десен завой, при което предизвиква ПТП. При настъпилата катастрофа в крайпътно дърво била причинена смъртта на С. Р. Р.а и телесни повреди на пътниците в автомобила.

Скоростта на движение на автомобила преди и в момента на създаване на опасната ситуация, е била над 90 км/ч, която скорост е критичната за изпълнявания завой и максимално разрешената за конкретния пътен участък.

При избраната скорост на движение, водача е нямал техническа възможност при реакция за аварийно спиране след навлизане в завоя да предотврати възпиращия първи удар в крайпътното дърво.

Според заключението водачът не е имал възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спирано при движение със скорост над 60 км/ч, но е имал възможност да не допусне опасната ситуация при движение със скорост пониска от 90 км/ч. При движение със скорост по-ниска от 90 км/ч водача е имал възможност да не загуби управление над автомобила поради превишена странична държаща способност на автомобилните колела.

2

В открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като на въпроси на страните пояснява, че е имало опит от страна на водача на автомобила за неговото овладяване, поради установеното използване на педала на спирачката, както и факта, че колелата на автомобила са били завити дълбоко в дясно. При първия удар в крайпътно дърво е настъпило разкъсване на автомобилното купе от лявата страна и завъртане на автомобила, който непосредствено преди това се е ударил в тънко дърво, което не е задържало и не е намалило неговата скорост. Завъртането на автомобила е било обратно на часовниковата стрелка, като телата на задната седалка са залитнали напред и наляво. Посочва, че при използваната методика скоростта на автомобила със сигурност е била по-висока от 90 км/ч, като липсват достатъчно данни за използване на други методи за изчисление на скоростта. Пояснява, че поради откъсването на двете леви врати, не е настъпила значителна деформация на купето към пътуващите от тази страна на автомобила, като не може да се установи от наличните данни навлизане на предните седалки към задните.

От проведената по делото съдебно-медицинска експертиза, която не е оспорена от страните, се установява, че причината за смъртта на С. Р. Р.а е тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в размачкване на лявата голямомозъчна хемисфера, многофрагментно счупване на костите на черепния покрив и основа. Според заключението благоприятстващо значение за бързото настъпване на смъртта са имали тежките травматични увреждания в лявата гръдна половина – счупване на 1-во до 7-мо леви ребра по две фрактурни линии, разкъсване на левия бял дроб и излив на кръв в лявата плеврална кухина. В резултат на ПТП пострадалата е получила тежка черепно-мозъчна травма, тежка гръдна травма, разкъсно-контузни рани по главата, лявата длан, ожулвания по лицето и лявата коремна половина.

Получените тежки увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани със значителна сила, а ожулванията по лицето и корема са резултат на действието на предмети с остри върхове, каквито притежават фрагментни стъкла. Според вещото лице между установените травматични увреждания, довели до настъпване на смъртта, и механизма на ПТП, е налице пряка причинно-следствена връзка.

В открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и допълва, че получените увреждания е възможно да са били нанесени, както при съприкосновение с части от детайли на купето на автомобила, така и при последвалото изпадане на пострадалата от него.

По искане на ищцовата страна, по делото са разпитани свидетелите М.Ю.М. и Н.М.И., които са съседи на ищците и познават добре тяхното семейство. От показанията на двамата свидетели се установява, че починалата С. е била примерно и възпитано дете, в много добри отношения с родителите си, които описват като задружно и сплотено семейство. След смъртта на тяхната дъщеря, ищците се променили изцяло, станали затворени и избягвали хората, като до настоящия момент не са превъзмогнали загубата. Според свидетелите ищците имат още три деца освен починалата С., с които живеят 3 заедно, като бащата Р. работи като заварчик, а майката В. се занимава с децата. Посочват, че за справяне с продължаващото безсъние, В. е приемала валидол.

По делото е допусната съдебно-психиатрична експертиза за установяване на психическите последици за ищците, настъпили в резултат от смъртта на тяхната дъщеря. След проведено психиатрично изследване в амбулаторни условия, вещото лице установява, че внезапната загуба на дъщеря им е предизвикала остра и тежка психотравма, превърнала се в траур, като вид разстройство в адаптацията с протрахирана депресивна симптоматика. Проявили са се психопатологични симптоми, като илюзии и халюцинации, изразени при бащата на починалата в усещания за присъствие и вярвания за прераждане, а при майката се проявяват под формата на психогенни /конверсионни/ припадъци. Вещото лице счита, че описаните изживявания от ищците съответстват на реакция на скръб с тежък депресивен синдром, която в случая продължава и след обичайният период от шест месеца до една година, като към момента на изследването и при двамата ищци са налице симптоми на умерено-тежък депресивен епизод. Вещото лице посочва, че загубата на близък и любим човек е едно от обичайните психотравматични събития. Според заключението при ищците се наблюдават симптоми като липса на удоволствие, плач, тревожност, нервно напрежение, проблеми със съня, липса на апетит, затруднено концентриране, усещане за невъзвратимост, себезатваряне, ограничени контакти и др. Вещото лице счита, че липсват критерии за диагнозата посттравматично стресово разстройство. Налице е клинична динамика в симптомите, като тежестта на дистимията и анхедонията с времето се редуцира. Според заключението между описаните при ищците депресивни съС.ия и загубата на дъщеря им е налице пряка причинно-следствена връзка.

В съдебно заседание вещото лице по СПЕ поддържа заключението си и на въпроси на страните пояснява, че употребеното от ищците лекарство деанксит е подходящо за потискане на силните емоции. Излага, че в него се съдържа флуанксол, което се изписва обичайно при подобни реакции на стрес и има антитревожен, антистрахов ефект, намалява емоционалната реактивност, без да има сериозни потискащи ефекти или да отключи допълнително или да засили симптомите. Във връзка с безсънието и усещането за присъствието на дъщерята на ищците пояснява, че това е често срещана реакция при внезапна загуба на близък човек и представлява патологично скърбене, като усложнена реакция на скръб. Излага, че психогенните припадъци са провокирани от силен психичен стрес, с който лицето не може да се справи и контролира и затова са телесен израз на психично напрежение. Изяснява, че разстройството в адаптацията е психиатрично, болестно съС.ие, при което в резултат на остър хроничен стрес, личността се дезадаптира, като има коренна промяна в начина на живот и найчесто срещаните симптоми са безпокойство, безпомощност, затваряне в себе си, ограничаване на контакти, безсъние, натрапчиво припомняне на 4 събитието, които са универсална реакция при тежки психотравматични събития. Посочва, че няма специфично лечение за това съС.ие, като продължаването му след обичайните 6-8 месеца, говори за протрахирана реакция на разстройство в адаптацията. В случая това тревожно-депресивно съС.ие продължава повече от година и така се диагностицира като умерено тежък депресивен епизод. Излага, че семейната среда е подкрепящ възстановяването фактор, докато имущественото възмездяване не би запълнило празнината от загубата.

Въз основа на горната фактическа обстановка, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл.

45 с чл. 52 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Доколкото процесното ПТП е реализирано с лек автомобил с обичайно местопребиваване на територията на ФР Германия и със сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ в Allianz Versicherungs-AG, P KR-S, ФР Германия, с представител по чл. 503 от КЗ - „Алианц България“ АД, а ПТП е настъпило на територията на Р. България, то по силата на чл. 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и Съвета от 11.07.2007 г., спорът за обезщетяване на претърпените вреди и техния обем следва да се уреди в съответствие с българското материално право.