Определение № 274 от 07.04.2026, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 274 гр. ХАСКОВО, 07.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20265600500192 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

С Определение № 155/30.03.2026г. постановено по в. ч. гр. д.

№166/2026 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, се определя при условията на чл.23 ал.3 от ГПК Окръжен съд-Хасково да разгледа жалба вх.

№9757/14.03.2025г./подадена до ОС-Пловдив/ от „Андолито Консулт България“ЕООД с посочено правно основание чл.435 ал.5 от ГПК, по която първоначално е било образувано в.гр.д.№735/2025г. по описа на Окръжен съдПловдив.

В жалба вх. № 9757/14.03.2026г. от „Андолито Консулт България“ЕООД против действия на ЧСИ М. О., с район на действие Окръжен съд Пловдив, изразяващи се в извършен на 26.02.2025 г. въвод във владение на недвижим имот, извършен по изпълнително дело № 45/2025 г., водено от ЧСИ М. О., са въведени твърдения, че жалбоподателят не е страна по изп.д. № 45/2025 г. по описа на ЧСИ М. О., а е трето лице, владелец и държател, който упражнява фактическа власт върху търговски обект, находящ се на адрес в гр.***, *** етаж, ***, със стар идентификатор ***/ нов идентификатор ***/ от 22.02.2022г. до 22.02.2025г. Намира за незаконосъобразен извършения от ЧСИ М. О. на 26.02.2025г. въвод във владение на описания имот, тъй като дружеството се намира в имота въз 1 основа на дългосрочен наемен договор, вписан на 19.06.2019г. Претендира отмяна на този въвод и незабавно въстановяване на владението, поради което подава жалба по реда на чл.435 от ГПК..

По делото са депозирани множество молби от „Андолито Консулт България“ ЕООД, с управител С. К. А., в които отново са изложени оплаквания от извършените на 26.02.2025 г. от ЧСИ О. действия по въвод във владение на процесния имот.

На настоящият съдебен състав е служебно известно, че по описа на ОСХасково е образувано В.гр.д.№122/2026г. по подадени от С. К. А., ЕГН **********, в лично качество и като управител и едноличен собственик на „Андолито Консулт България“ ЕООД, ЕИК 202050395, против действията на ЧСИ М. О. – въвод във владение на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. С определение приключващо делото съдът: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 33572/30.09.2025 г., допълнена с молба вх. № 33529/30.09.2025 г., подадени от С. К. А., ЕГН **********, в лично качество и като управител и едноличен собственик на „Андолито Консулт България“ ЕООД, ЕИК 202050395, против действията на ЧСИ М. О. – въвод във владение на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** / със стар идентификатор ***/ по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г., извършен с протокол от 26.02.2025 г. по и. д. № 45/2025 г. по описа на ЧСИ М. О..

Окръжен съд Хасково, след преценка доводите изложени в жалбата и обсъждане на събраните делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 18.06.2019 г. е издаден изпълнителен лист № 5437/18.06.2019 г. въз основа на влязло в сила Решение № 3481/26.10.2015 г., постановено по гр. д.

№ 4435/2013 г. по описа на РС Пловдив за изнасянето на публична продан на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. Въз основа на посочения изпълнителен лист е насрочена публична продан от 21.02.2023 г. до 21.03.2023 г. на описания самостоятелен обект в сграда, чрез обявление за публична продан на 2 недвижим имот с изх. № 1226/25.01.2023 г. по и. д. № 1076/2019 г. по описа на ЧСИ Б. А., рег. № 908 с район на действие ОС Пловдив /л.115 – гръб, от гр. д.

№ 4069/2025 г. по описа на РС Пловдив/. Публичната продан е проведена и с протокол от 22.03.2023 г. за купувач на имота е обявена съделителката Е. Т. У..

Въз основа на това е изготвен протокол за разпределение по реда на чл. 495 ГПК от 03.04.2023 г. по и. д. № 1076/2019 г. по описа на ЧСИ Б.А./л. 156-158 от гр. д. № 4069/2025 г. по описа на РС Пловдив/. В последствие с протокол за въвод във владение на недвижим имот от 26.02.2025 г. по и. д. № 45/2025 г. по описа на ЧСИ М. О. /л. 203 -205 от гр. д. № 4069/2025 г. по описа на РС Пловдив/ въз основа на влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот, вписано в АВ ИР-*** с рег. № ***/25.04.2024 г. е извършен въвод във владение на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***/ стар идентификатор

***/ по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г., което е и действието от което се оплаква жалбоподателя и в настоящето производство образувано пред Окръжен съд Хасково, по което обаче вече има и произнасяне по В.гр.д.

№122/2026г. по описа на ОС-Хасково, поради което по настоящата жалба резултатът не би могъл и не следва да бъде различен.

Защитата срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнителния процес се осъществява чрез жалба срещу действията на съдебния изпълнител в хода на принудителното изпълнение. В производството по обжалване се реализира потестативното право на обжалващия да получи отмяна на определен несъдебен акт. В нормата на чл. 435 от ГПК лимитативно и изчерпателно изброява действията на съдебният изпълнител, които могат да бъдат атакувани по пътя на обжалването от страните по изпълнението и от трети лица. Разпоредбата е императивна и не може да се тълкува разширително. Законодателят изчерпателно е посочил качествата на лицата в изпълнителното производство или засегнати от него, на които се признава процесуалното право на жалба срещу изрично изброени действия на съдебния изпълнител и не е предвидена правна възможност за обжалване и на други действия, с които страна по делото или трето лице счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които те считат, че са незаконосъобразни. Съществуването на правото на жалба е абсолютна 3 процесуална предпоставка за упражняването на същото, надлежното подаване на жалбата и разглеждането й от съда. При липсата й същата е недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане от съда.

Настоящата хипотеза попада в обхвата на регламентирания в разпоредбата на чл. 498 от ГПК въвод във владение на купувача, която се различава от хипотезата на въвод във владение по реда на чл. 522 от ГПК. В чл. 498, ал. 1 от ГПК е предвидено, че съдебният изпълнител въвежда във владение на имота купувача въз основа на влязло в сила постановление за възлагане, като въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. За тези лица законодателят в чл.498, ал. 2 от ГПК е предвидил, че могат да се защитят само с иск за собственост, изключвайки възможността за защита по чл. 435 от ГПК. Лицата, посочени в разпоредбата на чл. 498, ал. 2 от ГПК, могат да бъдат и страни в изпълнителното производство. С оглед на гореизложеното извършването на въвод във владение на имот, който вече е възложен с влязло в сила постановление, страните в изпълнителното производство, не разполагат с възможността да обжалват насрочването и извършването на въвода, тъй като това действие излиза извън обхвата на посочените в чл. 435 от ГПК действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване.

В тази връзка следва да се отбележи също, че от посоченото от ЧСИ Б.А. в обявлението за публична продан на недвижим имот, като тежести на имота са посочени, както наложената възбрана от ЧСИ Б.А., вписана с акт № ***, том. 4, дв. вх. Рег. № ***/19.06.2019 г. /и следващи поправки на същата/, така и договор за наем вписан с акт № ***, том. 7, дв. Вх. Рег. № ***/19.06.2019 г. Съответно от входящият номер на вписване на първата по делото възбрана и процесния договор за наем се установява, че възбраната е вписана първа. От информацията изведена в изпълнителен лист № 5437/18.06.2019 г. се установява, че делото по което е издаден същия е образувано в РС Пловдив през 2013 г. Съответно искът по който е постановено Решение № 3481/26.10.2015 г., постановено по гр. д. № 4435/2013 г. по описа на РС Пловдив е предявен много преди сключването и вписването на посочения от жалбоподателя договор за наем, като основание за владението на „Андолито Консулт България“ ЕООД, поради което не се извличат аргументи за защита по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК.

4

В конкретния случай се обжалва въвод във владение на купувача, по реда на чл. 498 ГПК. След стабилизиране на постановлението за възлагане, съгласно разпоредбата на чл.498 от ГПК, купувачът се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. След като имотът е бил възложен с влязло в сила постановление за възлагане, законът задължава съдебния изпълнител да въведе купувачът във владение. Въводът в този случай представлява друг, макар и функционално свързан с изпълнителното производство за удовлетворяване на вземането на взискателя, изпълнителен процес. Той се води за удовлетворяване на притезанието на купувача от публична продан срещу длъжника (или трето лице) за предаване на владението на купения имот, за установяване на фактическа власт върху него и е различно от изпълнителното основание, въз основа на което е образувано изпълнителния процес. От изложеното следва извода, че в рамките на така развиващото се процесуално правоотношение не се извършват никакви други изпълнителни способи по см. на ГПК. Въводът се извършва в имота, съгласно постановлението за възлагане и срещу което и да е трето лице – в т.ч. и действителния собственик. Правото на купувача да бъде въведен във владение произтича пряко от закона, който задължава съдебния изпълнител да въведе купувача във владение, въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане. Дори не са необходими никакви действия от страна на купувача, с които да се сезира съдебния изпълнител. Защитата срещу това действие на съдебния изпълнител е предвидена в специалната норма на чл. 498, ал. 2 и ал. 3 ГПК и се извършва не по реда на чл. 435 ГПК, а с иск за собственост.

Обжалваното действие на ЧСИ О. в настоящия случай не попада в обхвата на действия, срещу които е предвидена защита по реда на чл. 435 ГПК за жалбоподателя, поради което жалбата подадена от търговското дружество „Андолито Консулт България“ ЕООД жалба вх. № 9757/14.03.225г. против действията на ЧСИ М. О. – въвод във владение на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** /стар идентификатор ***/ по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със заповед № РД-1848/03.06.2009 г., извършен по и. д. № 45/2025 г. по описа на ЧСИ М. О. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

5

В допълнение на изложеното следва да се посочи от съда, че в жалбата и съпровождащата я молба, жалбоподателят е отправил към съда и редица други искания ,които не са предмет на настоящото производство и по същите съдът не дължи произнасяне. В тази връзка по делото са постъпили също молби във връзка с администрирането на иницииращите настоящото производство документи и правилното окомплектоване и образуване на делото в Окръжен съд Хасково, които също не са по същество на спора и съдът не следва да се произнася изрично по отправените в тях искания, след като е разгледал и не е констатирал нередовности, налагащи допълнителни действия по администриране на жалбата и допълващите я многобройно молби.

В тази връзка следва да се отбележи, че иницииращата производството жалба не е администрирана напълно от ЧСИ М. О., като от жалбоподателят не е събрана държавна такса за обжалване действията на ЧСИ. Предвид явната недопустимост на жалбата и за процесуална икономия, настоящият състав на Окръжен съд Хасково прие, че жалбата следва да бъде разгледана, а с крайният акт на съда жалбоподателят да бъде осъден да заплатят по сметка на съда дължимата държавна такса. Поради това „Андолито Консулт България“ ЕООД, с управител С. К. А., следва да бъде осъден да заплати по сметката на Окръжен съд Хасково държавна такса в размер на 12.78 евро.