Решение № 1307 от 14.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1307 гр. София, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Д.Д. при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело № 20211110215052 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на Н. СТ. К. против Наказателно постановление № 21-4332009496/17.05.2021 г., издадено от началник на група, с което, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДП и му били отнети 6 контролни точки.

НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (необезпечена възможност за подаване на възражение; липса на посочване в НП на подадено възражение; липса на мотиви за немаловажност) и за маловажност на случая. Моли за отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

С писмено становище, заявява, че поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.

Претендира деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира следното:

Задължение на наказващия орган е да докаже тезата си (в този смисъл Решение № 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в., Решение № 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в, Решение от 29.06.2009 г. по к .н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к .н.а.х.д. № 5485/2008 г. , II кас. с-в, Решение от 20.12.2008 г. по к .н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к .н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в, Решение № 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г. , V кас. с-в, Решение № 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 1

11623/2012 г. , V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г. , V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г. , V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г. , V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г. , II кас. с-в, Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г. , XII кас. с-в, Решение № 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в, Решение № 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г. , XIV кас. св и др.). В конкретния случай, обаче, актосъставителят не потвърждава данни за процесната проверка, поради което и доколкото приложеният по преписката АУАН се ползва с формална, но не и с материална доказателствена сила, липсва фактическа обстановка, която да бъде изведена от доказателствата по делото.

За пълнота на изложението, възраженията от жалбата са неоснователни. На първо място, в наличния по преписката АУАН е отразено изрично изявление (с положен под него подпис на жалбоподателя), че няма възражения по акта, Независимо от това, допълнителна възможност в тази насока му е била обезпечена и доколкото той се е възползвал от нея (т. е. тя му е била и надлежно разяснена), не би могла да бъде споделена теза за процесуално нарушение.

На следващо място, фактът на подаване на възражение и мотивите по него не съставляват задължителни реквизити на НП, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което и цитираното възражение е неоснователно.

Маловажността е уредена от законодателя, като изключение от общото правило, поради което и мотиви по нея се дължат, единствено когато тя следва да бъде приложена (и в който случай не се издава НП, а производството се прекратява). Независимо от това, описанието на деянието не бележи обществена опасност, под класическата за тази категория случаи, поради което и теза за прилобимост на чл. 28, ал. 1 ЗАНН трудно би могла да бъде споделена (особено предвид фрапантния брой на нарушения в картона на водач на жалбоподателя).

По изложените съображения съдът приема, че НП е необосновано и следва да бъде отменено, макар и не по изложените в жалбата съображения, а в тежест на въззиваемата страна следва да бъдат възложено разноските на насрещната.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-009496/17.05.2021 г., издадено от началник на група, с което, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДП, на Н. СТ. К. била наложена глоба, в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДП и му били отнети 6 контролни точки.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на Н. СТ. К., ЕГН ********** сумата от 350 лева – деловодни разноски.

2

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3