Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 166 от 25.06.2025, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 153/2025
Вид
Решение № 166
Подписан
25.06.2025
В сила
18.06.2025
Състав
Росица Николова Кокудева, Зоя Стоилова Шопова, Петранка Райчева Прахова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. С., 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р. Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Р. Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20255400500153 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 ГПК.

С обжалваното решениe № 502/30.12.2024 г. по гр. д. № 1192/2023 г.

С.ски районен съд е отхвърлил предявените искове от Р. Я. П. срещу ответника М. Я. С., с правно основание чл. 34 ЗС, във вр. с чл. 341 от ГПК за допускане на делба на следните недвижими имоти:

-Сграда с идентификатор **

- сграда с идентификатор *.3и

- сграда с идентификатор *.4 по КККР на гр. С.,построени в поземлен имот идентификатор * по КККР на гр.С.; ищцата е осъдена да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 1 750 лева.

Това решение се обжалва пред С.ски окръжен съд от ищцата Р. Я. П., чрез пълномощник адв. П.М., с оплаквания, че е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Във въззивната жалба се твърди, че ответника не е доказал наличието на елементите от фактическия състав на чл. 79 ал. 1 ЗС.

Прави се позоваване на показанията на свид. П. и свид. С., като се твърди, че докато са били живи родителите на страните, а и след това ремонти на къщата не са правени; не се представят документи, които да установяват правени ремонти. Твърди се, че е необоснован извода на районния съд, че ответник а е извършвал ремонти със съзнанието, че е собственик.В жалбата се сочи, че писмените доказателства,ангажирани от ищцата, установяват, че парцела на ул. „М.Г.“ е закупен от ищцата и нейния съпруг, къщата е построена върху 1 този парцел с техни лични средства и пари, взети на заем. Твърди се във въззивната жалба, че волята на бащата е била къщата на ул. „Ч.с.“ да бъде наполовина за всяко от децата му.Жалбоподателката установява ,че районния съд не е посочил, защо приЕ. за достоверни показанията на свидетелите М., Е. С.а и М. С.а, а не приЕ. показанията на свидетелите С., Г. и П.; следва да бъде отчетено, че свидетелките Е. С.а и М. С.а са пряко заинтересовани от изхода на делото, защото са съответно дъщеря и съпруга на ответника.По-нататък в жалбата, позовавайки се на заключението на вещото лице С., се сочи, че сграда с идентификатор ** има отделен вход и сграда с идентификатор *.3 също има отделен вход; двете сгради са функционално свързани само на второ ниво, но съществуват самостоятелно като самостоятелни сгради по смисъла на ЗУТ и поради това и самият кадастър им е дал отделни идентификатор; всяка от двете сгради съществува самостоятелно и независимо една от друга; тези две сгради са със статут многофамилни. Твърди , че съда не посочва как и с какви действия ответника и семейството му са демонстрирали действия на владение и трайно намерение да владеят за себе си; Счита ,че няма доказателства как и с какви действия ответника и семейството му са демонстрирали упражняване на владение и трайно намерение да владеят за себе си. Оспорва се извода, че ищцата не опровергава възраженията на ответника и гласните доказателства, че наследодателят Я. С. построил друга къща за нея в съседен имот с цел всяко от децата му живее в своя отделна жилищна сграда. Твърди се за установено, че доказателствата установяват, че волята на бащата е била къщата на ул. „Ч.с.“ да бъде наполовина на страните, като бащата не е строил друга къща за ищцата – парцелът е закупен от ищцата и съпругът й, както и те са построили къщата си със спестявания и заеми.Оспорва са извода, че от доказателствата може да се направи заключение , че ответникът владее наследствената идеална част и на ищцата в течение на период, достатъчен да го придобие по давност; упражняваната фактическа власт от ответника е била явна за ищцата; ищцата не е упражнявала фактическа власт върху делбените имоти. Твърди се, че разрешението на бащата на страните ответникът да ползва част от неговата къща не го прави владелец, а ползвател; Твърди ,че ответника не е упражнявал фактическа власт по смисъла на чл. 68 ал. 1 ЗС – той не е демонстриралнито пред баща му, нито пред сестра си поведение, сочещо намерение завладение с анимус на собственик чрез никакви действия. Сочи се, че обстоятелството, че майката на страните е прехвърлила идеалните си части на ответника е показателно, че ответникът не се чувствал като собственик.

Твърди , че липсват доказателства ответникът да е демонстрирал промяна в намерението за своене нито към баща му, нито към сестра си; не е доказано да е предадено не ползването, а владението на имота от бащата и майката. Сочи се, че владението не може да бъде съмнително, а то е такова винаги, когато не може да се определи със сигурност дали владелецът упражнява фактическата власт или дали има намерение да държи имота като свой.В жалбата се твърди, че съсобствеността между страните възниква едва след смъртта на бащата през 2017 г.; няма данни ответникът да е завладял цялата къща преди смъртта на баща си – с разрешението на баща си 2 ответникът е ползвал определени части от постройките. Според жалбоподателят неизяснен е останал въпроса колко самостоятелни обекти има в основната къща с идентификатор ** и колко самостоятелни обекти в постройката с идентификатор *.3, поради което не е ясно твърдяната давност дали касае само един самостоятелен обект или повече самостоятелни обекти и къде се намират тези самостоятелни обекти. Поради това според жалбоподателя е следвало да бъде наначена служебно експертиза.С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение и се постанови друго, с което да бъде допусната исканата делба.

В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба –от ответника М. Я. С., чрез адв. М.М., с който сеоспорва въззивната жалба , като неоснователна.С отговора се оспорват направените доказателствени искания във въззивната жалба като преклудирани. По отношение искането за назначаване на съдебно-техническа експертиза се твърди, че е установено от представения към исковата молба проект, че двете сгради нямат самостоятелно предназначение и на практика не съществуват самостоятелно; вторите етажи на двете сгради са обединени и образуват едно жилище; на първия етаж от общата сграда са обособени две жилища – жилище в старата част и жилище в пристройката, двете жилища със самостоятелни входове.

Възразява се и срещу искането за допускане на свидетели, като се сочи че в първата инстанция за всяка от страните са били допуснати по трима свидетели. Сочи се, че дали ответникът е бил физически в къщата или е бил на друго място е ирелевантно, защото семейството му по същото време е живяло там; свид. П. сочи, че достъп от страна на ответника никога не са имали.Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и обосновано Претендира разноски за настоящата инстанция.

Пред окръжен съд –С. жалбоподателката Р. Я. П. редовно призована , се явява лично и с пълномощника си адв.П.М. като поддържа изцяло депозираната въззивна жалба Моли въззивния съд да има предвид ,че двете сгради съгласно СТЕ могат да съществуват самостоятелно като действително те са функционално свързани, но само на второ ниво .Твърди ,че гласните доказателства установяват ,че ответника и семейството му са владеели само второ ниво Счита ,че ответника М. С. след като се позовава на давност , той не е успял да докаже ,че тя е непрекъсната . Представя подробна писмена защита .Представена е и лична защита от жалбоподателката Р. П.. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.Прави изрично възражение че е прекомерно адв. възнаграждение на адв.М.М..

Въззиваемият М. Я. С. ,редовно призован , не се явява Вместо него пълномощникът му адв.М.М. поддържа становище ,че въззивната жалба е неоснователна Моли въззивния съд да има предвид ,че свидетелите в първата инстанция са установили ,че през изградената пристройка като разширение на съществуващата сграда която е функционално свързана с основната сграда,се влиза през един вход на жилището на втория етаж и стълби надолу за жилището ,което е обособено на първия етаж.Моли въззивния съд да обърне внимание ,че майката на страните по делото е изразила изрично 3 волята на двамата родители пред органи на полицията в приложената по делото преписка за про Поради това моли да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано обжалваното решение.Претендира разноски.

С.ският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законния срок , с внесена държавна такса

,срещу съдебен акт ,който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С.ският окръжен съд констатира ,че в районен съд -С. е било образувано дело по предявен иск от Р. Я. П. срещу ответника М. Я. С. с правното основание на чл.34 от ЗС във вр. с чл.341 от ГПК за допускане на делба на следните недвижими имоти:

-Сграда с идентификатор **, при квоти 1/6 ид. Части за Р. П. и - 5/6 идеални части за ответника М. С.

-Сграда с идентификатор **.3 при квоти – 1/идеална част за Р. П. и ½ идеална част за ответника М. С.

-Сграда с идентификатор № **.4, при квоти ½ идеална част за Р. П. и 1/2 идеални части за ответника М. С.

Няма спор по делото ,че ищцата Р. П. и ответника М. С. са брат и сестра и са наследници на техните родители - Я. К. С., починал на 14.11.2017г. и на Е.С. С.а, починала на 10.10.2022г., видно от удостоверение за наследници на Я. К. С. с изх№ ГРА0003733/12.10.2023 г., издадено от Община- С. и удостоверение за наследници на Е.С. С.а с изх.№ ГРА0003734 / 12.10.2023г., издадено от Община- С..

С.ският окръжен съд констатира ,че поради оттегляне на иска на Р. П. чрез адв.М. производството по делото е било прекратено в частта по отношение на поземлен имот идентификатор *577, поради което иска за делба е само за процесните сгради.

В първата инстанция е приет по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот №*/том*дело №733/1974г., Я. К. С.,който е признат за собственик по давностно владение и покупко- продажба на следния недвижим имот, находящ се в гр.С. 1/2 ид.част, равняваща се на 350 кв.м. от дворно място, представляващо имот пл.№*, образуващо парцел * в кв.29 по регулационния план на гр.С., ведно с половината от югозапад от двуетажна жилищна сграда и 182 ид.част от общите части от сградата.

С нотариален акт №*, том *, рег.№934, дело № 114 от 14.04. 2021г.

Е.С. С.а е прехвърлила на сина си М. Я. С.,с постоянен адрес –гр.С. ул“Ч.с.

№12 своите 4/6 идеални части от Сграда с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., одобрени със Заповед № РД-18 14/10.05.2005г. на изпълнителен директор на АГКК-С. с последно изменение засягащо сградата от 15.04.2021г. със застроена площ от 51 кв.м., брой етажи 2(два) с предназначение: Жилищна сграда – 2 многофамилна с 4 административен адрес: гр.С., ул.“Ч.с.“ №12 построена в поземлен имот с идентификатор **.

На 17.08.2022г. майката на страните по делото -Е.С. С.а с нотариален акт №*, том*, рег.№ 2197, дело №294 от 17.08.2022г. е прехвърлила на сина си М. Я. С. своите 4/12 идеални части от поземлен имот с идентификатор ** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С. одобрени със Заповед № РД-18 14/10.05.2005г. на изпълнителен директор на АГКК-С.,с последно изменение засягащо поземления имот от дата 19.08.2022г. с площ от 745 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана , с начин на трайно ползване: Ниско застрояване с административен адрес: гр.С., ул.“Ч.с.“ №12 при граници и съседи: имот с идентификатор*576; имот *570; имот *578: имот *579;имот *433; имот *580.

В първата инстанция е назначена , изслушана , приета и неоспорена СТЕ като вещото лице е установило, че съществува като самостоятелна сграда с индивидуален идентификатор **, жилищна сграда- многофамилна, но не са нанесени самостоятелни обекти, защото не е изпълнена процедурата по ЗУТ,за обособяване на самостоятелни обекти. Тя е предмет на прехвърлителна сделка, построена преди 07.04.1987г., без строителни книжа, видно от Удостоверение по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ на община С. преди приетата Кадастрална карта тя е югозападна половина от двуетажна полумасивна жилищна сграда видно от н.а 361/1974г. т.е на калкан, а югоизточната част на калкан е сграда с идент. кр.№1/.Установява ,че може да съществува като самостоятелна сграда съгласно ЗУТ, изпълнена е по одобрен инвестиционен проект, има индивидуален и идентификатор по КККР, жилищна сграда- многофамилна, с повече от едно жилище, но няма нанесени самостоятелни обекти - не е изпълнена процедурата по ЗУТ.