Решение № 5131 от 19.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5131 гр. Пловдив, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330107642 по описа за 2024 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.

415 от ГПК, предявен от „ТУНИ -2019“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:

**********, представлявано от Т. Х. М., чрез адв. М. М. А., със служебен адрес: гр. ***, ул.

”***” №**, ет.*, кантора *, с който се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането му от ответника „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Централен, ул.“Шести Септември“ № 140, представлявано от В. К. Г., на сумата от 18 000,00 лева, представляваща главница, дължима по Договор за СМР от *** г., за която сума в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № *** г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Претендира направените по делото разноски в исковото и заповедното производство.

Ищецът твърди, че извършил СМР на обект “ЗАТВОРЕН ЖИЛИЩЕН КОМПЛЕКС С ТРИ ЖИЛИЩНИ СГРАДИ В УПИ ***, по плана на ПУП – ПРЗ, ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр. П., район ***, п.к.***, кв.*** с обща площ 1927 кв., съгласно договор за СМР от *** г. Предмет на договора била изработката на 5000 кв. м. мазилка със собствени материали на цена 15,00 лева или общо 75 000,00 лева без ДДС.

Твърди, че не му била изплатена услугата за извършено СМР на стойност 18 000,00 лева. За същото били издадени фактури с № *** г. и № *** г. Посочените фактури били включени в отчетните регистри по ЗДДС за съответните месеци през които били издадени. Твърди, че ответника е ползвал правото да приспадане данъчен кредит за данъчния период, през данъчните данъчни периоди - м. юни и юли 2023 г. Същите били включени в отчетните 1 регистри по ЗДДС.

Ответникът ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ“ ЕООД, чрез пълномощника му адв. Д. С., с отговора на исковата молба оспорва предявеният иск. Не оспорва сключването на договор за СМР от *** г. Заявява, че е заплатил авансово сума по договора.

Заявява, че работата не е изпълнена съгласно уговореното между страните. Затова и не бил изготвен протокол, Акт обр.19.

Ответникът възразил срещу качеството на изпълнение на възложената работа. Твърди, че се наложило със собствени средства да довърши сградата и да отстрани констатираните недостатъци. За същото сключил договор от***г. с „***“ ЕООД, което дружество довършило работата.

Твърди, че ищецът издал две фактури на стойност 9 000 лева с ДДС, всяка от тях - №*** г. и №***.

Същите не били осчетоводени от ответника и за тях не бил ползван данъчен кредит.

Моли съда, да отхвърли предявения иск. Прави възражение за прихващане на основание чл.103 от ЗЗД, при условията на евентуалност, в случай, че съдът не отхвърли иска.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото е съществувало облигационно отношение, по силата на сключен договор за изработка – в конкретния случай за извършване на строително-монтажни работи.

Основното задължение на изпълнителя, като страна по договора за изработка било да изпълни възложената му работа, съобразно поръчката на възложителя, и да му я предаде, а основното право – правото на възнаграждение за извършената и приета работа. Основните задължения на възложителя се свеждат до задължението да приеме извършената съгласно договора работа и до задължението да заплати на изпълнителя възнаграждение за приетата работа, а правата му – до право да откаже приемане на работата, която не съответства на поръчката му, до правата по чл.265 от ЗЗД – при отклонения от поръчката, до правото на отказ от договора при наличие на предпоставките по чл.268 от ЗЗД.

С оглед естеството на договора, съдът намира, че в тежест на изпълнителят по него е да докаже точността на изпълнението – във времево, количествено и качествено отношение.

С оглед обстоятелството, че се касае за договор за изработка, във връзка със строително монтажни работи приемането на работата е следвало да се извърши с нарочен писмен акт, като същото е регламентирано в ЗУТ и Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

Страните не спорят, че между тях е бил сключен Договор за СМР от *** г. , за извършване на мазилка с площ 5 000 кв.м. на високо професионално ниво на стойност 75 000 лева, като авансово трябвало да бъдат изплатени 10% или 7 500 лева.

Ищцовото дружество е представило като доказателства заверени преписи от два броя фактури № *** г. и № *** г. всяка на стойност 9000,00 лева с ДДС. Представени са писмени 2 доказателства – Аналитичер регистър на „Туни-2019“ ЕООД, Уведомление за приемане на постъпили данни от Справка – декларация за ДДС, дневник за покупки и дневник за продажби за данъчен период Юни и Юли 2023 г., Дневник за продажбите на „Туни-2019“ ЕООД за данъчен период юли 2023 г., с които се установява, че посочените фактури били включени в отчетните регистри по ЗДДС на ищеца за съответните месеци през които са били издадени.

Ответникът заплатил на ищеца авансово сумата от 7 500,00 лева.

В Договорът за СМР от *** г., в чл.3 от същия, било договорено, че възложителя ще заплати на изпълнителя договореното възнаграждение окончателно в деня на приключване на работата и след подписване на приемо-предавателен протокол.

Ответникът по делото ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ“ ЕООД, заявява, че на**г. било установено несъответствия между действителната положена квадратура мазилка, както и некачествено неизпълнение на възложените СМР.

Представена е като доказателство Журнал - сметка за сметка 411 – доставчици, за извършено плащане на „Туни-2019“ ЕООД за периода 01.05.2023 г. до 31.07.2023 г., от която се вижда извършено плащане на 18 000,00 лева.

Твърди се, че не е извършено друго плащане тъй като била заплатена сума по-голяма от действително дължимата за извършената работа. След направеното възражение за количествено и некачествено изпълнение, както и искане за отстраняване на недостатъците, служителите на ищцовото дружество напуснали строителния обект и същия останал недовършен.

По делото ищцовата страна не представи доказателства за това, че след извършване на работата е предложила на ответната страна да се издадат актове и приемо – предавателни протоколи и тя да е отказала подписването им.

Напротив ответната страна в отговора на исковата си молба е оспорила твърдението на ищеца, че възложената работата е изпълнена точно количествено и качествено, и в срок.

Установява се от представени два броя Акт обр.19 съответно от** г. и **г., както и от гласните доказателства на св. И.А. Д., технически ръководител на обекта, че трето за делото лице „***“ ЕООД е довършило СМР по договора поради некачествено изпълнение от страна на ищцовото дружество.

Съгласно разпоредбата на чл.264 от ЗЗД, възнаграждение се дължи от възложителя на изпълнителя само за приетата работа. Заплащането на възнаграждението следва да се извърши от възложителя в момента на предаване и приемане на готовия резултат - чл.266, ал.1 от ЗЗД. Действително ответната страна е извършвала плащания към ищеца, но се твърди същите да са били авансови плащания.

Ищеца от своя страна представи доказателства – издадени фактури за дължимите суми, по които претендира, че плащането не е извършено изцяло.

С оглед установената съдебна практика, следва да се отбележи, че съставянето на фактура за 3 стойността на дължимото възнаграждение по договор за изработка не е елемент от съдържанието на договора и на договорните престации.

Ето защо и с оглед представените доказателства съдът намира, че ищцовата страна не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнила договореното изцяло и в срок и съответно претендираните суми й се дължат.

Ето защо, съдът намира, че следва да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и недоказана.

С оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 2600,00 лева разноски по настоящото производство за адвокатски хонорар.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от „ТУНИ - 2019“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от Т. Х. М., чрез адв. М. М. А., със служебен адрес: гр.***, ул. ”***” №**, ет.*, кантора *, с който се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането му от ответника „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Централен, ул.“Шести Септември“ № 140, представлявано от В. К. Г., на сумата от 18 000,00 лева, представляваща главница, дължима по Договор за СМР от *** г., за която сума в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № ***г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „ТУНИ - 2019“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от Т. Х. М., чрез адв. М. М. А., със служебен адрес: гр. ***, ул. ”***” №**, ет.*, кантора *, да заплати на „ЛУКСЪРИ ЛИВИНГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н Централен, ул.“Шести Септември“ № 140, представлявано от В.К. Г., сумата от 2 600,00 (две хиляди и шестстотин)лева разноски по производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________

4