Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1201 от 13.09.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2384/2024
Вид
Решение № 1201
Подписан
13.09.2024
В сила
20.02.2025
Състав
Силвия Лъчезарова Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 и 58г · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 и 58г · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията

РЕШЕНИЕ

№ 1201 гр. Пловдив, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20245330202384 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление /НП/ № 24-1030-001388 от 12.03.2024 г., издаден от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с който на С. С. Х. с ЕГН *** с адрес ****, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановлението, свързани с неправилното установяване на часа на извършеното нарушение. Моли се да бъде отменено процесното НП. В съдебно заседание жалбоподателят се явява, сочи доказателства и поддържа жалбата.

Въззиваемата страна е взела становище с писмото, с което е изпратена преписката, като се моли да бъде потвърдено НП като законосъобразно. Не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 31.12.2023 г. в 12:15 ч. в гр. Пловдив на бул. „Цариградско шосе“, до № 26, в посока от изток към запад, при ограничение на скоростта за градски условия от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в полза на водача, МПС „Рено Меган“ с рег. № *** се е движил със скорост от 104 km/h, като е превишил максимално допустимата с 54 km/h и това е установено с АТСС TFR1- М № 546.

Установява се преди отчетения толеранс да е регистрирана скоростта от 107 km/h, както и автомобилът да е собственост на Соц Строй ЕООД с *** С. С. Х.. Същият на 1

26.01.2024 г. попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочил, че именно той е шофирал процесния автомобил на 31.12.2023 г. За нарушението бил съставен клип № 49785 от 31.12.2023 г., а за използването на АТСС протокол рег. № 1030р-97/02.01.2024 г.

Установява се автоматизирано техническо средство TFR1- М № 546 да е одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г.

Същото е минало периодична техническа проверка на 29.03.2023 г., като е издаден протокол от проверка № 4-33-23 от същата дата.

За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 209697/26.01.2024 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В акта нарушителят не е отразил, че възразява, но в законоустановения срок е подал писмено възражение, че не е съгласен с часа на нарушението.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 700 лв. и бил лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на С. Б. – **, както и от писмените такива – АУАН, снимков материал от автоматизираното техническо средство, снимка на служебния автомобил, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. на БИМ, протокол за премината последваща проверка № 4-33-23 /29.03.2023 г., протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-97/02.01.2024 г., разпечатка от база данни за собственост на автомобил, декларация по чл. 188 от ЗДвП, справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, инструкция за експлоатация на TFR1-M.

Собствеността се установява от справка в информационните масиви на КАТ, а ползването на автомобила към процесната дата от попълнената декларация по чл. 188 от ЗДвП.

Разпитана в съдебно заседание свид. Б. потвърждава авторството на АУАН. В допълнение пояснява, че лицето първоначално се било оплакало че са го снимали дори говорил със служителя, но в последтвие отрекъл. Показанията й съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви с останалите доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация. Те се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Х. А. Д. в частта, че е прегледал колата на жалбоподателя и е извършил ремонт по нея. Съдът не кредитира показанията на свид. Д., че жалбоподателят е докарал в сервиза на Д. колата Рено Меган към 11ч. и към 12:15 ч. на 31.12.2023 г. колата се е намирала в сервиза на Д.. В тази си част показанията остават изолирани от останалия доказателствен материал и са в пряко проитворечие с другите доказателства, а именно заснетия клип от АТСС и инструкция за експлоатация на АТСС. Същите не се подкрепят и от представеното веществено доказателство, а именно флаш памет, съдържаща видео запис с телефон, тъй като тя касае различен часови период.

По отношение на представеното ВД, съдът намира, че представените видеозаписи не са относими към процесното нарушение. Видно от имената на файловете се касае за времеви интервал от 12:30:36 и 12:40:58 ч. на 31.12.2023 г. като това е след часа на нарушението, а именно 12:15:52 ч. Поради това същите не се домогват да разколебаят установената с АУАН и НП фактическа обстановка, тъй като се разминават с около 15 мин с момента на извършване на нарушението и поради това същите не допринасят за изясняване на фактите по него. Именно затова не са положени допълнителни усилия и не са правени допълнителни разходи свързани с 2 установяване на автентичността на записите и автентичността на времето на тяхното заснемане, защото същите се явяват ирелевантни за предмета на доказване, а именно те установяват състояние на автомобила към 12:30:36 и 12:40:58 ч. на 31.12.2023 г. , но не и към 12:15 ч.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното производство. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то.

Актът е съставен от компетентно лице (т.1.3.1 от представената заповед) при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед ( т. 3.11), в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за скоростта на движение в населени места. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 % km/h в полза на водача. На приложената снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката на движението и мястото на нарушение и координатите му. Действително се установява, че е общо посочено в наказателното постановление от къде на къде се движат контролираните МПС, като не е отбелязано конкретния автомобил накъде се е движил.

Това според настоящия състав на съда, а и според практиката на касационната инстанция АдмС- Пловдив, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като нарушението е извършено в населено място и независимо в коя посока се е движил автомобила, то за водача е съществувало задължението да се съобрази с общото ограничение от 50 км.ч. От доказателствата се установява, че автомобилът се е движил от изток към запад, като приближаващо АТСС превозно средство.

Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.

Процесният случай е от третата група мобилни АТСС прикрепени към превозно средство. За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.

/Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка, което в настоящият случай е осъществено видно от приложените доказателства; при контрол на скоростта на движение по пътищата мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да обхваща МПСтата 3 движещи се по участък със съответното ограничение или общовалидно правило; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, валидно до 24.02.2020 г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 546, тъй като то е било в употреба към 31.12.2023 г. и е отговаряла на одобрения тип.

АТС е преминало последваща техническа проверка и нарушението е извършено в срока на валидност. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение, ограничението на скоростта на контролирания участък, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, началото и края на работата по час и минута и номер на първо и последно статично изображение, в който промеждутък е и номерът на клипа, въз основа на който е издаден електронен фиш, броя на установените нарушения.

Посочено е името на служителя разположил и АТСС, както и длъжността и подписа на лицето проверил протокола и датата на проверката. Това е достатъчно за съда да приеме, че е обезпечена процедурата по установяване на нарушението.

Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН при съставянето на актовете в производството. Тримесечният срок за съставяне на АУАН следва да се брои от установяване на нарушителя. В конкретния случай това е моментът, в който нарушителят е посочен от представителя на юридическото лице в подадената от него декларация по чл. 188 от ЗДвП. Следователно тримесечният срок за съставяне на АУАН е спазен. В срок е съставено и НП.

От правна страна съдът намира следното: