Решение № 185 от 06.11.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Разград, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА

Петя П. Колева при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско дело № 20253300500436 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А. К. А. чрез пълномощник против Решение № 397/ 02. 06. 2025 г. по гр. д. № 602/ 2024 г. по описа на Районен съд Разград в частта, с която съдът е осъдил на основание чл. 346 ГПК вр. с чл. 12, ал. 2 ЗН и чл. 61, ал. 2 ЗЗД съделителя А. К. А. да заплати на съделителката Р. К. А. сумата 4 388,43 лв. във връзка с извършени в делбения имот подобрения през 2006 г.

Със същото решение съдът е изнесъл на публична продан недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.4 по кадастралната карта и кадастрални регистри на град Разград, община Разград, област Разград, одобрени със Заповед № РД-18-37/10.03.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект със Заповед № КД-14- 17-287/ 11.08.2009 г. на Началника на СГКК - Разград, с административен адрес: *** (сто и дванадесет), етаж 0 (нула), гараж № 2 (две), находящ се на етаж 0 (нула) в сграда с идентификатор *** (***), с предназначение жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: ГАРАЖ, със застроена площ от 44,58 кв. м, брой нива: 1, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и от правото на строеж върху мястото, като получените при публичната продан суми следва да бъдат разпределени по следния начин: 5/6 ид.ч. за А.

К. А. и 1/6 ид.ч. за Р. К. А.. Осъжда на основание чл. 346 ГПК вр. с 31, ал. 2 ЗЗД 1 съделителката Р. К. А. да заплати на съделителя А. К. А. сумата от 800,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на неговите идеални части от съсобствения имот, както следва 1/6 ид. част от процесния имот за периода от 29.09.2023 г. до 23.12.2023 г. и 5/6 ид. част от процесния имат за периода от 24.12.2023 г. до 10.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от завеждане на молбата до окончателното изплащане.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е недопустимо, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, незаконосъобразно и необосновано, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Изложени са подробни съображения.

Въззиваемата Р. К. А. чрез повереника си е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, като излага съображения за нейната неоснователност.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на обжалваната част и доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.

Безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства, че с влязло в сила на 08.11.2024 г. Решение № 606 от 11.10.2024 г. съдът е допуснал до делба между А. К.

А. и Р. К. А. на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***.4 (***, точка, четири) по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Разград, община Разград, област Разград, одобрени със Заповед № РД-1837/10.03.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект със Заповед № КД-14-17-287/11.08.2009 г. на Началника на СГКК - Разград, с административен адрес: *** (сто и дванадесет), етаж 0 (нула), гараж № 2 (две), находящ се на етаж 0 (нула) в сграда с идентификатор *** (***), с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *** (***), с предназначение: ГАРАЖ, със застроена площ от 30,00 кв.м.

(тридесет квадратни метра), брой нива: 1 (едно); при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: обект с идентификатор ***.5, под обекта: няма, над обекта: обект с идентификатор ***.2, стар идентификатор: няма, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при права 5/6 ид. части за 2

А. К. А. и 1/6 ид. части за Р. К. А. .

Приета е за разглеждане на основание чл. 346 ГПК претенцията по сметки от Р. К. А. с искане за осъждане на другия съделител А. К. А. да заплати съобразно притежаваните от него 5/6 ид.ч. сума, равняваща се на по-малката стойност измежду стойността на направените подобрения и стойността, с която се е увеличила цената на имота, вследствие от направените подобрения лично от съделителя Р. А. . Твърди, че въз основа на издадено Разрешение за строеж № 105/ 20. 03. 2006 г. от Гл. архитект на Община Разград е изградила пристройка към съществуваща жилищна сграда – разширяване в северозападната посока на приземния гаражен етаж, както и на двата жилищни етажа до уличната регулация, изразяващо се в покрити тераси. Пристройката към гаража била изградена с нейни средства през 2006 г. и претендира от другия съделител да й заплати сумата 4388, 43 лева, представляваща по-малката стойност измежду стойността на направените подобрения и стойността, с която се е увеличила цената на имота, вследствие от направените подобрения лично от нея.

С приетите по делото писмени доказателства се установява, че с Договор за учредяване право на пристрояване и надстрояване, на 23. 12. 2005 г. К. А. К., С. Х. К., Р. Я.

И., С. И. В., М. Ц. М. и Я. А. К. в качеството им на съсобственици на поземлен недвижим имот – Дворно място , съставляващо парцел *** от квартал * по плана на град Разград на *** са учредили на О. П. П., Р. К. Т. и Р. И. И. при права по ½ идеална част да построят пристройка, изразяваща се разширение на приземния гаражен етаж и надстройка над разширението за двата жилищни етажа в срок до 21. 12. 2010 г. Издадено е Разрешение за строеж № 105 от 20. 03. 2006 г. от Главния архитект на Община Разград в съответствие с горния договор .

Свид. Г. сочи, че гаражът има разширение, извършено от съделителката А., когато тя станала собственик на жилище в кооперацията. Разширението било към улицата и представлявало една голяма тераса. Така станало разширението и на гаража отдолу. Именно съделителката финансирала това разширение, тъй като в семейството се знаело, че тя ще наследи гаража. СМР били извършени по време на брака на съдителката.

Според заключението по назначената съдебно-техническа и икономическа експертиза, справедливата средна пазарна стойност на процесния имот е в размер на 56 400 лева. Пазарната стойност само на подобренията - увеличената застроена площ на гаража с 14,58 кв.м., към датата на оценката е 18 600 лева. Паричната стойност на направените подобрения от ответницата Р. К. А. за изграждане пристройката към гаража са в размер на 14,20 % от общите разходи за цялата пристройка на триетажната жилищна сграда, т.е.: периода на изграждането (2006 г.): 1 729,92 лв. ; към настоящия период (2025 г.): 4 388,43 лв.

, която сума представлява преки разходи за изграждането -себестойност на материали и труд, вложени в пристройката. Пазарната стойност към настоящия период (2025 г.) на делбения имот вследствие на направените подобрения е увеличена с 18 600 лева.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че проектът, по който е направена пристройката към сградата, е одобрен и за него има издадено разрешение за строеж, но няма 3 строителна документация, което означава, че не е законен строеж. Няма съставен протокол за даване на строителна линия и определяне на ниво, удостоверение за въвеждане в експлоатация.

При тези данни, съдът приема, че въззивната жалба е неоснователна.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че съделителят Р. К. А. е извършила СМР – пристройка към процесния гараж, докато е била носител на правото на строеж, пристрояването е незаконен строеж, поради липса на строителна документация. Извършените СМР в имота съществуват понастоящем, а според заключението на СТЕ увеличават стойността на имота - т. е. имат характер на подобрения и могат да се ползват.

В съдебната практика се приема, че незаконни строежи подлежат на премахване тогава, когато има предписание на техническите органи – заповед по чл. 225 или по чл. 225а ЗУТ за премахването им. По делото липсва предписание на техническите органи - заповед по чл. 225 или чл. 225а ЗУТ, поради което не може да се приеме, че строежът подлежи на премахване.

В случая се твърди и се установява, че незаконността на строежа се изразява в липса на строителни книжа, но не и в липса на разрешение за строеж. Безспорно е, че съсобствениците на недвижим имот – Дворно място , съставляващо парцел *** от квартал * по плана на град Разград на *** са учредили на Р. К. Т. /А./ право на пристрояване на процесния гараж. Налице е и издадено Разрешение за строеж № 105 от 20. 03. 2006 г. от Главния архитект на Община Разград. Процесните СМР са извършени, докато Р. К. А. е била носител на правото на пристрояване, а според заключението на С Т Е същите увеличават стойността на имота - т. е. имат характер на подобрения. След като е осъществила строителството, упражнявайки валидно учреденото й право на строеж, е придобила права на добросъвестен владелец по чл. 72 от ЗС. /В този смисъл Определение № 38 от 4.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3016/2020 г., I г. о., ГК/

Районният съд е квалифицирал претенцията по сметки, заявена от Р. К. А. по чл. 61, ал. от ЗЗД, според заявеното от нея в исковата молба. Същата е заявила, че е извършила пристрояването на гаража въз основа на разрешение за строеж и претенцията й срещу въззивника е да й бъде заплатена по-малката стойност измежду стойността на направените подобрения и стойността, с която се е увеличила цената на делбения имот. Въпреки, че като суперфициар, ползващ се с правото по чл. 72, ал. 1 от ЗС има право да получи увеличената стойност на имота, предвид заявената претенция за извършеното строителство в имота и стойността му, с която въззивникът се е обогатил, съдът правилно я е квалифицирал като такава с основание чл. 61, ал.2 от ЗЗД и е присъдил обезщетение в размер на 4388,43 лв. себестойност на материали и труд, вложени в пристройката, според заключението на СТЕ , тъй като фактическият състав на чл. 72, ал. 1 от ЗС е частна хипотеза на тези, отнасящи се до неоснователно обогатяване по чл. 55 и сл. от ЗЗД.

Неоснователен е изложеният довод във въззивната жалба, че решението е 4 недопустимо, тъй като съдът се бил произнесъл по претенция по сметки с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН. Районният съд е изложил мотиви по претенцията по сметки, като е извършил преценка на събраните доказателства въз основа на фактическите твърдения и съдържанието на петитума в исковата молба, сочещи на неоснователно обогатяване. В мотивите на решението не е обсъждан фактическия състав на претенция с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗН. Съдържащата се в диспозитива на решението разпоредба на чл. 12, ал. 2 от ЗН, наред с разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД сочи на допусната очевидна фактическа грешка, която може да бъде отстранена от съда на осн. чл. 247, ал. 1 от ГПК.

Правилно е определен и началния момент, от който съгласно чл. 114 ЗЗД е започнала да тече погасителната давност за вземането за подобрения върху чужд имот - вземането е изискуемо от момента на прекъсване на владението; от превръщането му в държане със съгласие на собственика или най-късно от деня, когато владението бъде смутено от собственика, което се отнася както за недобросъвестния, така и за добросъвестния владелец, извършил подобрения върху чужд имот .При установеното, че въззиваемата има качество на добросъвестен владелец по чл. 72, ал. 1 от ЗС и доказателства, че владението е било смутено с Покана за доброволно изпълнение от А. К. А., връчена чрез ЧСИ Г. С.ов на въззиваемата на 29. 09. 2023 г. /л. 144/, петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД към датата на завеждане на иска за подобрения не е изтекъл ,поради което възражението за погасяване на вземането по давност е неоснователно .