Определение № 12971 от 29.05.2019, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр.София, 29.05.2019г.

Софийски градски съд, ІV-Б състав, в закрито заседание на двадесет и девети май, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ

КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с.

СВЕТЛАНА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия Ст.Иванова частно гражданско дело № 6683 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№

5025620/14.02.2019г. на В.К.И.,

ЕГН ********** срещу Определение от 31.01.2019г. по гр.д. № 32877 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 45-ти състав, с което производството по делото е прекратено като недопустимо. Навел е твърдения, че неправилно бил посочен номер на искова молба, както и че по дело № 42777/2010г. основание на исковете била придобивна давност. Такова твърдение , ако някой бил правил то това бил ищецът и това водело до различие в предмета на делото и това под № 42777/2010г. Собствен му бил имот 1064, а на ответника 1065, оранжерията ищецът си я бил построил в своя имот. ЧЗИРП било одобрено със заповед от 17.05.1996г., която не била влязла в сила, регулация не била приложена, районният съд не обсъдил представените писмени доказателства.

Ответникът по жалбата – К.К.И., ЕГН ********** е оспорила жалбата. Пос9очила е, че правилно районният съд бил приел, че предмет на делото и този на дело № 42777/2010г. бил идентичен и прекратил производството на основание на чл. 299 от ГПК.

Съдът като обсъди жалбата и доказателствата по делото намира следваното от фактическа страна:

Производството пред СРС е образувано по искова молба вх. № 2014390/23.02.2018г. на В.К.И.,

ЕГН ********** срещу К.К.И., ЕГН **********, с която е поискал от съда да признае за установено че е собственик по дарение на 186кв.м. от имот в кв.

35 местност „Витоша – ВЕЦ – Симеоново“, гр. София, които били присъдени на ответника с влязло в сила решение по дело № 42777/2010г. на СРС , които му били отнети по издадения по това дело изпълнителен лист от съдебен изпълнител.

Посочил е, че по дело № 42777/2010г. бил лишен от участие поради нередовна процедура по призоваване и неправилно назначаване на особен представител, че тази площ от 186кв.м. била отнета от имота му и придадена към имота на ответника с пл. № 1065 със заповед от 1996г. на Главния архитект за ЧИЗРП, която не била влязла в сила и която не следвало да се прилага с оглед разпоредби на пар. 6 и 8 от ПЗР на ЗУТ.

Ответникът е оспорил исковете като недопустими поради сила на пресъдено нещо на решение по дело

№ 42777/2010г. на СРС, давност не била въвеждана кат основание на иска и соченето на такава в частната жалба не било основание за отмяна на определението на СРС.

По делото е представено влязло в сила на 01.04.2014г. решение от 04.03.2014г. по гр.д№ 42777/2010г., с което В.К.И., ЕГН ********** е осъден да предаде на К.К.И., ЕГН ********** на основание на чл. 108 от ЗС владението върху реална част от имот пл. № 1065, в кв. 35 местност „Витоша – ВЕЦ –

Симеоново“, гр. София , за който е отреден УПИ V-1065 целият с площ от 987,50кв.м., която реална част е с ширина 3,50м. и дължина 60м. по цялата гранична линия между имот 1065 и 1064. На гърба на решението е поставено отбелязване че на 22.04.2014г. е издаден изпълнителен лист за предаване на владението.

По делото е приет протокол за принудително отнемане по изпълнително дело № 142/2014г. по описа на ДСИ, съгласно което изпълнителното дело е образуване за изпълнение на притезание по изпълнителен лист, издаден на 22.04.2014г. по гр.д. № 42777/2010г. на СРС , като на 28.10.2016г. с помощта на вещо лице е установена граница между имоти 1064 и 1065, кв. 35 и е извършено трасиране , забити са метални пръти от арматурно желязо до изграждане на трайна ограда и така е извършен въвод във владение върху реална част от собствен имот на К.И..

Представени са скици от ГИС София и от АГКК съгласно които имот 1065 е с площ от 1007кв.м.

С определение от 31.01.2019г., съобщено на ищеца на

05.02.2019г. районният съд е прекратил производството като недопустимо на основание на чл. 299 от ГПК.

Представени са искова молба и отговор на искова молба по дело № 42777/20107г.- на СРС, в които не се съдържат изявления за придобивна давност, такова основание не е разгледано и в решението на СРС по дело № 42777/2010г.

При така установеното съдът намира следното:

Жалбата е депозирана срещу подлежащ на обжалване акт в срока за обжалване от процесуално легитимирано лице и като такава е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 299 и чл.

298 от ГПК спор между страните, съответно техните правопиремници, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго

, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

В случая предмет на делото е собствеността върху реална част от имот пл.

№ 1065, в кв. 35 местност

„Витоша – ВЕЦ – Симеоново“, гр. София, която реална част е с ширина 3,50м. и дължина 60м. по цялата гранична линия между имот 1065 и 1064. имот, за която между страните е постановено на 04.03.2014г. влязло в сила решение по дело № 42777/2010г. на СРС. Ищецът не е посочил конкретното местоположение на площта, за която предявява иск, но е посочил изрично, че предявява иск за 186кв.м., които са му отнети фактически от съдебен изпълнителен лист по изпълнителен лист, издаден по дело № 42777/2010г. на СРС.

Приетите по делото препис от решение по дело 42777/2010г. на СРС и протокол за въвод във владение от 2016г. установяват, че тези 186кв.м. са реална част от имот пл. № 1065, в кв. 35 местност „Витоша – ВЕЦ – Симеоново“, гр. София, която реална част е с ширина 3,50м. и дължина 60м. по цялата гранична линия между имот 1065 и 1064. В производството пред СРС по дело 42777/2010г. В.И. е бил ответник, а К.И. е била ищец по собственически иск. При така установено В.И. е бил длъжен да изчерпи всички съществуващи към него момент възражения срещу предявения срещу него иск, като той не разполага с възможност да направи същото по-късно и в друг процес. В случая основанията на които е предявен иска от В.И. са съществували през време на процеса по дело № 42777/2010г. на СРС, поради което и те е следвало да се въведат в производството по дело № 42777/2010г. Позоваването на тези основания в отделен процес е недопустимо. Изявленията по частната жалба, че следвало да се приеме, че ако някой се е позовал на придобивна давност, то това би ищецът в настоящото производство не могат да обосноват обратен извод. Исковата молба изрично сочи основанието на иска на В.И. – договор за дарение с дарител майката на ищеца. В нито един момент не е бил предявен иск с правно основание придобивна давност.

Напротив, твърденията на ищеца В.И. са били последователни за основанието на иска му – договор за дарение на имот, реална част от която не е загубена, защото заповед за ЧЗИРП е незаконна и не е влязла в сила, а и регулация по тази заповед не е приложена. Следва да се посочи, че твърденията в частната жалба за придобивна давност не само че са направени за първи път по делото в производството по частната жалба, но и са бланкетни и неясни, направени са като коментар на прекратителното определение на СРС, а не като основание на което се предявява иска, което препятства на още по-голямо основание да се приеме, че това е част от предмета на делото.

Оплакванията на ищеца, свързани с нередовно призоваване в производството пред СРС по дело № 42777/2010г и неправилно назначаване на особен представител не могат да се разглеждат в настоящото производство.

При така възприето съдът приема, че страните и предмета на делото и това на дело № 42777/2010г. по описа на СРС е идентичен, поради което и на основание на чл. 299, ал.2 от ГПК производството по делото следва да се прекрати.

При така възприето съдът приема, че жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Софийски Градски

Съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ

УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№

5025620/14.02.2019г.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението при условията на чл. 274 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.