Решение № 421 от 05.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Бургас, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Гражданско дело № 20202100102027 по описа за 2020 година Делото е образувано по исковата молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес управление: гр. София, ул.

„Околовръстен път” № 260, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Позитано” № 7, ет. 2, офис 5-6, адв. Силвия Русенова срещу Л. Н. Ш., с ЕГН **********, адрес: *** и ХР. ЛЮБ. Ш., с ЕГН **********, адрес: ***, и двамата ответници със съдебен адрес на особения представител, както следва: гр.

Бургас, ул. Пробуда № 44, адвокат Т.Е..

Видно от изложеното в исковата молба, между ответниците, като кредитополучатели, и ищеца, като кредитор е бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31166/19.02.2008г. По силата на така предоставения кредит, банката е предоставила на ответниците кредит в размер на 36 000 евро, от които 18 800 евро за покупка на недвижим имот и 17 200 за други разплащания. Ответниците са се задължили да върнат кредита, заедно с дължимите суми за лихви за 324 месеца или до 10.03.2035 г. при заплащане на месечни анюитетни вноски в размер на 236 евро. Сумите по кредита са усвоени на 10.03.2008г. Анюитетните вноски включват 1 главница и възнаградителна лихва и се дължат с падеж 10-то число месеца. на

След сключване на договора, с договор за цесия от 09.04.2008г. вземанията на банката по процесния договор са прехвърлени на „Бългериън ритейл Сървисиз“ АД. След смяната на кредитора са подписани анекси между страните по договора с дати 13.04.2009г., 20.07.2010г., 23.12.2011г. и 31.07.2012г., с които е преструктурирана сумата по кредита.

На 25.01.2013г., с договор за прехвърляне на вземания, „Бългериън ритейл Сървисиз“ АД е прехвърлило на банката всички вземания по процесния договор, ведно с всички споразумения към него.

На 29.03.2013г. между банката и ответниците е подписано допълнително споразумение, с което е констатиран размера на дължимите суми по кредита и са предоговорени част от условията на договора и облекчен режима на издължаване на кредита. След подписване на това споразумение, ответниците са плащали редовно дължимите вноски до определен момент, като в последствие са спрели плащанията. С оглед на което на 30.12.2019г. ищецът им е връчил нотариална покана за обявяване на договора за предсрочно изискуем.

Ищецът твърди, че общо дължимата сума по договора след направената капитализация е в размер на 40 620,37 евро, от която ответниците са заплатили 808,96 евро и остават дължими 39 811,41 евро.

Към подаването на исковата молба дължимата от ответниците сума възлиза на 53 810,33 евро и 545,96 лева, от които: 39 811,41 евро-дължима предсрочно изискуема главница, от която по делото се търсят 38 651,57 евро ;

8 107,71 евро-просрочени договорни лихви за периода 11.09.2017г.11.08.2020г.; 5 783,81 евро-мораторна лихва за периода 11.09.2017г.11.08.2020г.; 107,40 евро-дължими такси по кредита и 545,96 лева-разноски по кредита.

Така посочената сума се търси от ответниците в условията на предсрочно изискуемост на кредита, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба и разноските по делото.

П о предявената претенция е изразена позиция от страна на ответниците, чрез назначените им особени представители. Същите счита 2 исковата претенция за недопустима, тъй като между страните е налице постановяване на окончателното решение по търговско дело № 15 по описа на БОС съда за 2016г., с което между страните по това дело е налице сила на присъдено нещо относно отричане на материалните права на „Юробанк България”АД, ЕИК 000694749 на основание договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL31166 от 19.02.2008 година и допълнителните споразумения към него по отношение на ЛЮБ. Н. Ш., с ЕГН ********** и ХР. ЛЮБ. Ш., с ЕГН **********.

Предявената претенция се оспорва по основание и размер.

Твърди се, че липсва твърдяното обявяване на договора за предсрочно изискуем, тъй като липсва надлежно връчване на покана до ответницитевръчването на е станало по предвидения в договора ред, както и адвоката, изпратил поканата не е бил надлежно упълномощен, както и поради обстоятелството, че към датата на нотариалната покана, ищецът не е имал качеството на кредитор по договора.

Твърди се, че договорът за цесия от 25.01.2013г., макар и несъобщен на ответниците, е валидно действащ между страните по него, като от сключването му вземанията към ответниците са валидно прехвърлени обратно от „Бългериън ритейл Сървисиз“ АД на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК 000694749.

Прави се възражение за погасяване на сумите по давност. Твърди се, че ответниците са получили нотариална покана на 11.11.2014г., с която ищецът ги е уведомил, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 10.07.2013г. Ответниците считат, че от тази дата е започнала да тече 5годишната погасителна давност, която е изтекла към подаване на исковата молба. Изтъква се още една хипотеза за погасяване на дължимите по кредита суми по давност, а именно, че в договора е уговорено настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на три последователни вноски, считан от последната. С оглед преустановяване на плащането по договора от 2009г., то от тогава е настъпила и предсрочната изискуемост и съответно давността по отношение на сумите е започнала да тече от този моменти и изтекла.

На следващо място се прави възражение за нищожност на част от клаузите на процесния договор-чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3, поради тяхната 3 неравноправност, изразяваща се в даване на възможност на банката едностранно да променя договорения лихвен процент. Отделно от това се твърди, че договорът не е с индивидуално уговорено съдържание.

Ответниците считат за нищожни и всички допълнителни споразумения към процесния договор за кредит, с които са преоформени сумите по договора от страна на банката. Чрез тези споразумение се е стигнало до капитализиране на лихви, което прави възросните споразумение нищожни на основание чл.

26, ал. 1, във вр. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД.

Прави се възражение за изцяло недължимост на претендираната възнаградителна лихва след като се търсят суми по предсрочно изискуем договор за кредит.

Твърди се неоснователност на претенцията за мораторна лихва за периода на въведеното в България извънредно положение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно по делото, че между ищецът, в качеството му на кредитодател и ответниците, в качеството им на солидарно задължени кредитополучатели е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31166/19.02.2008г. Видно от извършената по делото съдебноикономическа експертиза-основно заключение, разрешената сума по договора за кредит в размер на 36 000 евро е усвоена на 10.03.2008г., като е постъпила по банковата сметка на кредитополучателя. В приложеното към настоящото дело гр. дело № 15 по описа на БОС за 2016г. са налични писмени доказателства, проследяващи сключени допълнителни споразумения към процесния договор, така и сключени договори за цесия с вземания по това правоотношение. Видно от договор за цесия от 09.04.2008г. между „Бългериън ритейл Сървисиз“ АД и ищеца, банката-цедент е прехвърлила всички свои вземания по процесния договор за кредит на цесионера „Бългериън ритейл Сървисиз“ АД считано от 28.03.2008г., като няма доказателства цесията да е съобщена на ответниците. Представено е допълнително споразумение към процесния договор, сключено на 13.04.2009г. между „Бългериън ритейл Сървисиз“ АД, в качеството му на 4 кредитор и ответниците, в качеството им на кредитополучатели, е което са констатирани размери на дължими суми по договора за кредит и начин на погасяване на сумите. На 20.07.2010г. има ново допълнително споразумение подписано между същите страни, с което отново са констатирани размери на дължими суми по договора за кредит и начин на погасяване на сумите. По гр. дело № 15 по описа на БОС за 2016г. са представени и допълнително споразумение от 23.12.2011г. и такова от 31.07.2012г.-отново сключено между „Бългериън ритейл Сървисиз“ АД и ответниците. По цитираното дело е приложен договор за цесия от 25.01.2013г., с който „ Бългериън ритейл Сървисиз“ АД е прехвърлило на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД всички вземания по процесния договор. Предмет на установяване в производството по гр. дело № 15 по описа на БОС за 2016г. е било обстоятелството, дали договорът за цесия от 25.01.2013г., е бил надлежно съобщен на ответниците, като е установено между страните по това дело, които са страни и по настоящото дело, че липсва надлежно съобщаване на този договор на ответниците, поради което и е отхвърлена предявената претенция от банката за осъждането на ответниците са и заплатят търсените суми по процесния договор в това дело, тъй като банката не се е легитимирала като надлежен кредитор. След сключения договор за цесия от 25.01.2013г., е сключено допълнително споразумение към процесния договор от 29.03.2013г., със страни „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД , като кредитор и ответниците, като кредитополучатели, с което се констатират дължими суми по договора за просрочена лихва, просрочена главница, просрочени такси и редовна главница, като е договорено, че всички установени суми се преоформят служебно от банката на датата на споразумението чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена главница по първоначалния предоставен кредит.

След справка в търговския регистър, съдът констатира, че е вярно твърдението на ищецът, че на 29.11.2019г. е вписано вливането на „Бългериън ритейл Сървисиз“ АД в „И АР БИ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, а на 04.02.2020г. е вписано вливането на „И АР БИ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Между банката ищец и ответниците

5 е възникнало валидно правоотношение със сключването на договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31166/19.02.2008г. Безспорно установено е, че ответниците са получили сумата по кредита при условията уговорени в този договор. Сключения почти веднага след сключването на договора за кредит договор за цесия 09.04.2008г. между „Бългериън ритейл Сървисиз“ АД, като цесионер и банката-цедент, с който са прехвърлени всички вземания по процесния договор за кредит на цесионера „Бългериън ритейл Сървисиз“ АД считано от 28.03.2008г., съдът приема, че няма действия по отношение на ответниците. Нито по настоящото дело, нито в кориците на приложеното гр. дело № 15 по описа на БОС за 2016г., са налични доказателства, че ответниците са уведомени в писмен вид от предишния кредитор-банката, че прави прехвърляне на вземанията си към посоченото търговско дружество. С оглед на което и на основание чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите съдът приема, че договорът за цесия 09.04.2008г. не обвързва ответниците и всички подписани споразумения от тях с „Бългериън ритейл Сървисиз“ АД след датата на договора за цесия са невалидно сключени, тъй като към момента на сключване по отношение на ответниците Бългериън ритейл Сървисиз“ АД не е имал качеството на кредитор. Същото е валидно за последващо сключения договор за цесия от от 25.01.2013г. С влязлото в сила решение по гр. дело № 15 по описа на БОС за 2016г. между страните по настоящото дело е установено, че тази цесия не е надлежно съобщена на ответниците, следователно няма действие по отношения на тях. Последно сключеното споразумение към процесния договор от 29.03.2013г., е между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД , като кредитор и ответниците, като длъжници по кредита, като с оглед изложеното до тук съдът намира, че са имали качеството на кредитор и длъжници. Въпреки това съдът намира, че това споразумение се базира на преструктуриране на кредита след невалидно сключените между „Бългериън ритейл Сървисиз“ АД и ответниците анекси между страните по договора с дати 13.04.2009г., 20.07.2010г., 23.12.2011г. и 31.07.2012г. и следователно също не отразява валидни правоотношения между страните. Обстоятелството, че посредством вливане по реда на чл. 262, ал. 1 от Търговския закон, имуществото на „Бългериън ритейл Сървисиз“ АД през 2020г. е преминало към „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД и банката е станала негов правоприемник, не влияе на валидността или не на сключваните от съответните дружества договори и споразумения. Към 6 момента на вливане, преобразуващото се дружество се влива в приемащото с действителните си права и задължения.