Решение № 14135 от 17.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 19352/2023
- Вид
- Решение № 14135
- Подписан
- 17.07.2024
- Състав
- ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА
Други актове по делото
- Разпореждане № 55330 от 04.05.2023 · ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА
- Определение № 9494 от 01.03.2024 · ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, б. "б" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 4, пар. 3 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 7, пар. 1, б. "а" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 14135 гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20231110119352 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е п о искова молба, подадена от К. П. С. срещу „...“ Црт., дружество, учредено съгласно законите на Унгария, действащо в България чрез клона си „... Црт. – клон България“ КЧТ, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 4, пар. 3 вр. чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за признаване за установено съществуването на вземане на ищеца от ответника за сумата от 250 евро, представляваща дължимо обезщетение за недопускане до борда на полет W... от 13.10.2018г. по направление София – Бергамо поради дублиране на места, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 3.06.2019г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 31242/2019г. по описа на СРС, 44 с-в.
В исковата молба ищецът излага, че между страните е бил сключен договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се е задължил да осигури извършването на полет W... от София до Бергамо, предвиден за изпълнение по 1 разписание на 13.10.2018г. Ищецът твърди, че в деня на полета се явил на регистрационното гише на летището, но поради продажба на повече билети от свободните места в самолета, не бил допуснат до борда. Твърди, че въпреки подаденото от него искане ответното дружество не му заплатило дължимото обезщетение за неизпълнение на поетото договорно задължение. За предявеното вземане в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от водене на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на спорното вземане. Прави искане за присъждане на сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който не оспорва вземането на ищеца по основание и размер. Поддържа, че е заплатил на ищеца по извънсъдебната му претенция дължимата сума на 19.11.2018г. – преди завеждане на заповедното производство. По тези съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
При съобразяване на обстоятелствата, от които ищецът извежда съдебно предявеното субективно право, съдът намира, че предмет на сезиращия го иск е дължимостта на вземане, възникнало на основание чл. 4, пар. 3 вр. чл. 7, пар. 1, б.
„а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91. Посоченият регламент съдържа общи правила, уреждащи обезщетяването на пътниците при отказан достъп на борда, отмяна или голямо закъснение на полети, както и правото на обезщетение на пътници за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на превозвача да осъществи превоза, като е предвиден точен размер на обезщетението в зависимост от разстоянието на полета, който за полети с дължина на маршрута до 1500 км. възлиза на 250 евро.
Основателността на предявения иск при наведените от ищеца твърдения се предпоставя от установяване на следните обстоятелства в условия на кумулативност: качеството на ответника като въздушен превозвач от Общността по смисъла на чл. 2, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004, наличието на сключен 2 между него и ищеца договор за въздушен превоз от или до летище в държавачленка по смисъла на чл. 3 от Регламента, по който последният е изпълнил задълженията си като е заплатил възнаграждение и се е явил за полета, но му е бил отказан достъп на борда.
По делото няма спор, че ответното дружество се явява опериращ въздушен превозвач по смисъла на посочената по-горе дефинитивна норма от Регламент (ЕО) № 261/2004, и че ищецът е сключил с него договор за въздушен превоз със самолетен полет W... по направление София – Бергамо, определен за изпълнение на 13.10.2018г., като правоотношението по договора с оглед направлението на полета попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 261/2004. Не се спори също, че ищецът се е явил своевременно за качване на борда, но не бил допуснат поради дублиране на места. Няма спор и за това, че разстоянието на полета, измерено по метода на дъгата на големия кръг, е под 1500 км. При тези обстоятелства в полза на ищеца съгласно чл. 4, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 е възникнало вземане за обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламента в размер на 250 евро.
Ответникът оспорва процесното вземане единствено с правопогасяващо възражение за плащане на дължимата сума. При доказателствена тежест за ответника обаче същият не доказва твърденията си за извършено плащане. От представено по делото платежно нареждане се установява, че от страна на ответника на 19.11.2018г. е наредено плащане по посочена от ищеца банкова сметка на сумата от 250 евро с основание за плащането обезщетение за процесния полет, но няма данни, че сметката на получателя е била заверена с тази сума, което обстоятелство последният изрично оспорва. Напротив, в представено удостоверение-потвърждение от доставчика на платежни услуги на ищеца .. е отразено, че наредената сума не е постъпила по сметката на получателя. При липса на доказателства относно факта на заверяване на сметката на ищеца и в приложение на последиците от разпределение на доказателствената тежест съдът приема, че от страна на ответника не е извършено погашение на задължението му за обезвреда. При този извод предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи, а като законна последица на ищеца следва да се присъди и законна лихва считано от датата на съдебното предявяване на вземането с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.
По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца, като на същия следва да се присъдят претендираните и доказани разноски във всяко от двете производства, съответно за заповедното производство – разноски в размер от 325 лв., включени в предмета на 3 издадената заповед за изпълнение, и за исковото производство – разноски в размер от 427 лв. (за държавна такса 27 лв. и за процесуално представителство от адвокат 400 лв.).
С тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. П. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. ..., срещу „...“ Црт., дружество, учредено съгласно законите на Унгария, действащо в България чрез клона си „... Црт. – клон България“ КЧТ, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 4, пар. 3 вр. чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, че „...“ Црт., дружество, учредено съгласно законите на Унгария, действащо в България чрез клона си „... Црт. – клон България“ КЧТ, дължи на К. П. С. сумата от 250 евро, представляваща дължимо обезщетение за недопускане до борда на полет W... от 13.10.2018г. по направление София – Бергамо поради дублиране на места, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявление по чл.
410 ГПК – 3.06.2019г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 31242/2019г. по описа на СРС, 44 с-в.
ОСЪЖДА „...“ Црт., дружество, учредено съгласно законите на Унгария, действащо в България чрез клона си „... Црт. – клон България“ КЧТ, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., да заплати на К. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 325 лв. – разноски в заповедното производство, и сумата от 427 лв. – разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4