Решение № 261833 от 28.06.2021, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 261833 28.06.2021 година град Пловдив

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРИСТИНА ТАБАКОВА при участието на секретаря Радка Цекова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7035 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Ти Би Ай Банк” ЕАД против М.С.В., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за установяване на притезанията, за които е издадена Заповед № 2511/25.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2865/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III бр.с., както следва: сумата от 2 336.84 лв. – главница по договор за потребителски кредит № ***/04.01.2016 г., сумата от 704.69 лв. – договорна лихва, дължима за периода от 05.01.2017 г. до 05.09.2018 г. и сумата от 443.44 лв. – обезщетение за забава, за периода от 05.01.2017 г. до 05.02.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.02.2019 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между него и длъжника бил сключен Договор за потребителски кредит № ***/04.01.2016 г., по силата на който на кредитополучателя била предоставена сумата в общ размер от 3 149.44 лв., от която сумата в размер от 2 500 лв. – заемна сума, сумата от 312 лв. – застрахователна премия и сумата от 337.44 лв. – такса. Сочи, че средствата са усвоени по банковата сметка на кредитополучателя, открита при ищцовото дружество по чл. 7.2. от договора. Твърди, че застрахователната премия се превежда от кредитодателя директно по сметката на застрахователя, във връзка с което било издадено застрахователно удостоверение по групова застрахователна полица. Сочи, че таксата за оценка на досие се финансира от кредитодателя и се разпределя в месечните погасителни вноски, като се изчислява на база 12 % от сбора на заемната сума и застрахователната премия. Твърди, че върху така предоставената обща заемна сума се дължи възнаградителна лихва в размер от 30.48 %, като годишният процент на разходите е фиксиран на 48.69 %, като кредитополучателят се е задължил да върне сумата от общо 4 638.66 лв., на 32 месечни вноски, с падеж на първата вноска на 05.02.2016 г. и на последната вноска на 05.09.2018 г. Твърди, че първите тридесет и една погасителни вноски са в размер от 144.96 лв., а последната от 144.90 лв. Поддържа, че кредитополучателят е заплатил сумата от 1 597.13 лв., с която е погасена главница в размер от 812.60 лв. и възнаградителна лихва от 784.53 лв. По този начин били погасени първите единадесет погасителни вноски и част от дванадесетата, поради което след преустановяване на плащанията длъжникът изпаднал в забава.

По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна М.С.В. е депозирала отговор на исковата молба.

Счита, предявените искове за недопустими, тъй като вземането, предмет на договора за кредит е прехвърлено от ищеца в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за което длъжникът е уведомен, поради което ищецът не разполага с легитимация за предявяване на иска.

В отговора на исковата молба се излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен, поради противоречието му със закона, заобикалянето на закона и накърняване на добрите нрави. При условията на евентуалност счита, клаузите на чл. 9.1. и чл. 10 от договора, установяващи размерът на годишния лихвен процент и на годишния процент на разходите за нищожни. Твърди, че при сключване на договора са нарушени разпоредбите на ЗПК, в точност – чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК. Твърди, че в договора са фиксирани суми за застраховка и еднократна такса, за чието формиране липсва яснота, а приобщаването им към главницата води до нищожност на клаузите. Счита, че договорът е нищожен, поради сключването му при заобикаляне на нормите на чл. 10 и чл. 10 а ЗПК. Счита договорът за нищожен, поради противоречието му с добрите нрави, тъй като с оглед размера на кредита и на установената възнаградителна лихва е налице явна нееквивалентност на престациите. Счита, че уговорка за възнаградителна лихва в размер надвишаващ трикратния размер на законната лихва, е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Твърди, че е налице нарушение и на разпоредбите на ЗЗП, като счита клаузите за фиксиран лихвен процент, ГПР, застраховка и такса за неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП.

По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 04.02.2021 г., по искане на ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, е конституиран „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. Люлин – 10, бул.

„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 , което не взело становище по делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2865/2019 г. по описа на ПРС, ІІІ бр.с. в полза на ищцовото дружество са издадени Заповед № 2511/25.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист срещу ответника, за следните суми: 2336.84 лева - главница, дължима по Договор за потребителски заем № ***от 04.01.2016 г., с краен падеж: 05.09.2018 г.; сумата 704.69 лева - възнаградителна лихва за периода 05.01.2017 г. – 05.09.2018 г.; сумата от 443.44 лева- обезщетение за забава, за периода 05.01.2017 г. – 05.02.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда– 20.02.2019 г. до окончателното погасяване.

Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от длъжницика и в тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението.

Исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Възраженията на ответника за недопустимост на предявените искове, са неоснователни, поради следното:

Съгласно т.

10б) от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, са налице в случаите на настъпило частно правоприемство на страната на заявителя или на длъжника след издаване на заповедта за изпълнение. Прието е, че при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл. 226 ГПК.

Легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал.

1 ГПК.

С оглед приетото в задължителното за съдилищата тълкувателно решение съдът счита, че възраженията на ответника за липса на активна легитимация на цедента са неоснователни.

Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно правоотношение по договор за потребителски заем потребителски заем № ***от 04.01.2016 г. между страните, по който е била предоставена и усвоена от ответника твърдяната парична сума. Следва да установи и наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на заема с лихва, като установи вземанията си и по размер. По иска за мораторно обезщетение следва да установи деня на забавата.

От приетия като писмено доказателство по делото Договор за потребителски кредит № *** от 04.01.2016 г. /л.7-9/, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и М.С.В., се установява, че ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от 2500 лева, представляваща чистата стойност на предоставения на длъжника за ползване финансов ресурс. В клаузата на чл. 7.1. от Договора е установено, че общият размер на кредита е от 3149.44 лева, в която сума се включва освен предоставената главница, сумата от 312 лева- застрахователна премия „Bank Живот Агент”, както и сумата от 337.44 лева – такса за оценка на риска. Установено е, че таксата за оценка на риска, дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. В договора за кредит е посочено, че годишния лихвен процент е в размер на 30.48 %, а годишният процент на разходите е от 48.69 %. В договора за потребителски кредит е обективиран и погасителен план с посочване на падежа на всяка вноска и нейния размер, като падежът на първата дължима вноска е на 05.02.2016 г., а на последната на 05.09.2018 г., като размерът на първите погасителни вноски е от 144.96 лева, а на последната – 144.90 лева. В клаузата на чл. 10 от Договора е установено, че общата сума дължима от потребителя е в размер на сумата от 4638.66 лева.

Страните са подписали рамков договор за платежни ус***уги на физически лица, в който са обективирани Общи условия, приложими към договорите. /л.10-11/.

Представено е и искане за откриване на банкова сметка./л.12/.

По делото е приложено застрахователно удостоверение по Групова застрахователна полица № ****, издадена от ЗК „Уника Живот” АД, в което е посочено, че притежател на полицата е „Ти Би Ай Банк” ЕАД, който има качеството и на необвързан застрахователен агент. В сертификата е посочено, че застрахованият кредитополучател е ответника, че началната дата на застраховката е считано от 05.01.2016 г., а размерът на застрахователната премия е от 312 лева.

По делото са приети като писмени доказателства и Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от 31.08.2018 г. и Приложение № 1 от 10.02.2020 г. /л.15-24/, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД -цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - цесионер, за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/, с което са изкупени дължимите вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения, по Договор за потребителски кредит № ***/04.01.2016 г., сключен с М.С.В., за което длъжникът е уведомен.

По делото е изслушано заключението по допуснатата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. В.л. е установило, че на ответника М.В., е отпуснат и предоставен потребителски кредит в общ размер на 3 149.44 лева за общо ползване, в т.ч. 2500 лева – заемна сума на кредитополучателя; 312 лева – за застрахователна премия и 337.44 лева – за такса за оценка на риска. Според в. л.„Ти Би Ай Банк“ ЕАД е превел сумата на отпуснатите кредитна средства 3 149.44 лева по посочената от потребителя лична разплащателна банкова сметка ***.01.2016 г., като на същата дата от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е изплатена сумата от 312 лева за застрахователна премия на застрахователя ЗК„Уника живот“ АД, а сумата от 337.44 лева – такса за оценка на риска на 04.01.2016 г. е удържана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД от сметката на ответника. В.л. установява, че извършените плащания от ответника, за периода от сключването на Договора от 04.01.2016 г. до датата на депозиране на заявлението в съда – 20.02.2019 г., са в общ размер на 1 647.20 лева., като с постъпилите плащания са погасени по компоненти: главница – чиста стойност на заема – 589.30 лева; застрахователна премия– 107.25 лева; такса оценка на риска – 116.05 лева; възнаградителна лихва – 784.53 лева и просрочена лихва – 50.07 лева. В.л. е посочило още, че след датата на подаване на заявлението в съда, при ищеца не са осчетоводени извършени плащания от ответника за погасяване на кредита. В.л. установява още, че размерът на остатъчното задължение на ответника, след приспадане на извършените плащания по компоненти е, както следва: неразплатена главница (чиста стойност) – 1910.70 лева; застрахователна премия – 204.75 лева; такса оценка на риска – 221.39 лева; възнаградителна лихва – 704.69 лева. Размерът на обезщетението за забава, за периода от деня, следващ датата на падежа на задължението за всяка една вноска до 05.02.2019 г., е 397.30 лева, формиран върху чистия непогасен остатък от главницата и застрахователната премия е в размер 397.30 лева.

Разпечатката съдържа 41 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5c153bf5-2319-4f76-a15e-c63155ba924f