Решение № 22 от 09.01.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Перник, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20241720101156 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - Перник" АД, в която се сочи, че в полза на дружеството срещу Л. И. Г., ЕГН: **********, Х. К. Г., ЕГН:

********** и И. К. Х., ЕГН: ********** и тримата с адрес в гр. П., ул. „Р. Д.“, бл. **, вх. *, ап. *** е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5058/2023 г. по описа на Районен съд Перник в качеството им на съсобственици по силата на наследствено правоприемство по силата на която следва да заплатят РАЗДЕЛНО всеки съответната си идеална част, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.”Р. Д.” бл. **, вх. *, ап. ***, от които главница в размер на 707,45 лв. за периода 01.05.2021г. до 30.04.2022г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 166,21 лв. за периода от 08.07.2021г. до 12.09.2023 г.; както и законната лихва върху главницата от 707,45 лв: считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, а именно:

Л. И. Г., ЕГН ********** следва да заплати сумата в размер на 582,44 лв. /в качеството си на съсобственик/, представляваща 4/6 и.д. част от общият дълг, от които главница в размер на 471,63 лв. за периода 01.05.2021г. до 30.04.2022г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 110,81 лв. за периода 08.07.2021 г. до 12.09.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 471,63 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.

Х. К. Г., ЕГН ********** следва да заплати сумата в размер на 145,61 лв. /в качеството си на съсобственик/, представляваща 1/6 и.д. част от общият дълг, от които главница в размер на 117,91 лв. за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 27,70 лв. за периода 08.07.2021 г. до 12.09.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 145,61 лв: считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.

И. К. Х. ЕГН ********** следва да заплати сумата в размер на 145,61 лв. /в качеството си на съсобственик/, представляваща 1/6 и.д. част от общият дълг, от които главница в размер на 117,91 лв. за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2022г. включително, законна 1 лихва за забава на месечните плащания в размер на 27,70 лв. за периода 08.07.2021 г. до 12.09.2023 г., както и законната лихва върху главницата от 145,61 лв.; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответниците е налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължение, като е доставил на ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото производство. Позовава се на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и на чл. 139в от ЗЕ, както и на чл. 41, ал. 1 от ОУ на дружеството. С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски.

Ответниците са депозирали отговор в законоустановения едномесечен срок. Правят възражения за нередовност на исковата молба., тъй като не било ясно как била формирана главницата, тъй като същата била съставлявала сбор от различни компоненти-за доставка на топлинна енергия, подгряване на топла вода и за сградна инсталация. Намират предявените искове за неоснователни. Оспорват качеството си на потребители, тъй като не били собственици или ползватели на процесния имот, както и посочените от ищеца квоти от съсобствеността, доставката на топлинна енергия до имота в процесния период. Оспорва наличието на влезли в сила общи условия. Оспорва се размера на претендираните задължения за лихва и за главница. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията. Посочват, че за процесния период не бил законно монтиран и сертифициран топломер в абонатната станция и не бил извършван отчет на същия. Не били налице и надлежно връчени фактури. Позовават се на чл. 182 ГПК и на чл. 55 ТЗ относно редовното водене на счетоводните книги. Твърдят, че ищцовото дружество не било водило редовно своето счетоводство. Нито отделни абонати, нито цялата ЕС били сключвали договори с ФДР за разпределение на ТЕ до процесния имот. С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от процесуалния си представител по пълномощие юриск. С., която моли съдът да уважи предявените искове като основателни и доказани. Представя електронна извадка от начисленията по фактурите, които се връчват на клиентите на адрес, както и списък с разноски по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. В. преупълномощен от адв. В., който моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.

В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

2

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник – бр. 82 от 29.04.2008 г. на в. „Съперник“, поради което съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото. В настоящия случай между страните са спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест.

В тази връзка по делото са представени и приети редица доказателства, с които ищецът се домогва да установи основателност на исковата си претенция.

От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от 25.07.1990 г. се установява, че наследодателят на К. Х. Г., който от своя страна е починалия съпруг на първата ответница Л. И. Г. и баща на другите двама ответници Х. К. Г. и И. К. Х., а именно Х. Г. Г. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот, с адрес в гр.

П., ул. „Р. Д.“, бл. **, вх. *, ап. *** за който се твърди, че е топлоснабден. Наследодателят на 3 ответниците К. Х. Г. е депозирал данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ на 01.07.1998 г., в която е посочил, че е единствен собственик на процесния имот на основание сделка за покупко-продажба. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на К. Х.

Гюров същият е починал на 18.11.2006 г. и е оставил за свои наследници неговата съпруга ответницата Л. И. Г. и двете си деца ответници Х. К. Г. и И. К. Х.. Видно от представеното удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца на ответницата Л. И. Г. от 16.06.2019 г. същата е в граждански брак от 22.10.1983 г. и има две деца- Х. К. Г. и И. К. Х., като е вдовица. Видно от представеното удостоверение за наследници на Х. Г. Г., същият е бил вдовец и е починал на 29.06.1996 г. и е оставил за свои наследник сина си К. Х. Г., който е починал на 18.11.2006 г. и е оставил за свои наследници съпруга ответницата Л. И. Г. и двете си деца ответници Х. К. Г. и И. К. Х.. Съгласно представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на К. Х. Г. се установява, че негови родители са Х. Г. Г. и Д. К. Г., които са починали преди него, а негова съпруга е Л. И. Г. и има две деца Х. К. Г. и И. К. Х. и не се установяват други негови роднини.