Решение № 3311 от 21.07.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ /21.07.2020 год., гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 14.07.2020 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ при участието на секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 520 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявен от С.В.Г., ЕГН **********, действаща в качеството на законен представител на и майка на К.С.С. ЕГН **********, адрес: ***, против С. Константинов С., ЕГН **********, с адрес: *** 7 Б иск с правно основание чл. 150 СК за изменение на определения от съда размер на дължима от ответника в полза на непълнолетното им дете К., чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка от 140лв., на 320лв.

Ищцата излага, че е майка, а ответникът С. Константинов С. е рожден баща на малолетния им син К.С.С. ЕГН **********. Твърди, че с влязло в законна сила съдебно решение, постановено по гр. дело 7172 от 2011 г., ответникът по настоящото искане считано от 12.05.2011 г. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на сина ни К. Сяров в размер на 140 лева, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяването й. Твърди се, че в началото, докато детето било малко ищцата успявала да се справя и с грижите и разходите, но с израстването му, нараствали и неговите нужди и потребности. Твърди, че след развода се е преместила от гр.Шумен в гр.Варна и от тогава живее в гр. Варна, където няма собствено жилище, а със сина си живеят на свободен наем в ж.к.

Левски, като в момента заплаща 420 лева месечно. Твърди, че работи като маникюрист, самоосигуряващо се лице съм, заплаща наем за работно си помещение и няма никакви допълнителни доходи.

Твърди, че към настоящия момент сина им е ученик в IV клас в ОУ „Г.С.Раковски" в гр.

Варна, като от четири години редовно посещава уроци по английски език и тренира вече повече 3 години футбол, като преди това е тренирал по няколко месеца и други видове спорт. Твърди, че в тази пред гимназиална възраст започват и подготовка за кандидатстване след 7ми клас, предстоят му уроци по български и математика, които възнамерява К. да започне да посещава от V-ти клас, като съответно разходите предстои да нараснат. Твърди, че всеки ден дава на сина си джобни пари, за покриване на най-необходимите му нужди за храна и напитки в училище, минимум по 5 лв. Твърди, че теглила потребителски кредит, за да му закупи компютър, тъй като му е необходим за обучението му.Твърди, че месечните разноски за нуждите на детето далеч надхвърлят сумата от 300 лева.

Твърди, че многократно е молела бащата да заплаща поне едно от заниманията с които е ангажиран, например футбола, но той категорично отказвал, под предлога че дава достатъчно пари.

Приема, че тъй като бащата към настоящия момент работи на постоянно трудово правоотношение, не дължи издръжка на други лица, не е семеен, живее в собствено жилище, има възможност без особени затруднения да заплаща адекватна издръжка за единственото си дете. Изтъква, че от присъждане на издръжката през 2011 година /при минимална работна заплата за страната от 270 лв./ до настоящия момент, вече повече от 8 години са настъпили значително промени на социално-икономическите условия в страната. Значително е увеличен и размерът на минималната работна заплата за страната, към настоящия момент минималната работна заплата за страната е 610 лв., което от своя страна съставлява съществено изменение на обстоятелствата и обуславя предявяване на искова претенция за увеличаване на размера на присъдената издръжка.

В срока по чл.

131 от ГПК ответникът С. Константинов С. е депозирал писмен отговор, в който заявява становище за неоснователност на иска за увеличаване на определената от съда издръжка. Оспорва твърденията, че живее в собствено жилище, като твърди, че дължи издръжка на родитгелите си, при които живеел. Оспорва твърдението, че без особено затруднение би могъл да изплаща пхретендирания размер на издръжка. Оспорва твърденията на ищцата, за получавани от нея доходи, както и твърденията за цената на закупения компютър.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и молят същия да бъде уважен.

Ответникът С.

Константинов С., чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Варна, редовно призована по реда на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, депозира писмо, с което изразява позиция за основателност на претенцията и за увеличаване на дължимата от бащата издръжка до размер, съобразен с нуждите на детето и настоящата социално-икономическа обстановка.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, че К.С.С. ЕГН ********** е син на С.В.Г.,

ЕГН ********** и С. Константинов С., ЕГН **********, роден по време на брачното им съжителство. От приложения препис на влязло в законна сила съдебно решение, постановено по гр. дело 7172 от 2011 г. тсе установява, че бракът между страните е прекратен с развод. Със същото решение родителските права над детето К. са предоставени на майката С., а бащата С. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на сина ни К. Сяров в размер на 140 лева, до настъпване на законна причина за изменение или прекратяването й.

По делото са приети следните писмени доказателства: лична карта № *********, удостоверение за раждане от *** г., решение по гр.д. № 7172/2011 г., два броя изпълнителни листи от 18.01.2012 г., решение № 5388/28.12.2011 г., удостоверение за прекратен брак от 18.01.2012 г., служебна бележка изх.№ 0045 от 21.11.2019 г., 2 стр. копия от фискални бонове, договор за наем на недвижим имот от 05.06.2019 г., приемо-предавателен протокол към договор за наем от 26.06.2019 г., удостоверение от 08.12.2019 г., три страници копия от фискални бонове, договор за потребителски кредит от 26.11.2019 г., 6 страници с фискални бонове, 2 страници с квитанции за заплатени уроци по английски език, както и приложените от ответника трудов договор № 016/01.10.2018 г., допълнително споразумение към трудов договор № 016/01.10.2018 от 02.01.2020 г.

От представената

Служебна бележка от ФК „Тича“ се установява, че детето К. посещава тренировки по футбол, за които майката заплаща месечна такса от 40 лева.

От представения договор за наем на недвижим имот от 05.06.2019г. се установява, че ищцата С.Г. и детето К.С. живеят под наем в апартамент в гр.Варна, ул.“***“ бл.12, ет.5, ап.28, за който ищцата заплаща месечен наем в размер от 420лв. месечно.

От издадено

Удостоверение от „КОКОНА 2014“ ЕООД от 08.12.2019 г. се установява, че майката на малолетната дете негов законен предстгавител – С.В.Г. е реализирала за периода м.12.2018г. – м.11.2019г. осигурителен доход в общ размер от 6670лв., или средномесечен доход от 555,83 лева.

Представени са множество касови бонове и фактури за извършени от ищцата покупки на различни вещи.

Представени са касови ордери от „Пърфект дрийм“ООД, за заплащане на такси за уроци по английски език в полза на детето К..

Представен е

Трудов договор № 016/01.10.2018г., сключен между ответника и „ВЕЛИАС“ ЕООД и Допълнително споразумение към него, от който е видно, че същия получава основното месечно трудово възнаграждение в размер на 610.00 (шестстотин и десет) лв.и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж по длъжността е в размер на 54.90 лв.

В хода на съдебното производство в полза на ищцата и ответника бяха събрани гласни доказателства, чрез провеждане на разпит на свидетели, които съдът приема за обективни и безпристрастни и кредитира изцяло.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен иск с правно основание чл.150 от СК за изменение размера на присъдената в полза на детето К. месечна издръжка, чрез нейното увеличаване от 140 лева на 320 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено непозволен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т. 4 от ППВС № 5/1970г./. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 от СК. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените указания с т.5 от ППВС №5/1970г./. Според т.6 от цитирания тълкувателен акт, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението. Същевременно минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от размера на МРЗ/за 2019г. при МРЗ от 610лв., минималният размер на издръжка е 152,50лв./. Правото на детето да получи издръжка от своите родители, както се посочи по-горе, е безусловно. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Основателното провеждане на предявената искова претенция предполага успешно провеждане на пълно и главно доказване наличието на елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно изменение на обстоятелствата по повод на които е присъдена издръжката.

Изменение на обстоятелствата е налице при една от следните две хипотези - при трайно и съществено изменение на нуждите на издържаното лице или при трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. За изменение на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от посочените предпоставки.

Според решение №

146 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 5404/2014 г. на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, които са винаги обективни и конкретни. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.

В настоящия случай при формиране на изводите си по същество на спора съдът съобразява, че първоначално присъдената издръжка дължима от ответника в полза на детето К. е определена с влязло в законна сила на 28.12.2011г., когато детето не е било навършило две години. Към момента на предявяване на настоящия иск за промяна на размера на издръжката чрез нейното увеличение – 17.01.2020г. са изминали повече от осем години, а промяната по отношение на детето е, че е навършило 11 години, а след 1 месец ще навършат 12 години и е ученик вече в V клас, т.е. в прогимназиален етап на образование.