Определение № 2350 от 14.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2350 гр. Варна, 14.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

И. Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно частно гражданско дело № 20263100500893 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 1474/25.02.2026 г. по описа на Районен съд – Провадия, подадена от И. Н. И., ЕГН **********, чрез процесуален представител, насочена срещу определение № 185/19.02.2026 г., постановено по ГД № 714/2024 г. по описа на РС – Провадия, с което е прекратено производството по делото.

В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Посочено е, че е предявен иск за прогласяване на нищожността на договор за доброволна делба поради неучастие на един от сънаследниците. Изложено е, че от приложеното удостоверение за наследници се установява, че И.ка С*** Н.а (починала на 27.02.2024 г.) не е участвала в договора за доброволна делба. Жалбоподателят заявява, че е син на И.ка Н.а, поради което намира, че е наследил правото, с което тя е разполагала, а именно – да поиска да бъде прогласена нищожността на сключения договор за доброволна делба. Счита, че нищожността на извършената делба може да бъде релевирана от всеки от наследниците, включително от техни правоприемници.

Моли за отмяна на обжалваното определение и връщането му за разглеждане от друг състав на съда.

Отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил единствено от ответника Т. П. И. чрез процесуален представител, с който оспорва подадената жалба. Изложил е становище за правилност на обжалваното определение. Застъпва становището, че искът по чл. 75, ал. 2 ЗН може да бъде предявен самостоятелно в отделно исково производство само от лице, което не е участвало в делбата, като развива допълнителни съображения в тази насока. В настоящия случай счита, че искът може да бъде предявен единствено от И.ка Н.а.

1

Моли да бъде постановен акт, с който обжалваното определение да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, както и наведените с частната жалба доводи, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, същата е основателна поради следните съображения:

Установява се, че производството по ГД № 714/2024 г. по описа на РС – Провадия е образувано по предявен от И. Н. И., ЕГН **********, срещу В. С.

Г., ЕГН **********, Н. С. Г., ЕГН **********, В. И. И., ЕГН **********, А.

И. В., ЕГН **********, И. И. И., ЕГН **********, П. И. И., ЕГН **********,

Т. П. И., ЕГН **********, Д. С. Д., ЕГН **********, И. С. К., ЕГН

********** и „СИС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК 102819565, с искане за прогласяване на нищожността на договор за доброволна делба от 03.04.2008 г. поради неучастие на всички съсобственици на основание чл. 75, ал. 2 ЗН.

Постъпили са писмени отговори от ответниците И. С. К., В. И. И., В. С.

Г., Н. С. Г., Т. П. И. и Д. С. Д..

От приложения договор за доброволна делба, вписан в Служба по вписванията – гр. Провадия под № 11, том X, вх. рег. № 3019/13.05.2008 г., се установява, че на 03.04.2008 г. между С. Н.а Г., И. Н. И., Пею И. К****** и Стоянка И. Стойкова е сключен договор за доброволна делба на имущество (недвижими имоти), останали в наследство от И. Н. К****** – б. ж. на с.

Чайка, община Провадия, област Варна.

От приложеното удостоверение за наследници от 01.03.2024 г. се установява, че ищецът И. Н. И. е наследник на И. Н. К******. Като наследник още е посочена и И.ка С*** Н.а (майка на ищеца), починала на 27.02.2024 г.

Първоинстанционният съд е постановил определение № 185/19.02.2026 г., с което е прекратил като недопустимо производството по ГД № 714/2024 г., тъй като е приел, че ищецът не е активно процесуално легитимиран да предяви самостоятелен иск с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН, тъй като същият е участвал в договора за доброволна делба, който е предмет на оспорване. Изложил е, съобразявайки твърденията, наведени в уточнителните молби, подадени от ищеца, че счита, че е сезиран единствено с иск по чл. 75, ал. 2 ЗН. Посочил е още, че пътят за защита на правата на ищеца е чрез иницииране на ново производство за делба, а не чрез предявяването на самостоятелен иск по чл. 75, ал. 2 ЗН.

Именно срещу това определение е подадена частната жалба, с която е сезиран въззивният съд.

За да бъде преценена правилността на обжалваното определение, следва да бъде даден отговор на въпроса активно процесуално легитимиран ли е участвалият в делбата сънаследник да поиска прогласяване на договор за доброволна делба за нищожен на основание чл. 75, ал. 2 ЗН.

2

С ТР № 3/19.12.2013 г. на ВКС по ТД № 3/2013 г., ОСГК, беше постановено, че е допустим самостоятелен иск за прогласяване на нищожност на делба. С тълкувателния акт се прие, че неучаствалият в делбата може да предяви иск за прогласяване на нищожността й, но с него не е постановена забрана друго лице да предяви такъв иск. Всеки от съсобствениците може да се позове на нищожността на делбата (независимо дали е доброволна или по съдебен ред) поради своето или на друг съсобственик неучастие в нея. Този извод следва от това, че в тези случаи участвалият в нищожната делба не защитава чуждо право, а своето потестативно право по чл. 34, ал. 1 ЗС да иска прекратяване на съсобствеността, като позоваването може да бъде извършено както чрез предявяване на иск за прогласяване на нищожност на делбата, така и с възражение в исково производство, в което някой от участниците черпи права от нищожна делба.

Като краен извод следва да бъде посочено, че участвалите съсобственици в нищожна делба притежават активна процесуална легитимация да предявят иск за прогласяване на нищожността на делба на основание чл. 75, ал. 2 ЗН. В този смисъл е определение № 50074/07.03.2023 г. на ВКС по ГД № 2929/2022 г., I ГО, ГК, където е разгледан този въпрос.

Отделно от това, следва да бъде посочено, че ищецът е син на И.ка С*** Н.а (починала на 27.02.2024 г.), за която се твърди, че не е участвала при сключването на процесния договор за доброволна делба, чиято валидност се оспорва. Настоящият състав приема, че правото да бъде поискано прогласяване на нищожността на сключения договор за доброволна делба на основание чл. 75, ал. 2 ЗН е наслеД. и е преминало в патримониума на И. Н.

И., като и на това основание (в качеството му на универсален правоприемник на неучаствалото в делбата лице, починало след нейното извършване) И. И. има право да предяви самостоятелен иск на основание чл. 75, ал. 2 ЗН.

Предвид изложените по – горе съображения, съдът намира, че обжалваното определение, с което първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, следва да бъде отменено като неправилно. По отношение на искането делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав, направено в частната жалба, настоящият състав намира, че то е неоснователно, тъй като предмет на проверка е акт на първоинстанционния съд, с който той не се е произнесъл по съществото на спора и съответно не е налице основание делото да бъде разгледано от друг състав на съда.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение № 185/19.02.2026 г., постановено по ГД № 714/2024 г. по описа на РС – Провадия, с което е прекратено производството по ГД № 714/2024 г. по описа на РС – Провадия.

ВРЪЩА ГД № 714/2024 г. по описа на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4