Решение № 365 от 08.02.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Варна, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20223110114619 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 12 и сл. ЗЗДН.

Производството по делото е образувано по молба с вх. 76095/04.11.2022г., уточнена с молба от 21.11.2022 г., подадена от Д. Р. Б., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на родителя Г. М. Б., упълномощила за целта Калоян Милчев С., чрез процесуалния й представител – адв. З. П., с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу М. С. С., ЕГН **********, както следва: да се задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, както и да се забрани на ответника да приближава молителката, жилището, в което тя живее, находящо се в гр. Варна, ж. к. „В.В., бл...., вх. 7, ет. 1, ап. 20 и училището й – ПГТ „Проф. д-р Асен Златаров“, гр. Варна.

В молбата за налагане на мерки за защита и уточняващата молба към нея молителката Д. Р. Б. излага, че живее на ет. 1 в жилищен блок в гр. Варна, кв. „В.В.. На 18.10.2022 г. около 10:00 часа видяла от терасата на жилището им дядо си М. С.. Същият бил минал зад блока с личната си кола, точно пред тяхната тераса и проглушавал наоколо с клаксона на автомобила. След като я видял, че е на терасата и го гледа, започнал да ръкомаха с пръсти, отправяйки заплашителни жестове към нея. Размахал показалеца на дясната си ръка заплашително. В същото време крещял и я заплашвал. Заканвал се, че всички „щели да си платят“. Поддържа, че многократно е заплашвал нея и майка й Г. Б. по всякакви начини.

Търсено е съдействие и от полицията. Твърди, че я е страх да излиза от дома си, защото той постоянно ги следи. Посочва, че дядо й е предупреден писмено от полицията да не посещава 1 адресът им без изрична покана, но въпреки това го прави постоянно. Излага, че дядо й постоянно изнудвал майка й за пари. През 2019 г. той и баба й Денка С.а прехвърлили на майка й апартамента, в който живеят. Поддържа, че дядо й е натрупал огромни суми като сметки за апартамента за години назад, като настоява те да му ги заплатят. По изложените съображения моли спрямо ответника да бъдат наложени поисканите мерки за защита.

Претендира разноски.

Ответникът по молбата М. С. С. е депозирал писмено възражение. Поддържа становище за неоснователност на молбата. Оспорва твърденията на молителката, че на посочената дата е извършил домашно насилие спрямо нея. Твърди, че на този ден е бил на работа. По изложените във възражението съображения моли подадената молба да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Контролиращата страна – ДСП, гр. Варна, с молба от 30.11.2022 г. поддържа становище, че интересите на детето съвпадат с уважаване на молбата, ако се установи по безспорен начин, че М. С. С. е извършил актове на домашно насилие на посочените дати и те са станали достояние на детето.

В проведеното по делото на 25.01.2023 г. открито съдебно заседание всяка от страните, чрез процесуалните си представители, поддържа становището си. Ответникът се явява и лично.

В предоставения от съда срок процесуалният представител на ответника – адв. П. Г. представя писмени бележки.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата, инициирала производството, е подадена от и срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т. 4 и чл. 8, т. 1 ЗЗДН, в рамките на преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Представена е и изискуемата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Между страните не е спорно, че молителката Д. Р. Б. е внучка на ответника М. С. С.

/дядо на момичето по майчина линия/.

В производството въпреки предоставената от съда възможност молителката да води един свидетел в насроченото по делото открито съдебно заседание за установяване на твърдените в молбата обстоятелства относно извършения на 18.10.2022 г. акт на домашно насилие, гласни доказателствени средства не бяха ангажирани от страната. Процесуалният й представител – адв. Владимирова заяви изрично, че се отказва от искането за свидетели.

За опровергаване на изложеното в молбата за защита и декларацията към нея в полза на ответника бяха допуснати двама души свидетели.

Съгласно показанията на свидетеля Б. П. А., които съдът кредитира изцяло, на 18.10.2022 г. ответникът е останал да работи след като е бил нощна смяна във връзка с изпълнението на ВиК дейности. Някъде до към 2-3 часа след обяд бил на 2 работа. Посочва, че често му се налага на ответника да остава след работа, тъй като няма кой друг да извършва тези дейности – цялото свързване по канала, по моста, по тръбите.

Свързва датата 18.10.2022 г. с графика за смените, тъй като той е сменил ответника след нощна смяна.

Съгласно показанията на свидетелката Д.П. С.а /съпруга на ответника/, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, за датата 18.10.2022 г. си спомня, че съпругът й е бил на работа, защото когато той е нощна смяна, тя отива на работа с автобус. От ответника знае, че след нощна смяна е останал на работа. Звъннал й към 15:00 – 15:30 часа, за да й каже, че тръгва от работа. Също посочва, че често се случва М. да работи извънредно.

При съвкупния анализ на ангажираните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства посредством разпита на горепосочените свидетели, включително и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /годно доказателство по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН/, съдът приема, че в настоящото производство не се установяват твърденията на молителката за упражнено спрямо нея домашно насилие от страна на ответника по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В случая не може да бъде направен категоричен извод, че на посочената в молбата за защита дата 18.10.2022 г. дядо й М. С. е упражнил спрямо нея насилие, налагащо вземането на мерки по чл. 5 ЗЗДН. Показанията на двамата разпитани по делото свидетели са еднопосочни и допълващи се взаимно, като съгласно същите на процесната дата ответникът е работил извънредно до към 15:00 часа. Това обстоятелство съдът приема, че опровергава твърденията на молителката, че на тази дата дядо й е бил с личния си автомобил зад блока, в който тя живее.

На следващо място и за пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че така описаните актове на домашно насилие – „размахване на показалеца на дясната ръка заплашително“, „крещял и заплашвал“ /без детайлна конкретизация на точно използваните думи/, закани, че „всички щели да си платят“ сами по себе си не могат да бъдат квалифицирани като насилие по смисъла на закона, обуславящо необходимостта от налагането на мерки за защита, ограничаващи правната сфера на ответника.

Сам ответникът във възражението си излага, че е депозирал искова молба срещу дъщеря си Г. М. Б. /майка на молителката/ за заплатените от него суми за ВиК услуги, консумирани в имота, дарен от него и съпругата му на дъщеря им. Не е спорно, че именно в този имот живее и молителката, което обстоятелство изрично се признава от нея в депозираната молба за защита. В молбата се посочва още, че дядо й настоява тя и майка й да му заплатят огромни суми като сметки за този апартамент, като редовно ги изнудва и тормози по този повод.

Тези имуществени спорове между страните съдът намира, че са предмет на разглеждане в друго производство, но наличието им е показател за влошените отношения между ответника и неговата дъщеря, които, предвид и възрастта на молителката /на 15 г./ е съвсем нормално да станат и нейно достояние. В тази връзка, дори да се приеме за установено, че на процесната дата 18.10.2022 г. ответникът е казал, че „всички ще си платят“, то това не може да се счете като някаква закана за предстоящо лошо събитие 3

/опасност за живота и здравето на лицето - молителката/, а е свързано именно с наличните имуществени спорове между близки роднини.

Съдът счита, че не следва да допуска настоящото производство да бъде използвано за цели, които не са му присъщи.

По изложените съображения съдът приема, че молбата за налагане на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДН е неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена. В случая не е налице фактическият състав, необходим за получаване на защита срещу домашното насилие.

Доколкото настоящата молба е за защита на лице, което не е навършило 18-годишна възраст, в тежест на молителката не следва да бъде възлагано заплащането на дължимата държавна такса за водене на делото в размер на 25 лв., въпреки изхода на спора, по аргумент от разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.

Ответникът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и претендира присъждане на сумата 600 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 08.12.2022 г., която сума следва да бъде присъдена на страната, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 76095/04.11.2022г., уточнена с молба от 21.11.2022 г., подадена от Д. Р. Б., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на родителя Г. М.

Б., упълномощила за целта Калоян Милчев С., за налагане на мерки за защита от домашното насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДН срещу М. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „В.В.”, бл.... вх. 1, ет. 5, ап. 20.

ОСЪЖДА Д. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „В.В.”, бл...., вх. 7, ет. 1, ап. 20, да заплати на М. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „В.В.”, бл.... вх. 1, ет. 5, ап. 20, сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски /адвокатско възнаграждение/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните, на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4