Определение № 856 от 21.08.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 856 гр. София, 21.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно частно наказателно дело № 20241000601075 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. Глава ХХІІ от НПК.

С определение от 02.08.2024г. по НЧД №500/2024г. по описа на ОСВраца, НО съдът е оставил без уважение искането на лишения от свобода Е. Б.

П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода”, наложено му по НЧД №20/2024г. по описа на РС-Враца, НО, 5 състав с определение от 12.02.2024г., в сила от 28.02.2024г.

Срещу определението на окръжния съд в законоустановения срок е постъпила жалба от осъдения Е. Б. П., с която се иска отмяна на определението на първата инстанция и уважаване на молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване. Излагат се доводи за наличие на придобито право на условно предсрочно освобождаване, като се изтъква поведението на осъденото лице по време на престоя в мястото за лишаване от свобода и се набляга на неговото системно добро поведение и положените усилия да изпълни плана на присъдата, като се оспорва доклада на затворническата администрация.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и след като в съответствие с чл.345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде потвърдено 1 поради следните съображения:

Определението на първата инстанция е допустимо съобразно чл.440, ал.1 НПК.

В мотивите си първоинстанционният съд е направил подробен разбор на предпоставките по чл.70 НК и по чл.439а НПК, като изводът на съда за невъзможност да се приложи института на условното предсрочно освобождаване е правилен и законосъобразен.

В изпълнение на правомощията си по чл.345 НПК, при направен собствен доказателствен анализ, настоящият съдебен състав намира следното:

Жалбата е неоснователна.

Жалбоподателят Е. Б. П. търпи наказание в размер на една година и шест месеца „лишаване от свобода“, наложено му по НЧД №20/2024г. по описа на РС-Враца, НО, 5 състав с определение от 12.02.2024г., в сила от 28.02.2024г., с което по реда на чл.25, ал.1 НК вр. чл.23, ал.1 НК са групирани отделни присъди на РС-Враца за престъпления по чл.195 НК, чл.194 НК, чл.195 НК и чл.197 НК, като е постановено отделно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца за престъпление по чл.198 НК, наложено по НОХД №848/2020г. на РС-Враца.

Наказанието по НОХД №848/2020г. на РС-Враца е изтърпяно до 01.10.2023г. и от 02.10.2023г. се търпи наказанието по съвкупността Към датата на съдебното заседание на първата инстанция - 02.08.2024г. са били изтърпени фактически дванадесет месеца и един ден, от работа - двадесет и един дни, а остатъкът за изтърпяване е бил пет месеца и осем дни.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд намира, че формално осъденият Е. Б. П. е придобил право по чл.70, ал.1, т.1 НК да бъде условно предсрочно освободен. Той е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за престъпление, което не представлява опасен рецидив.

В същото време поведението на лишения от свобода в затвора не се 2 отличава с изискваната от посочения законов текст изключителност и Е. Б. П. не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, които да позволят прилагането на института на условното предсрочно освобождаване.

Осъденият работи и има конформно поведение спрямо затворническата администрация, но като цяло неговото поведение е колебливо, като в началото на престоя си в мястото за лишаване от свобода осъденият П. е бил наказан два пъти за агресивни прояви.

Това сочи, че от осъденото лице не се показва изискваната от закона изключителност на държането, която би позволила да бъде приложен институтът на условното предсрочно освобождаване. Рискът от рецидив е висок - 90 точки, като е увеличен спрямо първоначалните 82 точки при постъпването в затвора.

Остатъкът за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ е сравнително висок спрямо общия размер на наказанието (около 5 месеца към момента на настоящето определение - близо 1/3 от общо определеното наказание). Трябва да се посочи, че по принцип наложените наказания следва да бъдат изтърпени изцяло и единствено при наличието на очевидно положителна промяна в личността на осъдения, би могло да се мисли за неговото предсрочно освобождаване.

Изложените доводи срещу доклада на затворническата администрация и съдържащите се в него изводи относно необходимостта от пълно изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ не могат да бъдат споделени. Осъденото лице не е показало поправяне и превъзпитаване при изпълнение на наказанието си, като сочените причини от обективен характер за това не водят до друг извод. Наличието на две дисциплинарни наказания, за които не са изтекли сроковете по чл.109, ал.1 и ал.2 ЗИНЗС също не би могло да бъде пренебрегнато, когато се обсъжда наличието на предпоставките за прилагане на института условното предсрочно освобождаване.

Този институт предполага лишеният от свобода със своето поведение да е показал и доказал поправянето си в затворническата среда, като осъденият трябва да е положил достатъчно активни и продължителни усилия в тази насока, тъй като условното предсрочно освобождаване е изключение от общия принцип, че наложените наказания трябва да се 3 изтърпят напълно, за да се постигнат целите на наказателната репресия, установени в закона. Прилагането на института на условното предсрочно освобождаване не е придобито право от осъденото лице, а привилегия, за която трябва да се положат значителни и резултатни усилия.

Липсата на доказателства, че осъденият Е. Б. П. се е поправил и превъзпитал не позволява спрямо него да се постанови условно предсрочно освобождаване.

Изложените съображения от хуманитарен и социален характер също не водят до извод, че може да бъде приложено условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения П..

С оглед горните съображения определението на ОС-Враца, НО трябва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него се явява неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.440, ал.2 от НПК вр. чл.345, ал.3 вр. ал.2 НПК‚ Софийски апелативен съд, НО, 2 състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 02.08.2024г.‚ постановено по НЧД №500/2024г. по описа на ОС-Враца, НО, с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода Е. Б. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода”, определено му по НЧД №20/2024г. по описа на РС-Враца, НО, 5 състав с определение от 12.02.2024г., в сила от 28.02.2024г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4