Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 999 от 03.09.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4561/2025
Вид
Решение № 999
Подписан
03.09.2025
В сила
03.10.2025
Състав
Божидар Иванов Кърпачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 27 · Граждански процесуален кодекс
  • ЧЛ. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 402 · Кодекс на труда
  • чл. 402, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл. 415в · Кодекс на труда
  • чл. 415в, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл. 416, ал.5 · Кодекс на труда
  • чл. 61,ал.1 · Кодекс на труда
  • чл. 62, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл. 62, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл. 62, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.62, ал.5 · Кодекс на труда
  • чл. 63, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл. 63, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл. 63, ал.4 · Кодекс на труда
  • чл. 93, т.9 · Наказателен кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 999 гр. Пловдив, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330204561 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-2500085 от 25.07.2025г., издадено от И.Д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда" със седалище гр. Смолян , с което на „***“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.

С жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно се твърди, че в АУАН и НП не са описани всички съставомерни факти, както и че в нарушение на чл.

52, ал.4 от ЗАНН от наказващия орган не са изследвани всички релевантни за спора обстоятелства.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна. Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

1

АУАН и НП са издадени за нарушение със следните фактически параметри:

При извършена проверка по работни места на 23.05.2025г., в интервала от време 11:40ч. до 12:15ч., на обект на контрол: Извършване на строителномонтажни работи на „Сграда за СПА, сграда за барбекю, сграда за охрана, открит паркинг, външни стълби" (строеж V-та категория) в ПИ с идентификатор: *** по КК и КР на с. Белащица, община Родопи, област Пловдив, изпълнявани от „***" ЕООД, с ЕИК *** и при проверка по документи на 06.06.2025г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда" гр.

Смолян, бул., България" №58, се установи, че „**" ЕООД, с ЕИК *** в качеството си на работодател е допуснал до работа в горепосочения обект на контрол, на 23.05.2025г. в 11:52ч., Х. С. Ю., с ЕГН **********, на длъжност: „общ работник, строителство на сгради", преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/. Видно от Справка на НАП с изх.№ 30Е002676457/23.05.2025г. за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, трудовият договор на Х.С. Ю., с ЕГН **********, е регистриран в ТД на НАП в 13:57:06ч. на 23.05.2025г., т.е., след извършената проверка по работни места на обекта на контрол.

Основните факти по делото:

-извършването на проверка от ДИТ-Смолян на 23.05.2025г., в интервала от време 11:40ч. до 12:15ч на строителен обект „Сграда за СПА, сграда за барбекю, сграда за охрана, открит паркинг, външни стълби" в ПИ с идентификатор: *** по КК и КР на с. Белащица;

-извършването на строителството от наказания субект „***" ЕООД;

-присъствието на обекта на Х. С. Ю. по време на проверката;

-наличието на трудов договор между „**" ЕООД и Х. С. Ю. от дата 23.05.2025г., по силата на който той бил назначен на длъжност „общ работник, строителство на сгради";

-регистрация на трудовия договор в НАП в 13:57:06ч. на 23.05.2025г. не са спорни по делото, а и се установяват по несъмнен начин от приложените по делото доказателства, в които не се срещат съществени противоречия, както следва:

- Протокол за извършена проверка № ПР 2521319 от 09.06.2025г.;

2

- Декларация по чл. 402, ал.1 от КТ на Х.С. Ю. от 23.05.2025г.;

- Трудов договор №049/23.05.2025г. на Х. С.Ю.;

- Справка на НАП с изх. № 30E002676457/23.05.2025г. за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

Основното съставомерно обстоятелство по делото, а именно допускането на работника Х.С. Ю. до работа на длъжност „общ работник, строителство на сгради" на дата 23.05.2025г. в 11:52 часа, се установи от разпита на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди, че към момента на проверката Х.С. Ю. е зидал тухлена стена за барбекю.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган се установява от приложените по преписката:

-Заповед № 3-0416/20.05.2025г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ" София;

-Заповед № ЧР-164 от 24.02.2025г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“-София; както и директно от законовата норма на чл. 416, ал.5 от КТ, според която: „Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите“.

Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН и НП.

АУАН е издаден в отсъствие на нарушителя, но при стриктно спазване на процедурата по чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Видно от Покана за съставяне на АУАН изх. № 25056430/09.06.2025г. нарушителят е поканен да се яви за съставяне на АУАН на дата 18.06.2025г. в 13.00 часа. Поканата е връчена лично, срещу подпис на 09.06.2025г. на упълномощено лице-Весела Димитрова Момчилова, чието пълномощно е приложено по преписката.

На 18.06.2025г. в 13.00 часа нарушителят не е изпратил представител, неявяването е надлежно документирано в

Протокол изх.

№ДОК25010397/18.06.2025г. и е престъпено към съставяне на АУАН, като впоследствие е спазена и нормата на чл. 43, ал.4 ЗАНН като препис от АУАН е 3 връчен с обратна разписка на посочения от самия жалбоподател в нарочна молба съдебен адрес на дата 20.06.2025г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне ИД PS 4700 00W7ZW Q.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

Трайно установено положение в съдебната практика е, че нарушенията по чл. 63, ал.2 КТ и по чл. 62, ал.1 КТ са алтернативни. В случай, когато по време на проверката не са налични документите от трудовото досие на работника, съответният проверяващ орган следва да ги изиска. Ако се окаже, че към момента на проверката работникът въобще не е имал сключен в писмена форма трудов договор, нарушението следва да се квалифицира като такова по чл. 62, ал.1 КТ. В случай, че трудов договор е сключен към момента на проверката, но не е регистриран все още в ТД на НАП и за това не е предоставено уведомление на работника нарушението следва да се квалифицира по чл. 63, ал.2 КТ.

Така Решение № 314 от 14.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3513 / 2017 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2352 от 23.11.2015 г. по н. д. № 2046/2015 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2196 от 22.10.2013 г. по н. д. № 2353/2013 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2210 от 22.10.2013 г. по н. д. № 1464/2013 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Точно такъв е процесният случай, в който от декларацията на работника по чл. 402 КТ се установява, че към момента на проверката същият вече е имал сключен трудов договор с работодателя.

Пак според трайната съдебна практика, за да е налице нарушение по чл.

63, ал.2 КТ следва да са налице три кумулативно изискуеми елемента от фактическия състав:

1. сключен трудов договор с работника;

2. реално допускане на работника до работа;

3. липса на връчено уведомление по чл. 63, ал.1 КТ вр. чл. 62, ал.3 КТ на работника към момента на допускане до работа.

След датата на проверката, но преди издаване на НП е последвала законодателна промяна в текста на чл. 63, ал.1 КТ и чл. 62, ал.3 КТ, към които препраща чл. 63, ал.2 КТ. Посоченото обаче не води до по-благоприятен 4 закон по смисъла на чл. 3, ал.2 ЗАНН, доколкото не е свързано с отпадане на задълженията на работодателя за връчване на набор от документи на работника, преди допускането му до работа, а промяната е наложена от въвеждането на електронен регистър на заетостта, който да замени трудовите книжки, като:

-задължението за предоставяне на работника на заверено от НАП уведомление по чл. 62, ал.3 КТ за сключения трудов договор -е заменено със задължение за предоставяне на работника на заверено от НАП вписване на трудовия договор в електронния регистър на заетостта по чл. 62, ал.3 КТ.

По изложените съображения, доколкото не се касае за отпадане на задължение или на отпадане на административната отговорност за задължение, приложение следва да намери на основание чл. 3, ал.1 ЗАНН законът, действащ към момента на проверката, като жалбоподателят следва да се санкционира за неизпълнение на задължението, такова, каквото е съществувало според нормативната регламентация към момента на проверката.

Така Решение № 703/18.04.2023 год. на Административен съд – Пловдив по КАНД № 535 по описа за 2023г., Решение № 1061/10.06.2022 г. на Административен съд - Пловдив по КНАД № 809 по описа за 2022 год., Решение № 315 от 23.02.2022 г. по к. адм. н. д. № 3014 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 2220/19.11.2021 год.на Административен съд – Пловдив по КАНД № 2223/ 2021 год., Решение № 2019 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1804 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив.

Макар и постановени по различна фактическа обстановка, посочените решения съдържат принципни положения за регулиране на обществените отношения съобразно закона, който е бил в сила към момента на извършване на деянието.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ.

С оглед гореизложеното, спазването на изискванията на чл. 42 и 57 ЗАНН налага в АУАН и НП надлежно да бъдат посочени фактите, относими към преценката за наличието на трите съставомерни 5 обстоятелства, очертани по-горе:

1. сключен трудов договор с работника;

2. реално допускане на работника до работа;

3. липса на връчено уведомление по чл. 63, ал.1 КТ вр. чл. 62, ал.3 КТ на работника към момента на допускане до работа.

Противно на възраженията в жалбата, в текста на АУАН и НП са намерили изрично отразяване и трите изложени съставомерни елемента от фактическия състав, поради което не може да се говори за каквото и да било ограничаване на правото на защита.

Противно на възраженията на жалбоподателя, наказващият орган преди издаване на НП е обсъдил всички релевантни обстоятелства и доказателства и правилно е приел, че надлежно очертаните в АУАН и НП елементи от административния състав се установяват от доказателствата по делото.

По аргумент от чл. 63, ал.4 КТ, за да се приеме, че работникът е постъпил и е допуснат до работа, същият следва да е започнал изпълнението на трудовите си функции, така както са уговорени в трудовия договор. Простото присъствие на работника на работното място не е равнозначно на допускане до работа, ако не е установено изпълнение на присъщите за конкретното трудово правоотношение задължения на работника.

Както вече се посочи, от неопроверганите показания на актосъставителя се установи, че към момента на проверката работникът е зидал тухлена стена на барбекю, което изцяло кореспондира с длъжността, на която е назначен- „общ работник, строителство на сгради", тоест допускането до работа се явява установено не само от фактическа, но и от правна страна.