Решение № 1941 от 22.05.2018, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№1941 22.05.2018г. Гр. Пловдив

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИСКИ

РАЙОНЕН СЪД, I-Ви гр. с. в открито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в с.:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНЕТА ТРАЙКОВА при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2552 по описа на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 20, ал. 2, чл. 22 от ЗИНЗС, чл. 202, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (отм.), чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 211, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от Закона за МВР (отм.) вр. чл. 179 ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. чл. 301 (отм.) от ППЗИНЗС, вр. с чл. 150 от КТ и акцесорни такива по чл.86 от ЗЗД.

Ищецът М.Б.И. с ЕГН ********** ***, чрез п. си адв. Н.П., със съд. адрес: ***, оф. № * е предявил срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от ******* С. Ц. обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 400 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 80 часа извънреден труд, положен в периода 01.01.2015 г. – 30.06.2015 г., сумата от 40 лева обезщетение за забава за периода 26.04.2015 г. – 06.02.2018г., ведно със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба – 14.02.2018г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че е работил като д. сл. в *******************на ответната дирекция на ******************, с местоизпълнение на служебните задължения – т. на З. – гр. П. до края на месец юни 2015 година, когато служебното му правоотношение е прекратено поради придобиване на право на пенсия при условията на член 69 от КСО.

Твърди се, че ************* дейност на З. гр. П., е организирана на сменен режим, изпълняван от ********** от с.а в т.нар. „наряди“, нормативно установени по своята продължителност и наименовани като 8, 12 и 24 часови смени (съгл. чл.

187, ал. 3 от ЗМВР), създадени по предварително утвърден месечен график от нарочен сл., определен от Н. на З. гр. П.. Сочи, че в исковия период, съгласно Заповеди на Н. на З.гр. П. за разпределение на работното време, работният процес е организиран предимно на 12 часови наряди – дневни и нощни такива, и по изключение на 8 часови. Така основните си служебни задължения по ***** ищецът осъществявал под формата на 12-часови наряди, изпълнявани на конкретен пост в З. гр. П. или извън него (т. нар. временно открит пост, в случаите на охр. на л., ********* при болничен престой – на т. на съответното болнично заведение), определян от Н. на З.гр. П., като неговото работно време се изчислява в часове сумирано за отчетен период, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (в сила от 01.07.2014 г.), който в исковия период е варирал, съобразно измененията на посочения член – бил е тримесечен за периода м. юли 2014 г. – до края на м. март 2015 г., едномесечен – от началото на м. април 2015 г. до прекратяване на служебното му правоотношение- 01.12.2015 г.

Конкретно изпълнението на служебните си функции през едно регламентирано 12-часово д., ищецът осъществявал по следния ред: при 12-часово дневно д., същият, съгласно Заповед на Н. на З.гр. П. е задължен да се яви на работа в З. гр. П. в 07:45 часа. Работната му смяна започвала тогава с извършване на инструктаж на застъпващите на смяна сл.и относно оперативната обстановка в З.. Инструктажът бил с различна продължителност – между 30 и 40 минути. След извършване на инструктажа, всички застъпващи на смяна сл.и се разписвали в ежедневната ведомост, където било отразявано времетраенето на съответните наряди като съобразени с нормативно установената продължителност на работните смени – 12, 8, 24 часови такива с конкретната продължителност – 8.00-20.00 часа или 20.00-08.00 часа и се отправяли всеки към своя пост за изпълнение на наряда.

Дневното 12-часово д. се твърди да приключва не в 20.00 часа, както било отразявано в ежедневните ведомости, а в 20.30-20.40 часа, когато застъпвала на пост следващата смяна, която приемала д.то. При сдаването на д.то сл.ят, който сдава поста и този който го приема от новата смяна, се подписвали в постовата книга за съответния пост, която се съхранява на същия и в която са отразявани реалните фактическите часове на сдаване и приемане на съответния пост – напр.

8.30, 8.40 ч., 20.30, 20.35 ч. Аналогично по описания начин били осъществявани и 12-часовите нощни смени (от 20.00 часа до 8.00 часа), както и 8-часови смени в З. гр. П., които били с реална продължителност 12.30-12.40 ч. за 12-часова нощна смяна и 8.30-8.40 часа за всяка 8-часова такава.

Твърди се, че при всяко 12-часово д., ищецът реално полагал труд и отработвал по 12 часа и 40 мин., от които ответникът в лицето на Н. на З.гр. П. му отчитал и включвал в работното му време за отчетен период само по 12 часа. По този начин при сумирано изчисляване на работното време, при каквото работи ищеца, при превишаване на отчетената му норма работно време, същият имал положен труд над установеното нормално работно време (което при него се изчислявало в часове и варирало от 488 часа до 520 часа на тримесечие, съответно от 152 часа до 184 часа на месец, съобразно нормативно установените работни дни за конкретните календарни месеци от исковия период), който не му бил компенсиран от ответника.

Твърди се също така, че фактическото времетраене на даваните от ищеца д. на т.нар. временно-открити постове (болнични заведения на т. на гр. П., в които ****************), също превишавало средно с около 1 час отчитаното от ответника като работно време продължителност на д.то. В тези случаи независимо дали ************ е по график или не, при 12 часова смяна, ищецът бил длъжен да се яви в З. в гр. П. в 07.30 ч. за дневната 12-часова смяна, съответно в 19.30 часа – за нощната такава, където се въоръжава и бива инструктиран за оперативната обстановка.

След това се подписвал в ежедневната ведомост, където е отразена нормативно определената продължителност на наряда – 08.00-20.00 часа и 20.00-08.00 часа и бива извозван до съответния временно-открит пост. Тъй като болничните заведения, в които се настаняват ********* са четири с различна отдалеченост от З. – гр. П., а служебният автомобил, с който се извозват н.ите за временно-откритите постове (ВОП) е само един, до фактическото пристигане в б., където е временният пост на съответния н., минава различно време от 20 до 40 минути, с оглед на обстоятелството, че застъпващите на смяна на ВОП се извозват на 2-3 пъти до съответните Б.. Самото сдаване на д.то на ВОП на следващия застъпващ на смяна н. в промеждутъка между 7.50-08.10 часа, съответно 19.50-20.10 часа за нощната смяна, като при приемането-сдаването на д.то на ВОП не се попълвала постова книга, защото за временните постове не се водила такава. След сдаването на д.то ищецът бил извозван със служебния автомобил до З. гр. П., което отнемало още 20-30 минути, където същият се разоръжавал и докладвал обстановката от изминалото д.. По описания начин при 12 часова смяна на външен пост, реалната продължителност на работното време на ищеца била минимум 13 часа, от които работодателят му отчитал само 12 часа като работно време.

Твърди се, че фактическото положение в З. гр. П. да е различно, като на практика не били отчитани като работно време съпътстващите всеки н.дейности – извършваните инструктажи преди самите смени, сдаването и приемането на д.то, времето, през което съответния сл. пътува от З. гр. П. до външния временен пост преди приемането на смяната и обратно след сдаването на същата и преди разоръжаването му и доклада за изминалото д.. По този начин, ищецът претендира, че ответникът не му отчита и заплаща цялото фактически изработено от него работно време, което в условията, когато е налице надвишаване на нормата работно време за съответния отчетен период, води до натрупване на извънреден труд, за който има право да иска парично възнаграждение по силата на закона.

Твърди се, че всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд на ищеца през исковия период е ставало изискуемо след 25-то число на месеца, следващ отчетния период.

Ищецът претендира, че за процесния период е положил 80 часа извънреден труд, допълнителното възнаграждение, за които е станало изискуемо в тригодишния давностен период от датата на завеждане на исковата молба и което не му е заплатено от ответника.

С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В съдебно заседание от 15.05.2018г. по искане на ищеца е допуснато изменение на исковете, след което същите са предявени, както следва: искът за заплащане на възнаграждение за извънреден труд за процесния период е намален от 400 на 306,93 лева за 54 часа положен извънреден труд, а искът за заплащане на мораторна лихва върху него е увеличен от 40 на 83,79 лева.

Претендира се и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноските по делото, изразяващи се в заплатеното адв. възнаграждение.

В съдебно заседание чрез п. си ищецът поддържа исковете и моли да се уважат в размерите им след изменението. Претендират се законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното плащане и присъждане на разноските. Представя писмена защита.

В предоставения му срок за отговор ответникът ГД “Изпълнение на наказанията” при Министерството на Правосъдието е депозирал отговор на исковата молба, чрез п. си ю.Т. Ч., счита искът за допустим и частично основателен. Оспорва исковите претенции по размер.

Не се спори, че ищецът е сл. на ГДИН и териториалните й служби и на това основание съгл. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е д. сл., че правоотношенията между страните се уреждат от ЗИНЗС, ППЗИНЗС субсидиарно

– от ЗМВР.

Не се оспорва твърдението на ищеца, че в процесния период е заемал длъжността „н.” в З. П., като работното време се отчитало – при сумарно отчитане за тримесечен период до 31.03.2015г., а от 01.04.2015г. става едномесечен.

В случай, че съдът приеме за основателни исковите претенции, счита, че лихва за забава следва да бъде начислена от датата на подаване на исковата молба. При липса на изрична покана за изпълнение от страна на ищеца, денят на забавата по смисъла на чл. 86 ЗЗД следва да се счита датата на завеждане на исковата молба за присъждане на обезщетението.

В съдебно заседание, чрез п. юрк. Ч., счита исковете за заплащане на обезщетение за извънреден труд за частично основателни. Прави възражение за прекомерност на претендирания хонорар на п. на ищеца. Прави възражение за изтекла тригодишна давност относно главницата за третото тримесечие на 2014 година.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Не се спори между страните и от представените по делото писмени доказателства – заповед за назначаване на ищеца на длъжността „н.” в З. П., акт за встъпване в длъжност, длъжностна характеристика за длъжността „н.” в затвор/поправителен дом, се установява, че за целия процесен период ищецът е заемал длъжността „н.” в З. гр. П.. В длъжностната характеристика за тази длъжност е посочено, че лицето, което я заема, чрез изпълнение на пряка и непосредствена охр. дейност осигурява сигурност и безопасност в местата за лишаване от свобода.

Не се спори, че за процесния период работното време на ищеца е било разпределено под формата само на 12-часови д., които се полагали в З. гр. П., както и извън него, под формата на т. нар „временно открит пост” – за охрана *****************-, които са настанени на лечение в болнични заведения на т. на гр. П..

По делото са представени справка за месечни заплати на ищеца за първото тримесечие и второто тримесечие на 2015 година, за ползваните отпуски, както и фишовете за заплати на ищеца за процесния период. Видно от същите, на ищеца е начислявано и заплащано основно тр. възнаграждение, ДТВ за ТСПО„ възнаграждение за „допълнително натоварване военни”, респ. „специфични и утежняващи условия” и изв. труд. Във всеки от тези фишове е отразен брой часове изв. труд, брой д. на официални празници и брой часове нощен труд. Изготвена е справка и за ползваните от ищеца отпуски за процесния период. Представена е и справка за различните видове наряди, проведени стрелби, обучения и други. Представени са и протоколи за отчитане на положен труд от д.те сл.и, работещи на смени, за процесния период, по тримесечия, за отчитане на нощния труд (от 22:00 до 06:00 часа), времето на разположение и работа на официални празници - ежемесечни, ведно със справка за часове извънреден труд, нощен труд, време на разположение, работа на официални празници, и следващите се на сл.ите възнаграждения за така положените часове, според работодателя. Представени са справки за д. на външно охраняеми постове за процесния период, за различните видове наряди, стрелби и обучения.