Решение № 1375 от 24.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1375 гр. Пловдив, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330115919 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по искова молба на С. Т. Р., ЕГН ********** против „Изи Асет Мениджмънт“АД, ЕИК 131576434 със седалище и адрес на управление: гр.

********** и против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 със седалище и адрес на управление: гр. *********.

Ищецът твърди, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“АД е сключен договор за паричен заем № ******г., по силата на който му е предоставен паричен заем. Излагат се доводи, че договорът е недействителен съгласно чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в него не е посочен реално дължимия годишен процент на разходите /ГПР/ и в него не е включено възнаграждението за поръчител. Според ищеца се касае до заблуждаваща търговска практика, която прави клаузата за ГПР неравноправна, съответно липсва такава и договорът като цяло е недействителен.

Твърди се, че във връзка с договора за кредит и с оглед отпускането му, ищецът бил задължен да сключи договор за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД, който да обезпечи задълженията на ищеца по договора за кредит. В договора било уговорено възнаграждение за гаранта. Ищецът счита, че и този договор е недействителен, доколкото с него се предвижда кредитополучателят да плати възнаграждение на гаранта, което противоречи на добрите нрави, води до неравноправност, липсва основание за сключването му и е сключен като обезпечение на недействителна сделка.

От съда се иска да постанови решение, с което да се прогласи нищожността на двата договора.

1

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с който оспорва иска. Счита, че вземанията по договора за поръчителство не са включени в ГПР, доколкото не са част от него и не са част от договора за кредит. Излага съображения за действителност на договорите и настоява исковете да се отхвърлят. Релевира възражение за прекомерност на платеното адв. възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, с който оспорва иска. Излага съображения, че договорът за поръчителство е действителен, не страда от сочените в исковата молба пороци и с него се обезпечава задължението по действителна кредитна сделка. Релевира възражение за прекомерност на платеното адв. възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

Предявени са искове по чл. 22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и по чл.26, ал.1, пр. 2 и чл.26, ал.2, пр. 4 от ЗЗД срещу „Файненшъл България“ ЕООД.

Видно от представените по делото договори, на 18.11.2022 г. между ищеца и „Изи Асет Мениджъмт“АД е сключен договор за паричен заем №*****, по силата на който дружеството е предоставило кредит в размер на 1250 лева. Заемателят е поел задължение за изплащане на кредита на 17 погасителни вноски в срок на заема в седмици:34, с фиксиран годишен лихвен процент – 35%, ГПР – 40,55 % и общ размер на всички плащания –1406,92 лева.

Между ищеца и „Файненшъл България”ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция № ******* г., с който ищецът възлага на дружеството да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Межинджънт”АД с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за паричен заем, срещу уговорено възнаграждение за тази услуга в размер на 769,08 лева, платимо разсрочено с месечните вноски по договора за кредит.

Сключеният договор за паричен заем по своята характеристика представлява договор за потребителски кредит, поради което по отношение на неговата валидност и последици важат изискванията на Закон за потребителския кредит /ЗПК/.

Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до недействителност. В исковата молба е посочено основание за недействителност на договора, свързано с изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Изискването е въведено като гаранция, че потребителят ще е наясно как се формира неговото задължение.

В настоящия случай, макар в договора да е фиксирана общата дължима сума, нейният размер не е коректно посочен. На практика това не е реално дължимата сума, защото в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще направи предвид 2 задължението му по чл. 3 от договора да осигури гарант като обезпечение на кредита.

Клаузата за обезпечение реално увеличава печалбата на кредитора, тъй като дори при плащане на всички задължения по заема, потребителят ще трябва да заплати и възнаграждението на гаранта.

Ето защо посоченият в договора ГПР от 40,55 % не отговаря на действителните разходи, доколкото не включва сумата за обезпечението.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл.68г, ал.4 от ЗЗП във вр. с чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Процесният договор не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което същият е нищожен.

Нищожен поради невъзможен предмет е и договорът за предоставяне на гаранция.

Съгласно чл.138, ал.2 от ЗЗД, поръчителството може да съществува само за действително задължение. Тъй като договорът за заем е недействителен, невъзможно е гарантът да обезпечи това задължение чрез поръчителство или по друг начин. Ето защо предметът на договора за предоставяне на гаранция/поръчителство е изначално невъзможен и води до нищожност на договора. Вторият иск също е основателен и следва да се уважи.

При този изход от спора, право на разноски има ищецът, който е доказал разноски в размер на 54,27 евро за държавна такса, които следва да се присъдят.

Адвоката на ищеца е поискал и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 409,03 евро по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗА.

Съдът намира възражението за прекомерност на хонорара за основателно, като се има предвид, че по делото е проведено само едно съдебно заседание по същество, не са събирани други доказателства освен писмени и с оглед правната и фактическа сложност на делото.

Защитата по исковете срещу двамата ответници е била единна и не е изисквала полагане на адвокатски труд в претендирания размер. Съгласно актуалната практика на СЕС съдът не е обвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1, а следва да обсъди всички изложени по-горе критерии. Спрямо тях съдът намира за съответно възнаграждение в размер на 260 евро. Всеки от ответниците следва да поеме разноските за хонорар по равно – по 130 евро, а за държавна такса според цената на иска – 28,83 евро в тежест на първия ответник и 25,57 евро в тежест на втория ответник.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за паричен заем № **** сключен на ******г. между „Изи Асет Мениджмънт“АД, ЕИК 131576434 със седалище и адрес на управление: гр.********* и С. Т. Р., ЕГН **********, на основание противоречие със закона.

3

ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за предоставяне на гаранция № *****, сключен на******* г. между „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 със седалище и адрес на управление: гр. *********и, на основание невъзможен предмет.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“АД, ЕИК 131576434 със седалище и адрес на управление: гр. ****** да заплати на ищеца С. Т. Р., ЕГН ********** разноски за държавна такса в размер на 28,83 евро.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 със седалище и адрес на управление: гр. ***********да заплати на ищеца С. Т. Р., ЕГН ********** разноски за държавна такса в размер на 25,57 евро.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“АД, ЕИК 131576434 със седалище и адрес на управление: гр. ********* да заплати на адвокат С. Н. от Адвокатска колегия П., адвокатско възнаграждение за безплатно представителство на ищеца в настоящото производство в размер на 130 евро.

ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 със седалище и адрес на управление: гр. ************* да заплати на адвокат С. Н. от Адвокатска колегия П., с адрес на упражняване на дейността: гр. ******* адвокатско възнаграждение за безплатно представителство на ищеца в настоящото производство в размер на 130 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4