Определение № 580 от 15.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 580 гр. Велико Търново, 15.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264100500148 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба от адв.А. З. Д., в качеството му на пълномощник на Г. П. П., против Определение №2682/03.12.2025г., постановено по Гр.д.

№1427/2025г. по описа на РС – Велико Търново, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на адв.А. З. Д. – процесуален представител на Г. П. П., за изменение на Решение №1427/24.10.2025г. в частта за разноските, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че при съобразяване на постановките на С-427/16г. и С428/2016г. на СЕС не следва да се извършват произволни, под пазарните нива, намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, т.к. ще се постигне обратен на целения с чл.101 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция, по развити съображения. Твърди се, че първоинстанционният съд при определяне на разноските за адвокатско възнаграждение, което се следва на процесуалния представител на ищеца по делото по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, не е подложил на преценка разумният им характер и по – конкретно не е преценил положения от адвоката труд, който обхваща не само правните и фактически действия, извършвани в хода на производството, но и чисто административно – техническата дейност за организиране на делото. Сочи се, че в адвокатската професия адвокатът е длъжен да осигури толкова приходи, които да покрият всичките му разходи, но и да формира някаква печалба, която да му позволи да води достоен начин на живот. Твърди се, че присъденото адвокатско възнаграждение от 540 лв. с вкл. ДДС не е и пропорционално на материалния интерес по делото, т.к. не покрива значителна и подходяща част от разноските, още повече и тяхната разумност изобщо не е и преценена. Моли съда, да постанови определение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваната му част, вместо което постанови друго, с което измени първоинстанционното решение в частта за присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца по делото.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба на адв.А. З. Д. от другата страна – ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, чрез пълномощник адв.Х. М. – САК, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, по развити съображения. Твърди се, че поисканите разноски на основание чл.38 ал.2 от ЗА е могло не просто да бъдат редуцирани, а са подлежали и на 1 отхвърляне и то на две отделни основания – лицето – ищец по делото, на което е предоставена безплатна адвокатска помощ по делото, не е материално затруднено, а поведението му попада в дефиницията на злоупотреба с право, т.к. ищцата, възползвайки се от формалното наличие на две отделни правоотношения, въпреки пълния идентитет на страните, оспорените клаузи от идентичните договори, обстоятелствата, на които се основават исковете, доказателствените искания и петитумите, е образувала две граждански дела пред ВТРС – гр.д.№1424/2025г. и гр.д.№1427/2025г. Твърди се, че присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА следва да е съобразено с промените в националното законодателство, продиктувани от Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С438/22. Излагат се аргументи, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА на процесуалния представител на ищеца следва да е по-нисък от посочения ориентир в Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Производството е образувано и по подадена въззивна частна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, чрез пълномощник адв.Х. М. – САК, против Определение №2682/03.12.2025г., постановено по гр.д.№1427/2025г. по описа на РС – Велико Търново, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на „Сити Кеш“ ООД за изменение на Решение №1427/24.10.2025г. в частта за разноските, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че РС, като е отказал да уважи доказателствените искания от молбата по чл.248 от ГПК на „Сити Кеш“ ООД, е постановил неправилен акт по отношение на разноските, доколкото се е произнесъл по искането за разноски по чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от ЗА, без да събере пълната информация за имущественото състояние на ищеца към момента на образуване на делото, въпреки представените от ответника доказателства в оспорване на качеството на ищеца на материално затруднено лице по смисъла на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА и поисканите конкретни доказателствени искания, които са имали за цел да прецизират информацията по делото.

Твърди се, че правото на иск по настоящото дело е упражнено от ищеца превратно с цел увреждане на ответното дружество, по развити съображения. Твърди се, че присъденото адвокатско възнаграждение от РС не е съобразено с промените в националното законодателство, продиктувани от Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22. С частната жалба на „Сити Кеш“ ООД са отправени доказателствени искания:1/ за уважаване на своевременно направените такива, релевирани за първи път в първоинстанционното производдство с молба по хода на делото от 23.09.2025г., неправилно, според жалбоподателя, отхвърлени от РС, поради неправилно прилагане на закона и съдебната практика и 2/да бъдат изискани и приложени по настоящото дело исковите молби на ищеца, въз основа на които са образувани гр.д.№1424/2025г. и гр.д.№1427/2025г., двете по описа на ВТРС, както и представените по всяко от тях списъци по чл.80 от ГПК, за да се оцени общия икономически интерес на ищцовата страна, при съпоставка с размера на присъдените/претендираните разноски по всяко от делата поотделно, както и в тяхната съвкупност. Моли съда, да постанови определение, с което отмени първоинстанционното такова по чл.248 ал.1 ГПК в обжалваната му част, вместо което постанови друго, с което измени първоинстанционното решение в частта на разноските по чл.38 ал.2 от ЗА, като се откаже присъждането им, а при условията на евентуалност, да бъдат намалени значително.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба на „Сити Кеш“ ООД, подаден от адв.А. З. Д. – САК, пълномощник на ищеца Г. П. П., с който оспорва частната жалба като изцяло неоснователна с искане да бъде отхвърлена по развити съображения. Твърди се, че преценката дали едно лице е или не е материално затруднено по смисъла на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА принадлежи изцяло на адвоката. Оспорва твърденията в частната жалба за превратно упражнено от ищеца право на иск с цел увреждане с доводи, че съединяването на искове съгласно чл.210 ал.1 от ГПК е правна възможност за ищеца, но не и негово задължение, затова всъщност представлява едно усложнение в процеса и в никакъв случай не може да се вмени в задължение или да се аргументира като злоупотреба с процесуално право. Сочи се, че Наредба №1/№09.07.2004г. е подзаконов нормативен акт, върху който може да се осъществява съдебен контрол от съда, но същата се е превърнала в обичай на практикуващите адвокати и гарантира яснота поне в минималните размери, които 2 могат да се очакват при иницииране на исково или заповедно производство.

Съдът, след като разгледа частните жалби на страните по делото, запозна се с отговорите по частните жалби, както и с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по Гр.д.№1427/2025г. по описа на РС – Велико Търново е образувано по ИМ с вх.№9415/23.04.2025г. от Г. П. П., чрез пълномощник адв.А. Д. – САК, против „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, с която са предявени главен отрицателен установителен иск с правно основание чл.22 ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК вр. чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД за прогласяване недействителност на ДПК №1169066/18.10.2024г., съединени с него евентуален иск по чл.26 ал.1 пр.3 вр. чл.26 ал.4 ат ЗЗД за прогласяване недействителност на клаузата на чл.11 ал.1 от процесния ДПК, евентуален иск по чл.26 ал.1 пр.3 вр. чл.26 ал.4 от ЗЗД за прогласяване недействителност на клаузата на чл.3 ал.1 т.7 от процесния ДПК и обективно кумулативно съединен с главният иск осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД с цена 363,24 лева.

С ИМ е предявено искане от процесуалния представител на ищеца адв.А. Д. за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

С ИМ е представен сключен между ищеца и адв.А. Д. – САК, който е регистриран по ЗДДС, Договор за правна защита и съдействие от 11.04.2025г. с предмет оказване на правна защита и съдействие на клиента по делото, изразяващи ске в подаване на ИМ и процесуално представителство за една съдебна инстанция при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът „Сити Кеш“ ООД, чрез Адвокатско дружество „Нестори, Угляров, М.“, чрез адвокат Х. М. – САК, е оспорил предявените искове като неоснователни. Позовал се е на злоупотреба с права и основание за прилагане на чл.213 ГПК между висящи между страните гр.д.№1424/2025г. и гр.д.№1427/2025г., двете по описа на ВТРС. Моли, да бъде отхвърлено искането на ищеца за разноски по делото. Възразил е срещу искането на процесуалния представител на ищеца по чл.38 ал.2 от ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение по всички предявени искове с довод, че същите произтичат от едно правоотношение и защитават един общ материален интерес, предвид това адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено на база общия материален интерес, а не за всеки иск поотделно.

С молба по хода на делото с вх.№19942/23.09.2025г. ответникът „Сити Кеш“ ООД, чрез адв.Хр. М. – САК, е оспорил с нарочно възражение, че в процесният случай не са налице предпоставките по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА за предоставяне на безплатна адвокатска помощ с довод, че ищецът по делото, съобразно представените с писмения отговор на ИМ писмени доказателства, не е материално затруднено лице, като за установяване твърдяната липса на предпоставките по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА ответникът е направил с молба с вх.

№19942/23.09.2025г. доказателствени искания, по които РС не се е произнесъл. При условията на евентуалност с молба с вх.№19942/23.09.2025г. ответникът е поискал присъждане на разноски само за едно производство, предвид твърдяна допусната от ищеца злоупотреба с право, изразяваща се в образуването на две съдебни производства, вместо на едно. Възразил е срещу искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и по двата иска, а при условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме наличие на предпоставките по чл.38 ал.2 ЗА, е поискал съдът да съобрази Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22.

Първоинстанционното производство по Гр.д.№1427/2025г. по описа на ВТРС е приключило в рамките на проведено само едно открито СЗ, в което ищецът не се е явил, не е представлявант присъствено от адвокат, а само с писмена молба, и са събрани само писмени доказателства, представени с ИМ и с отговора на ИМ.

Производството по Гр.д.№1427/2025г. по описа на ВТРС е приключило с влязло в законна сила на 19.11.2025г. съдебно решение №1427/24.10.2025г., с което са уважени изцяло предявените от ищеца главен иск с правно основание чл.22 ЗПК вр. чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД за прогласяване за недействителен на сключения между страните ДПК №1169066/18.10.2024г., 3 както и обективно кумулативно съединения с него осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД с цена от 363,24лв.

С първоинстанционното решение е осъден ответника да заплати на ищцата на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 155,00лв. – разноски в производството, както и е осъдено „Сити Кеш“ ООД да заплати на адв.А. З. Д. – САК сумата от 540лв. с вкл.ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.2 от ЗА.