Заповед № 147 от 11.04.2025, Районен съд - Раднево

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК

Раднево

Районен съд – Раднево, в проведеното на 11.04.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 247 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Асен Цветанов, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК

РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът: Д. Т. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес община ********** с. **********, ул. ************, и посочен в заявлението адрес гр.

************ ул. ************ да заплати на

Кредитора: „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 203508899, с адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” № 146, действащ чрез пълномощника юрисконсулт С.,

- сумата от 5 657,80 лв. (пет хиляди шестстотин петдесет и седем лева и 80 ст.) – главница по договор за кредит № *********** ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.02.2025 г. до изплащане на вземането,

- сумата от 1 438,07 лв. (хиляда четиристотин тридесет и осем лева и 07 ст.) – договорна възнаградителна лихва за периода от ******** до 04.02.2025 г., - сумата от 86,09 лв. (осемдесет и шест лева и 09 ст.) – законна лихва за забава върху главницата и договорната лихва за периода от 21.06.2024 г. до 04.02.2025 г., - както и разноските по делото в размер на 143,64 лв. (сто четиридесет и три лева и 64 ст.) - държавна такса и 100,00 лв. (сто лева) - юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта за претендираната сума за възнаграждение по договор за поръчителство в размер на 236,26 лв. и за сумата от 21,26 лв. за обезщетение за забава по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 21.06.2024 г. до 04.02.2025 г.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение по договор за кредит № *********** сключен между „Кредисимо” ЕАД и Д. Т. М. за сумата от 5 657,80 лв., като длъжникът е следвало да върне заетата сума на 24 броя погасителни вноски в срок до 20.05.2026г. Поради неизпълнение на 6 последователни вноски кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем с уведомление до имейла на длъжника на 10.02.2025 г.

Бил сключен договор за поръчителство от ******** между „Ай Тръст” ЕООД и Д. Т.

М. по силата на договор за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „КРЕДИСИМО” ЕАД, с който „Кредисимо” ЕАД поел солидарна отговорност за всички вземания по договора за кредит. По този договор „Ай Тръст” ЕООД заплатило на „Кредисимо” ЕАД дължимите от кредитополучателя Д. Т. М. суми по договора за кредит в общ размер на 5 657,80 лв. на 10.02.2025 г., с което „Ай Тръст” ЕООД е встъпил в правата на кредитодателя „Кредисимо” ЕАД спрямо кредитополучателя 1

Д. Т. М..

Разходите за държавна такса се присъждат в размер на 2% от уважената част от вземането, но не по – малко от 25 лв.

Юрисконсултското възнаграждение се присъжда в размер на 100 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./ във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ с оглед фактическата и правната сложност на настоящото заповедно производство.

Присъдената сума може да бъде внесена по сметка IBAN: BG24 STSA 9300 0022 649740 , BIC: STSABGSF при „Банка ДСК“ АД.

Мотиви за частичното отхвърляне на заявлението:

Съдът намира претенцията за претендираната сума за възнаграждение по договор за поръчителство от ********, сключен между „Ай Тръст” ЕООД и Д. Т. М., в размер на 236,26 лв. и за сумата от 21,26 лв. за законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство, за неоснователни, поради констатирана нищожна клауза за възнаграждението, не само като заобикаляща и противоречаща на закона, но и поради нейния неравноправен характер, за което съдът дири служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. По отношение на този въпрос вече е налице утвърдена съдебна практика /Решение от 06.11.2019 г. на ОС-************ по в.т.д. № 1339/2019 г., решение № 25 от 23.01.2023 г. по в.т.д. № 462/2022 г. на ОС-************, 2 търговски състав, решение № 396 от 07.12.2023 г. по в.т.д. № 349/2023 г. на ОС-************, 2 търговски състав и много други/.

При тълкуване на клаузите на договора, съдът намира, че клаузата, установяваща дължимост на възнаграждение за предоставено поръчителство, заобикаля закона – чл. 21, ал.

1, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, и противоречи на добрите нрави, доколкото целта, за която същата е уговорена, излиза извън естеството на нейните обезпечителна и обезщетителна функция.

Учредяването на надлежно обезпечение дава сигурност на кредитора, че при липса на доброволно изпълнение на задължението от длъжника, неговият интерес ще бъде удовлетворен при принудителното осъществяване на дължимата престация. Задължението за учредяване на обезпечение има изцяло вторичен характер и не се отразява върху основното задължение на заемополучателя – да върне заетата сума. Само по себе си непредставянето на обезпечение не води до претъпяването на вреди за кредитора, който следва да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита (арг. чл. 16 ЗПК).

В случая възнаграждението за дадено поръчителство не е уговорено с оглед възможните вреди от неизпълнението, а дължимостта е предвидена кумулативно и независимо от изпълнението на основното парично задължение на кредитополучателя – независимо от обстоятелството дали изобщо е налице неизпълнение по договора от страна на кредитополучателя. В договора и в общите условия към него не се изяснява конкретно при какви обективни критерии, фактори и начин е формиран размерът на възнаграждението, който дори е по-голям от размера на дадения заем и се кумулира като погасителни вноски, като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и дава възможност за неоснователно обогатяване на едната от страните по сделката, в случая – на търговеца за сметка на потребителя, който е видно, че чрез поредица от сделки ощетява потребителя.

Подобен прекомерен размер не би могъл да се оправдае с поетия от кредитора риск от неизпълнението, доколкото възнаграждението се дължи единствено с оглед факта, че той сам е осигурил трето лице, отговарящо за задължението с имуществената си сфера – което поначало е в негов собствен интерес. Уговорено в значителен размер спрямо размера на 2 главницата, възнаграждението заобикаля и изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и установените максимално допустими размери на годишния процент на разходите по потребителски кредити.

Поради изложените съображения, освен заобикалянето на императивни правила на закона, уговореното възнаграждение излиза и извън пределите на нравствената допустимост, тъй като създава условия за неоснователно обогатяване на далото поръчителството дружество, с което кредитодателят е в договорни отношения, и това е довело до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и не съответства на изискването за добросъвестност, справедливост и еквивалентност на престациите.

Въпросното възнаграждение и противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който ясно посочва, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Въпреки заобикалянето на закона в случая, чрез сключване на договор за поръчителство с трето за кредитното правоотношение лице, то потребителят е задължен да сключи също такъв договор за поръчителство, за да получи искания кредит. От друга страна това законодателно разрешение в чл. 10а, ал. 2 ЗПК не само цели защита интересите на кредитополучателите, но то гарантира и конкурентоспособността при процеса на кредитиране на физическите лица. Разпоредбата е императивна и не подлежи на промяна по взаимно съгласие на страните. В случая уговореното възнаграждение за поръчителство противоречи пряко на разпоредбата на чл.

10а, ал. 2 ЗПК, което я прави нищожна клауза по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. От друга страна така договореното цели и заобикаляне на лимита в чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като е видно, че самата цена на услугата за поръчителство е по-голяма от половината от дадената главница по кредита, което ги прави съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК нищожни клаузи и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

С решение от 13 март 2025 година по дело C‑337/23, постановено по повод преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд, СЕС даде задължително за всички съдилища на страните-членки тълкуване на разпоредби от европейското право в следния смисъл, че чл. 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. Тоест посоченото възнаграждение по договора за поръчителство следва да бъде включено в ГПР по договора за кредит, което е в пълен унисон с горните фактически разсъждения и правни изложения за многократното увеличаване на цената на възнаграждението по кредита. Още повече и в случая ответниците са свързани лица и напълно попадат в хипотезата на решението на СЕС.

С оглед гореизложеното, предвид нищожността на клаузата за предвиденото възнаграждение от процесния договор за поръчителство, липсва основание за заплащане на претендираното възнаграждение за поръчителство. А в този смисъл е налице обилна съдебна практика.

Същевременно и акцесорното задължение за мораторно обезщетение върху възнаграждението по договора за поръчителство също не се дължи, тъй като не се дължи главното задължение.

Разпореждането в отхвърлителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – ************ в едноседмичен срок от съобщението.

Препис от заповедта да се връчи на длъжника и на заявителя.

3

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.Да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по - висок размер от посочения в заповедта.

2.Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

3.Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, заповедта няма да влезе в сила.

4.Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора. Информацията, съдържаща се в заявлението, не е проверявана от съда.

5.Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете писмено възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.

6.Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора само в частта за разноските в едномесечен срок от връчването.

Районен съдия: ...............................................

( Асен Цветанов )

4