Разпореждане № 167233 от 29.10.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 167233 гр. София, 29.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110132050 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 29.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 32050/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

С отговора на исковата молба ответника е поискал допускането събирането на гласни доказателствени средства, чрез разпит на трима свидетели, при режим на довеждане за установяване на обстоятелства свързани с провеждането на преговори между страните, съответно присъстващите лица и изявленията на страните, както и искания за преустройство на имота, както и наличието на ипотека върху имота и начина на заличаването й, както и обсъждането на финансовото състояние на ответника и искания за изменение на проекта на предварителен договор. Иска допускане събирането на гласни доказателствени средства.

Подадена е молба (именувана „становище“) от 21.08.2025 г. от ответника, с което последният сочи, че поддържа доказателствените си искания, като иска приемането на писмени доказателствени средства, които са представени към молбата.

С молба, представена в о. с. з. от 02.10.2025 г., ответникът е направил доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на трима свидетели – един за обстоятелства свързани с факта, че ищецът се бил свързал с ответника чрез брокер, който не е бил ангажиран от ответника, като комуникацията е водена чрез брокера и чрез последния са изисквани и изпращани документи, а останалите двама свидетели за изясняване на факти свързани с протичането на срещи между страните, както и за това кога ищецът е бил информиран за наличието на ипотека върху процесния имот, както и взето решение за замяна на част от имотите с други. Иска приемане на представените писмени 1 доказателствени средства, както и допускане събирането на гласни доказателствени средства.

С протоколно определение от 02.10.2025 г., съдът е предоставил на ищеца едно седмичен срок за изразяване на становище по доказателствените искания на основание чл.

144, ал. 1 ГПК.

В предоставения срок ищецът е подал молба (именувана „становище“) от 09.10.2025 г., като по отношение на доказателствени искания е посочено, че искането за допускане на трима свидетели е процесуално недопустимо, което аргументира с правилото на чл. 164, ал.

1, т. 6 ГПК, което обосновава подробно. Навежда доводи, че гласни доказателствени средства по отношение на които е поискано допускането до разпит на свидетели са неотносими към предмета на правния спор. Поддържа, че няма пречка и следва да се допуснат писмените доказателствени средства.

С молба от 14.10.2025 г. ответникът е заявил, че поддържа доказателствените си искания, вкл. с оглед становището на ищеца от 09.10.2025 г.

Съдът, като взе предвид направените доказателствени искания, както и с оглед становището на страните намира следното:

В действащия ГПК са въведени различни видове процесуални преклузии. Едната от тях е т. нар. доказателствена преклузия, която погасява възможността на страните за попълване на делото с факти. Логиката на преклузията е обаче, правният спор да бъде концентриран във връзка с твърдените от страните обстоятелства, съответно да се отдели спорното от безспорното, да се укаже на всяка от страните кое или кои обстоятелства следва да установи, респ. кои факти не се нуждаят от доказване – арг. чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.

При това положение, доказателствената преклузия не може да настъпи нито с подаването на исковата молба (за ищеца), нито с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК (за ответника). Следователно, доказателствената преклузия настъпва след края на първото открито съдебно заседание, но само при положение, че по делото е изготвен пълен, правилен и изчерпателен доклад, чието минимално съдържание изиска да се посочени обстоятелствата на които страните основават исканията и възраженията си и правилно разпределена доказателствена тежест. Тоест, трябва да са изпълнени разпоредбите на чл.

146, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Изложеното до тук от съда, следва от граматическото, систематично и телеологическо тълкуване и приложение на чл. 146, ал. 3 ГПК, във вр. чл.

145 ГПК, във вр. чл. 143 ГПК, във вр. чл. 144 ГПК. Тоест, доказателствените искания на страните не са преклудирани.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне и приеме представените от ответника с молбата от 21.08.2025 г. и в откритото съдебно заседание писмени доказателствени средства, тъй като същите са процесуално допустимо, необходими и относими към предмета на правния спор. По отношение на направените оспорвания от ответника, съдът ще цени същите с акта си по същество на правния спор.

По отношение доказателствените искания на ищеца за допускане събирането на гласни доказателствени средства, съдът намира следното:

Съдът намира, че доказателствените искания на ответника за допускане събирането на гласни доказателствени средства са направени своевременно, като не попадат в обхвата на някоя от абсолютните или относителните забрани по чл. 164, ал. 1, т. 1-6 ГПК, поради което същите са процесуално допустими. Доводите на ответника за наличието на относителната забрана за допускане и събирането на гласни доказателствени средства с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК е са неоснователни. Опровергаването на съдържанието на изходящ от страната частен документ означава само едно единствено нещо – разкриването на симулация. Тоест, извън хипотезата на чл. 165, ал. 1 ГПК, законът принципно забранява, освен при съгласие на насрещната страна в производството (арг. чл.

2

164, ал. 2 ГПК – доколкото се касае за относителна процесуална забрана), да се разкрива симулация в хипотезата на частен документ изходящ от страната. Тоест, да се установи, че волята отразена в частния документ независимо дали свидетелстващ или диспозитивен, не е съобразно отразеното в документа или е различна, или изобщо е липсвала - в този смисъл вж. Решение № 65 от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 333/2011 г., II т. о., ТК. Тоест, в случая изявленията на страните в представените по делото писмени доказателства ще се преценяват от съда по същество с оглед всички останали доказателствени средства. Но на следващо място, съдът счита, че с оглед предмета на настоящото производство и разпределената доказателствена тежест, за част от обстоятелствата гласните доказателствени средства са неотносими към предмета на спора, а в другата си част са неотносими, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените към молба (именувана „становище“) от 21.08.2025 г. и с молба, представена в о. с. з. от 02.10.2025 г. от ответника писмени доказателствени средства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответника в отговора на исковата молба и молба, представена в о. с. з. от 02.10.2025 г., с която е поискано допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на по трима свидетели за обстоятелствата посочени от ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3