Решение № 2876 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2876 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100512412 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 16037 от 26.08.2025г., постановено по гр.д. № 8545/2024г. по описа на СРС, 174-ти състав, са отхвърлени предявените от „Медлийз“ ЕАД срещу Р. А. Х. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1053,31 лева, представляваща просрочена главница по договор за кредит № 947 от 04.11.2020г., сумата в размер на 626,90 лева, представляваща остатъчна главница по същия договор и сумата от 136,41 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.06.2023г. до 10.02.2024г.

Срещу така постановеното решение е подадена в срок въззивна жалба от ищеца „Медлийз“ АД, с която са развити съображения за неговата неправилност. Въззивникът сочи, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че след като договорът за кредит бил недействителен бил подписан от страна на кредитодателя с физически подпис, а от страна на кредитополучателя – с квалифициран електронен подпис. Касаело се за две волеизявления, всяко от които било надлежно подписано и била спазена тяхната писмена форма. Сочи, че кредитополучателката била подписала договора и стандартния европейски формуляр с валиден КЕП, което се установявало от приетото по делото удостоверение. В тази насока били представени и 18 броя платежни нареждания, от които било видно, че кредитополучателката била погасявала кредита лично или чрез трети лица. По 1 делото било установено, че отпуснатият кредит е изплатен по сметката на посоченото в договора дружество МБАЛ „Света Анна София“ АД и нямало спор по въпроса, че целта на кредита бил финансиране на медицински услуги на В.В. при посочената болница, за което кредитополучателката се съгласила с подписването на договора. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответницата Р. А. Х. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Твърди, че бил правилен изводът на съда, че не било възможно договорът да бъде подписан валидно едновременно чрез КЕП от едната страна и чрез физически подпис от другата страна. Счита, че формата била опорочена. Поради което договорът бил нищожен. Освен това в първоинстанционното производство не било установено, че КЕП бил положен лично от ответницата, че й принадлежи, както и че е автентичен. От доказателствата по делото било видно, че ответницата била с поставена диагноза „Параноидна шизофрения с непрекъснато протичане“. От гласните доказателства се установявало, че същата не могла да си служи с компютър, електронният й подпис бил издаден дфистанционно, като ответницата не била разбрала за това. Впоследствие била установила, че трети лица се били възползвали от личните й данни за изваждане на електронен подпис за получаване на кредитни средства, от които не се била възползвала. От представените платежни нареждания се установявало, че 13 от тях били наредени от племенника на ответницата и 1 от неговата майка, а за останалите четири нямало категорични данни кой ги бил наредил. Не станало ясно кой е действителният длъжник по договора за кредит. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Относно неговата правилност по изложените във въззивната жалба оплаквания съдът намира следното.

По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, в това число неговото сключване и неговите условия; предоставянето на сумата по кредита; размера и изискуемостта на непогасената главница; размера и изискуемостта на дължимата договорна лихва. В тежест на ответницата е да докаже възражението си за унищожаемост на договора поради измама.

От приетия по делото договор за потребителски кредит № 947 от 2

04.11.2020г. между „Медлийз“ АД като кредитор и Р. А. Х. като кредитополучател се установява, че между страните е уговорено кредиторът да отпусне на кредитополучателя кредит в размер на 2700 лева, при фиксиран годишен лихвен процент на възнаградителната лихва от 14 % и годишен процент на разходите от 14,93% платим на 48 броя месечни погасителни вноски с падеж 10-то число на всеки месец, всяка от които в размер 73,78 лева, първата от които дължина на 10.12.2020г., а последната – на 10.11.2024г. В договора е посочено, че целта на кредита е финансиране на медицински услуги от Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ София АД /“търговски партньор“/. В чл. 1 от договора е уговорено, че отпуснатият кредит ще бъде изплатен пряко на търговския партньор, като извършването на плащането в негова полза представлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави уговорения кредит на кредитополучателя. Според чл. 3, изр. 2 от договора, при забавяне на три или повече месечни вноски, считано от падежната дата на третата непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в пълния му размер.

Договорът е подписан с физически подпис от М.П.П. – представител на „Медлийз“ АД, а от страна на Р. А. Х. договорът е подписан с квалифициран електронен подпис. Приложение № 2 към договора е стандартен европейски формуляр, който е подписан от страните по така посочения начин.

От приетото споразумение от 05.11.2020г. между „Медлийз“ АД и Р. А.

Х., подписано по същия начин, се установява, че страните са се уговорили целта на кредита да е финансиране на здравна услуга на пациент В.А.В. на обща стойност 2542,98 лева и са се уговорили остатъкът до пълния размер на кредита от 2700 лева да бъде приспаднат от месечните погасителни вноски.

От приетото преводно нареждане от 05.11.2020г. се установява, че кредитодателят „Медлийз“ АД е превел по сметката на посоченото в договора и споразумението лице – МБАЛ „Света Анна“ София АД сумата от 2542,98 лева с основание ИЗ 19273-В.В., дог. Кредит 947/04.11.2020 Х..

От приетите сметка за лечението на В.А.В., ИЗ 19273/2020г. от 28.10.2020г. и картон на пациента за заплащане на медицинската помощ по избор на пациента, издадени от МБАЛ „Света Анна“ АД се установява, че общата стойност на лечението на пациента В.В. е 2542,98 лева, какъвто е и преведеният размер. Издадено е удостоверение за банкова сметка на болницата, която е идентична с тази в преводното нареждане.

Във връзка с оспорването на електронния подпис на ответницата, в първоинстанционното производство е прието удостоверение от „Евротръст Технолъджис“ АД, от което се установява, че Р. А. Х. е използвала услуга за електронна идентификация и услуга за отдалечено подписване с квалифицирано удостоверение за квалифициран електронен подпис /КУКЕП/.

Приложеният в случая ред за удостоверяване самоличността при издаването на КУКЕП е следният: потребителят е инсталира мобилното приложение Evrotrust на реално мобилно устройство; потребителят избира бутон 3

„регистрация“ от екран „условия на договора“ потребителят прочита информацията и дава съгласие чрез активиране на бутон „приемам всички“; от екран „нов потребител“ лицето избира шестцифрен код от клавиатурата на устройството, за да създаде свой личен ПИН код; от друг екран потребителят въвежда втори път своя ПИН код; от екран „регистрация – тайна парола“ потребителят създава своя „тайна парола“ и избира бутон „напред“; от екран „инструкции“ потребителят прочита инструкциите за успешно сканиране на документа си за самоличност и избира бутон „продължи“; потребителят разрешава достъпа до камерата на устройството съгласно съобщенията на екрана; потребителят подготвя и сканира документа си за самоличност /лице и гръб на личната карта/, следвайки инструкциите от екран „регистрация“; в базата данни на Евротръст към профила на Р. А. Х. се добавя модела на устройството, името и операционната система, от което е направена регистрацията; от екран „идентификация“ процесът продължава с „полуавтоматизирана идентификация“, при която се провежда видеоконферентен разговор в реално време чрез приложението между лицето и оператор на Евротръст; Р. А. Х. преминава успешно през операторска отдалечена видео идентификация; от екран „регистрация – въведете информация за връзка с вас“ потребителят въвежда своя мобилен номер /+359877464821/ и натиска бутон „напред“; Евротръст генерира шестцифрен код /512284/ за потвърждаване на телегинния номер, който е изпратен като SMS на въведения номер; от екран „регистрация – потвърди“ потребителят въвежда кода 512284 от получения SMS и натиска бутон „потвърди“; извършва се повторна проверка от оператор на Евротръст, при която не са открити нередности и профилът на Р. А. Х. е потвърден; Евротръст издава на Р. А. Х. КУКЕП с посочения сериен номер и осигурява възможност за отдалечено подписване с него; потребителят подписва с КУКЕП общите условия. Понастоящем КУКЕП е със статус „неидентифициран“ поради изтичане срока на валидност на личната карта /21.06.2021г./.

От приетото по делото веществено доказателство – компакт диск със запис на процеса по автентификация и извършения от първоинстанционния съд оглед в проведеното на 25.02.2025г. открито съдебно заседание се установява, че на проведения видеоконферентен разговор присъства лице от мъжки пол, идентифицирано като А.А. /племенник на ответницата/, който показва личен документ на Р. Х.. На записа се вижда и лице от женски пол, което ответницата идентифицира като самата Р. Х., която заявява „да, чувам Ви, господине“, казва си трите имена, датата си на раждане и „хубав ден, да сте жили и здрави“.

Видно от гореизложеното, квалифицираният електронен подпис на ответницата е валидно издаден. Противно на наведените от нея твърдения, че нейният племенник А.В.А е откраднал личните й данни чрез заснемане на личната й карта, и ги е използвал за дистанционно издаване на КЕП на нейно име, от приетото и неоспорено веществено доказателство се установява по категоричен начин, че самата ответница е участвала лично в процеса по 4 автентификация за издаване на КЕП, участвала е в проведения видеоконферентен разговор със служител на „Евротръст Технолъджис“ АД и е потвърдила сама личните си данни за издаване на електронния подпис. От приетото удостоверение се установява, че с така създадения КЕП е подписан договорът за кредит № 947/03.11.2020г. в 12,36ч. на 04.11.2020г., поради което положеният върху договора електронен подпис е валиден и автентичен.

Неоснователно е и оспорването на ответницата, че действията по подписване на договора за кредит били извършени от нейния племенник, тъй като тя самата нямала техническа грамотност, като племенникът й бил използвал нейния КЕП за да я задължи по кредитното правоотношение. Както беше изяснено, ответницата е участвала в процеса на автентификация заедно с нейния племенник и е потвърдила волята си за издаване на КЕП чрез лично заявяване на нейните лични данни пред служителя. Наред с това с отговора на исковата молба същата е посочила, че е била уведомена от нейния племенник че ще бъде сключен договор за кредит с нейно участие, като се уговорили устно кредитът да бъде погасяван от А.А. и неговата майка /сестра на ответницата/. От съвкупността от тези обстоятелства се установява, че именно ответницата е предоставила създадения на нейно име КЕП на А.А. за подписване на договора. Съгласно чл. 18а, ал. 1, т. 2 ЗЕДЕУУ, лицето, посочено като титуляр на електронен подпис, създател на електронен печат и изпращач на данни при електронна препоръчана поща, не може да оспори авторството, титулярството, създаването и изпращането спрямо адресата/получателя, когато създаденият от лицето електронен документ е създаден от лице, на което е предоставен достъп до начина на идентифициране.