Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 146 от 22.12.2025, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Административно наказателно дело 566/2025
Вид
Решение № 146
Подписан
22.12.2025
В сила
17.04.2026
Състав
Христо Петров Попов

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 183, ал. 3, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 41, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 63, ал. 1, т. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Г.О., 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо П. Попов при участието на секретаря Цветомира В. Николова като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно наказателно дело № 20254120200566 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В. А. Т. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., кв.

„***“, ул. „***“ № 1, бл. 1, вх. А, ап. 6, е недоволен от издаденото против него Наказателно постановление № 25-0350-000395 от 18.08.2025 г. на В.В.Б., ВПД началник РУ в ОД на МВР – В.Т., РУ – С., с което за нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 30,00 лв. Заявява, че органите на реда го санкционират незаконно.

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, се явява лично. Заявява, че поддържа жалбата Дава лични обяснения.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН ВПД началник РУ в

ОД на МВР – В.Т., РУ – С., редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – В.Т., ТО – Г.О., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и след като обсъди събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на Закона, приема за установено от фактическа страна следното:

1

На 31.07.2025 г. бил съставен АУАН серия GA № 1292589 против В. А. Т. за това, че на 31.07.2025 г. около 10,01 часа, в община С., на ПП I-4, км 161.900 в посока от гр. С. към гр. В., управлява товарен автомобил „Рено Мастер“ с регистрационен номер ***, собственост на „БЕНКОМЕРС ООД“ с Булстат ***, като извършва маневра изпреварване при наличието на пътен знак В24 (забранено изпреварването на МПС с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош)с което е извършил нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Актът е подписан от В. Т. без възражения. Такива до наказващия орган не са депозирани от него и в законоустановения срок.

На 18.08.2025 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения от свидетеля Н. Т. К. Акт за установяване на административно нарушение, ВПД Началник РУ в ОД на МВР – В.Т., РУ – С. В.В.Б. издал обжалваното Наказателно постановление № 25-0350-000395, с което наложил на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 30,00 лв. за това, че е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 27.08.2025 г. На същата дата В. А. Т. е депозирал жалбата против постановлението до Районен съд – Г.О. чрез наказващия орган.

В хода на съдебното следствие жалбоподателят даде лични обяснения по случая. Заяви, че на въпросната дата е пътувал С. – В. със служебен автомобил. На процесния километър имало техника, която според него чистела храсти и клони над пътя. Имало и пилотна кола отзад, която придружава техниката. Събрала се опашка от автомобили. Колата, техниката, отбила в банкет или отбивка, за да пропусне автомобилите зад нея. Т. обясни, че пред него и след него минали много автомобили, но тъй като товарният автомобил не е високоскоростен, не успял да наеме скоростта и да се прибере до отбивката и до знака, където е забранено изпреварването. Навлязъл в този знак и се прибрал безопасно. Полицаите обаче го спрели и му дали грешно сведение за това какво ще му е наказанието. Глобата бил склонен да заплати, но не му било обяснено, че ще му отнемат контролни точки. Твърди, че други автомобили пред него и след него не били спрени и санкционирани. Затова и депозирал жалбата срещу наказателното постановление. Призна, че наистина минал по тази линия, но просто не могъл толкова бързо да изпревари и да се прибере до въпросния знак. Ясно му било, че ще наруши знака, но обясни, че 2 ако бил останал след въпросната техника, щял да запуши движението.

В хода на съдебното следствие беше разпитан свидетелят по акта С. Р.

С., който е и очевидец на вмененото на жалбоподателя нарушение.

Актосъставителят Н. Т. К. бе заличен от списъка на лицата за призоваване след изявление от страна на жалбоподателя, че не държи на разпита му.

В своите показания свидетелят С. уточни, че на 31.07.2025 г. били назначени в наряд с колегата Н. К.. Около 10,00 часа, когато се движели по посока от кръстовището за с. Кесарево към А.о, на кръстовището Кесарево – Балканци, видели автомобил, който се движел пред тях и който извършил маневра изпреварване на забраненото, даже още в кръстовището. За други автомобили свидетелят не си спомни да е имало. Въпросният автомобил бил товарен, „много новичък“ и се движел „много прилично“. Спрели автомобила и обяснили на водача какво му е нарушението и че ще му бъде съставен акт.

Служителят на РУ – С. беше категоричен, че неправилното изпреварване е започнало още от кръстовището и когато спрели автомобилът, водачът казал, че съжалява, но е бързал. Свидетелят С. не можа да си спомни да е имало техника на пътя. Допълни, че служебният автомобил се е движел със скорост между 50-60 км/ч. Когато навлезли в кръстовището, водачът пред тях даже не излязъл от кръстовището, а подал мигач и тръгнал да изпреварва.

След разпита на горепосочения свидетел жалбоподателят отново заяви, че не оспорва, че може да е виновен, но според него щом пилотната кола пропуска автомобилите, и след нея има опашка от автомобили, той просто е бил жертвата. Бил санкциониран между още десет или дванадесет автомобила, тъй като те ускоряват по-бързо от товарен автомобил. Той останал последен и бил спрян. Обжалва НП, защото са му дали грешни сведения какво ще бъде самото наказание.

Съдът служебно е изискал по делото схема на хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация на път I-4 „С. – В.Т. – А.“ от с.км 161+000 до км 164+000.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд в законоустановения срок по ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

3

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения.

Съдът констатира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на наказателното постановление само на това основание.

АУАН е съставен от компетентен орган (т. 1.3.2 от Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., приложена на л. 10 и 11) и съдържа изискуемите реквизити по чл. 42 от ЗАНН и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си при подписване на акта и в тридневен срок от неговото съставяне, което той не е сторил. НП е издадено от компетентен орган (т. 3.8 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.) преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Двата акта съдържат достатъчно подробно описание на извършеното нарушение като обстоятелствата при извършването им са пълно и ясно конкретизирани и позволяват на жалбоподателя в достатъчна степен да разбере в какво се изразяват те. Налице е съответствие между фактическото описание на нарушението и дадената правна квалификация.

Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и по същество.

От показанията на свидетеля С. Р. С., а и от обясненията на самия жалбоподател, се установява, че Т. е извършил маневра изпреварване на движещото се пред него пътно превозно средство в участък от пътя с надлъжна пътна маркировка тип М1 „Единична непрекъсната линия“.

Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 от ППЗДвП на пътните превозни средства е забранено да застъпват и пресичат единичната непрекъсната линия.

Същевременно, от даденото в чл. 41, ал. 2 от ЗДвП определение за маневрата изпреварване следва несъмненият извод, че извършването на такава маневра е забранено в участък от пътя с надлъжна пътна маркировка М1 „Единична непрекъсната линия“. Поради това като е извършил изпреварването в участък от пътя, маркиран с посочената единична непрекъсната линия, жалбоподателят не е съобразил поведението с пътната маркировка, с което е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и е осъществил състава на 4 административното нарушение по чл. 183, ал. 3, т. 6 от същия закон.

Фактът на извършване на нарушението и авторството на деянието не се оспорват. Колкото до техниката, която е чистела храсти над пътя и получилото се в резултат затруднение за движението и последващо заобикаляне на същата, по делото не се събраха доказателства, че действително е имало такава техника. Този факт е твърдян единствено от жалбоподателя, който не направи искане за събиране на доказателства в тази насока. Казаното от него се опровергава от показанията на свидетеля С., който заяви под клетва, че Т. е започнал маневра неправилно изпреварване още от самото кръстовище – докато е бил вътре в него, е подал мигач и тръгнал да изпреварва. Свидетелят не можа да си спомни за техника на пътя, въпреки че потвърди думите на жалбоподателя, че полицейският автомобил се е движел зад него. А и както вече бе отбелязано по-горе, самият Т. в обясненията си пред съда не оспори фактът на извършване на нарушението, а единствено това, че му е подадена грешна информация от полицейските служители относно това какво наказание ще му бъде наложено.

От друга страна, дори настоящата съдебна инстанция да приеме, че такава техника действително е имало, логичното поведение на водач, предприел такава маневра в нарушение на правилата за движение и спрян за проверка непосредствено след извършването й, е да посочи пред контролните органи обстоятелствата, при наличието на които е бил принуден да я извърши – че е бил пропуснат да мине от въпросната техника, за да не затруднява движението зад него. В процесния случай разпитаният полицейски служители категорично посочи в показанията си, че Т. не е възразявал устно срещу констатациите в акта и че е заявил, че съжалява, но е бързал. В хода на съдебното следствие жалбоподателят не прояви особена активност за изясняване на обстоятелствата, наложили извършването на маневрата.

Спореше най-вече за отнетите му с наказателното постановление точки изрично заяви, че не държи на разпита на актосъставителя. Преценени в съвкупност, така изложените обстоятелства мотивират съда да приеме, че обясненията на В. Т. не възпроизвеждат вярно и в пълнота действителното фактическо положение непосредствено преди и по време на извършване на деянието, а са форма на негова защитна версия.

Наказващият орган е квалифицирал

5 правилно деянието като административно нарушение по чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП и е наложил на жалбоподателя абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба в размер на 30,00 лв.

Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая не са налице основанията за приложение на чл. 28 ЗАНН. Обсъжданите административни нарушения не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид, а и видно от справката за нарушител/водач жалбоподателят не е дисциплиниран такъв, показвайки нагласа към пренебрегване разпоредбите на ЗДвП.

Въз основа на всичко, изложено дотук, атакуваното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

При този изход на делото право на разноски на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН има наказващия орган. Такова искане обаче не е направено от него, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0350-000395 от 18.08.2025 г. на В.В.Б., ВПД Началник РУ в ОД на МВР – В.Т., РУ – С., издадено срещу В. А. Т. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., кв. „***“, ул. „***“ № 1, бл. 1, вх. А, ап. 6, с което за нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 30,00 лв. (тридесет лева), КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. В.Т. в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.