Присъда № 177 от 03.11.2025, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 177 от 03.11.2025г. по НЧХД № 561/2025г. по описа на РС-С.

Тъжителят З. П. С. е предявил против подсъдимия И. М. М. обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Тъжителят И. М. М. е предявил против подсъдимия З. П. С. обвинение за извършени престъпления по чл. 130, ал. 1 от НК и чл. 146, ал. 1 от НК.

По двете тъжби са били образувани две НЧХД, както следва: № 887/2024г. и № 902/2024г., двете по описа на РС-С..

С протоколно определение от 30.10.2024г., постановено по НЧХД № 887/2024г., съдът след като преценил, че двете дела касаят едни и същи страни, и един и същ инцидент, обединил двете производства, които продължили да се движат като НЧХД № 887/2024г. по описа на РС-С..

С Решение № 91/05.05.2025г., постановено по ВНЧХД № 152/2025г. по описа на ОС-С., въззивният съд отменил Присъда № 183/11.12.2025г. и Присъда № 182/11.12.2025г., постановени по НЧХД № 887/2024г. по описа на РС-С. и върнал делото за ново разглеждане на друг състав на РС-С. от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание, в резултат на което е образувано производството по настоящото дело.

Съдът не прие за съвместно разглеждане в настоящото съдебното производство предявеният от тъжителя З. П. С. против подсъдимия И. М. М. граждански иск в размер на 5000 лв., представляващ обезщетение за причинените от деянието с правно основание чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва и сумата от 500 лева, за причинените от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на увреждането – 30.04.2022г., до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски и не конституира същия в качеството му на граждански ищец, за което е изложил мотивите си в протокол от проведено на 08.07.2025г. съдебно заседание по делото.

В съдебно заседание тъжителят С. и процесуалният му представител, поддържат тъжбата и пледират подс. М. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание тъжителят М. и процесуалният му представител поддържат тъжбата и пледират подс. С. да бъде признат за виновен по 1 повдигнатите му обвинения.

Защитникът на подс. С., адв. К. от АК-С., пледира подзащитният й да бъде признат за невиновен по повдигнатите му обвинения.

Подсъдимият С. не се признава за виновен, дава обяснения по повдигнатите му обвинения.

Защитникът на подс. М., адв. Р. от АК-С., пледира подзащитният му да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият М. не се признава за виновен, дава обяснения по повдигнатото му обвинение.

Съдът като взе предвид, че производството по настоящото дело е в резултат на постановено от ОС-С. Решение № 91/05.05.2025г., по ВНЧХД № 152/2025г. по описа на ОС-С., с което са отменени Присъда № 183/11.12.2025г. и Присъда № 182/11.12.2025г., постановени по НЧХД № 887/2024г. по описа на РС-С. и доколкото производството пред РС-С. се е движило под номера на делото, образувано по тъжбата на З. П. С., то за яснота, съдът при описание на фактическата обстановка и анализа на доказателствата, ще отбелязва или нарича З. П. С. като тъжител, а И. М. М. като подсъдим.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 30.04.2022г., сутринта тъжителят С. отишъл на гости в дома на братовчедка си - св. С. Г. П., която живеела във вилната зона на гр. С., м.

“Хисарлъка“. Двамата пили кафе като тъжителят С., който предния ден се бил върнал от гр. Пловдив, където провеждал лечение й споделил за здравословното си съС.ие. Двамата били много близки и той често гостувал в дома й. Около 10:00 часа тъжителят С., тръгнал да се прибира с личния си автомобил марка „Опел Астра“ с рег. № СН 9932 КА към дома си, находящ се в гр. С., кв. „Ново село“. С управлявания от него автомобила той се движел по път, който минавал през м. “Хисарлъка“ и водел в посока ул. „Лъвова чешма“ и бензиностанция „Шел“. Когато приближил участък от пътя, който бил потесен и обрасъл с храсти, срещу него се появил лек автомобил марка „Субару“ с рег. № СН 2624 АМ, който се движили по същия път. Автомобилът се управлявал от подс. М. и в него се возела неговата майка - св. М. М., която била седнала на предната дясна седалка. Докато се движели един срещу друг в по стеснения пътен участък, двата автомобила не могли да се разминат безпроблемно, поради което подс. М. свил рязко в дясно, като още при разминаването на двете коли подс. М. напсувал тъжителя С. на майка. Това 2 било чуто от С., който също се ядосал на случващото се. Двамата шофьори спрели автомобилите, слезли от тях и се приближили един към друг.

Тъжителят С., чиято майка била починала наскоро и с която имал много силна връзка, се почувствал обиден от думите и поискал веднага обяснение от подсъдимия защо го псува на майка, но вместо да му отговори подсъдимият му нанесъл удари с юмрук в областта на лявата половина на лицето, като и удар в областта на дясната половина на лицето. От ударите и нападението тъжителят С. паднал на земята, при което подсъдимият М. му нанесъл още няколко удара с крак в лявата половина на тялото, в областта на кръста. В следствие от това тениската на тъжителя С. била разкъсана, а очилата му счупени. Той не успял да се защити по никакъв начин, а подсъдимият като видял, че тъжителят продължава да лежи на земята решил да спре с боя като думите: „Няма смисъл да те бия повече, защото си прекалено дърт“. След това се качил в автомобила си и потеглил като оставил тъжителя да лежи на земята.

Пострадалият останал там още няколко минути и като се почувствал по-добре позвънил на спешен телефон 112, за да съобщи за побоя, който му бил нанесен. След това се качил на автомобила си и се върнал в дома на св. П..

Когато пристигнал в дома й бил силно зачервен, притеснен и обиден. Той разказал подробно на св. П. какво му се е случило по пътя и за нанесения му побой, споделил й също, че се чувства много обиден и унизен. След известно време тъжителят си тръгнал и отишъл в РУ - С., за да подаде жалба. Там го посъветвали да посети съдебен лекар. Междувременно той се обадил на св. С.

С.- близък негов приятел, който бил юрист и го помолил да му помогне.

Последният пристигнал в РУ - С., около 11:00-11:30 часа, като тъжителят му разказал за случилото се във връзка с нанесения му побой. На същия ден в 11.50 часа, тъжителят С. посетил ЦСМП - С., където бил прегледан от д-р Димитринка Халкова. Направени му били рентгенови изследвания на главата и тялото, като резултатите били отразени в Лист за преглед на пациент № 005426/30.04.22г. По-късно на същия ден тъжителят С. посетил отново РУ С., където пред дежурния полицай св. М. Г. дал обяснения по случая.

На следващия ден - 01.05.2022г., тъжителят С. посетил съдебен лекар, като след извършения преглед д-р Чаушев издал Съдебномедицинско удостоверение изх. № 141/01.05.2022г., в което отразил установените увреждания, а именно: моравочервеникави кръвонасядания в двете скулни области с болезнен оток на тъканите, като в областта на лявата половина на лицето и лявото слепоочие са установени и умерено изразени синкавоморави кръвонасядания с болезнен оток на тъканите, като е посочено, че болките се 3 засилвали при опипване с ръка и при функционална активност на челюстите.

В съдебномедицинското удостоверение е посочил също, че установява масивен оперативен белег в лявата поясна област. В тази област и надолу в областта на кръста и лявата седалищна област се установявали болки, които се засилвали при опипване с ръка и при раздвижване на левия долен крайник и снагата. Д-р Чаушев е посочил в съдебномедицинското удостоверение, че така установените увреждания са причинили на освидетелствания „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

На същия ден тъжителят С. подал заявление пред РУ - С., въз основа на което била образувана преписка с вх. № 2421/2022г. по описа на РП-С., приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 19.05.2022г., поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

На 04.05.2022г. тъжителят С. подал жалба и до РП-С., въз основа на която била образувана преписка с вх. № 2207/2022г. по описа на РП-С., която също приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 25.05.2022г., поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира показанията на св. С. П., дадени в хода на съдебното следствие, включително и тези, прочетени по съответния процесуален ред, поддържани от нея, както и показанията на св. С. С. като безпротиворечиви, последователни и взаимнодопълващи се. От показанията на св. П. се установява какво е било съС.ието на тъжителя С. непосредствено след инцидента, както и видимите следи от нараняване по лицето му. В показанията си същата сочи, че тениската му отпред е била скъсана, а очила счупени. Св. П. посочва категорично мястото на нараняването, като описва, че С. е бил със силно подута лява половина на главата в областта от слепоочието към бузата. Действително, свидетелката не дава сведения относно наличието на видими следи от удар в дясната област на лицето на тъжителя, но е категорична относно останалите удари. Последното обаче може да се дължи както на това, че не го е възприела в момента поради стрес, притеснение и т.н., както и поради това, че към него момент може да не е било видимо. В показанията на тази свидетелка се съдържат и твърдения относно 4 обстоятелствата, които са довели до настъпване на инцидента, доколкото лично е чула от пострадалия, че причината за агресията от страна на подс. М. е засичането между двете коли на много тесен участък от пътя, който и самата тя знаела като проблемен. От показанията на св. П. става ясно и това, че освен нанесените удари подсъдимият е отправил спрямо тъжителя С. и обиди, които той понесъл много тежко. Св. П. е категорична, че тъжителят С. се е чувствал обиден и унижен от случилото се както и от обидите отправени към майка му.

Показанията на тази свидетелка напълно кореспондират с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което съдът ги кредитира напълно.

От показанията на св. С. се установява съС.ието на тъжителя С. няколко часа след случилото се. Установява се възприетото от св. П. скъсване на тениската отпред на гърдите, както и счупените му очила. Св. С. дава сведения и относно наличните наранявания на С., като свидетелства, че лично е видял зачервявания по двете страни на лицето, както и че, тъжителят С. му е споделил, че изпитва болки в областта на гърба и е изразил опасенията си да не е сериозно увреждането, защото това било мястото, на което му е била направена бъбречна операция.

Св. С. описва настъпилия инцидент и авторството на побоя над тъжителя С., доколкото лично е възприел за него от последния. Същият описва казаното му от пострадалия, а именно, че е бил ударен лицето, бил е съборен на земята и му били нанесени удари с ритници в областта на гърба. В показанията си сочи, че тъжителят С., когото познавал като спокоен и уравновесен човек, в деня на инцидента бил превъзбуден, неспокоен и обиден.

Посъветвал да го се снабди със съдебномедицинско удостоверение, да уведоми дежурния в полицията за случая, за да му снемат обяснения.

Съдът кредитира показанията на св. С., тъй като същите са логични и безпротиворечиви, кореспондират с показанията, дадени от св. П., както и с приетото по делото съдебномедицинско удостоверение № 141/2022г., изд. от д-р Чаушев.

Съдът кредитира показанията на свидетелите М. Г., дадени в хода на съдебното следствие, включително и тези, прочетени по съответния процесуален ред и поддържани от него, както и показанията на св. И. И. – двамата полицейски служители при РУ-С.. Св. Г. е изготвил приетата по делото докладна записка, който заявява, че всичко относимо към инцидента било описано в нея. Св. И. е приел тъжителя в деня на инцидента и 5 потвърждава, че е имало инцидент при разминаване на автомобили.