Решение № 77 от 06.02.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Враца, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от И. В. Никифорски Гражданско дело № 20241420100862 по описа за 2024 година

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 59, ал.1 ЗЗД за сумата от 11 800,00 лв. – главница, представляваща наем, който ищецът би получавал от процесния имот за периода от 09.12.2011 г. до 14.11.2023 г., ако не беше лишен от ползването му, както и по чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение за претъпени неимуществени вреди за същия период от ищеца, в следствие на психически тормоз, причинен му от ответника.

Ищецът твърди, че заедно със сестра му Т.А. С. (починала на 10.02.2024г.), са собственици по наследство и давностно владение на едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене със застроена площ от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл.

№232, в кв. 14 по плана на с.***, община ****, област ***, ведно с правото на строеж върху УПИ XIV,пл. №232 в кв. 14 по плана на с.Бързина, с административен адрес на имота с.****, ул. “*****”.

Посочва, че това право им било отричано както с фактически действия, така и със завеждане на гражданско дело - № 369/2007г. по описа на PC-гр. Козлодуй. Така с решение №150/15.04.2009г. на Окръжен съд Враца, по гражданско дело № 608/2008 г., потвърждаващо решение №160/24.10.2007г. на първоинстационния съд, бил даден правен подарък на ответника и други лица, като бе признато, без да е поискано с исковата молба и правото на собственост върху посочения по - горе недвижим имот - едноетажна жилищна сграда. Нещо повече, в съдебните актове на първоинстационния и въззивния съд не е посочено, в кое населено място, при какви граници е имота, който съдилищата постановяват, че следва да предадат на ответника. Будело истинско недоумение как с изпълнителен лист, без годен изпълнителен титул, е образувано и.д. № 44/2011г. по описа на ДСИ при районен съд Козлодуй.С протокол от 09.12.2011 г. владението им било отнето принудително, без правно основание от държавния съдия изпълнител, въпреки възражението, че в изпълнителния лист не се посочва в кое населено място е имота, отстрани от него. В издадените от Районен съд 1 гр.Козлодуй два броя изпълнителни листове, от 09.06.2011г. и от 17.02.2011г. също не са посочени населените места, граници, нито жилищна сграда. Въпреки това, в протокол за въвод във владение от 09.12.2011г. на ДСИ при Районен съд гр.Козлодуй, по ИД №44/11, е отразено “въведох във фактическо владение горепосочените взискатели в следните недвижими имоти : 1/парцел XII, кв. 14 с площ 224 кв.м. “по плана на с.*******, Община *****, Област ******. 2/парцел IX, кв. 14, с площ 446 кв.м. по плана на с.****, Община *****, Област *********. Не било ясно откъде Държавният съдебен изпълнител е разбрал и въвел във владение взискателите в имоти, находящи се в с.Бързина, след като те не са посочени в изпълнителните листове, въз основа на които е образувано изпълнителното дело.Установило се, че този, който е настоял и поради което въводът е извършен точно там, в имота на ищеца, е ответникът. Той е заявил: това са имотите по съдебните решения и изпълнителните листове, влизаме.

Навеждат се твърдения,че от въвода във владение на 09.12.2011 г. и до постановяване на Решение №168/14.11.2023г. на ВКС, първо Г.0., ищецът бил принуден да се лиши от ползването и стопанисването на имотите си, поради съзнателните действия на ответника, който знаел чия е собствеността на имота. Имота си получили, след постановяване на решение №168/14.11.2023г. на ВКС, първо Г.О., постановено по гр.д № 4234/2022 година.

Следователно, дванадесет години бил лишен от ползването на имота, като претърпял загуби, които оценява на 11 800 лева, която сума представлява месечния наем, който ищецът би получавал за тези 12 години, ако не бил незаконосъобразно отстранен принудително от имота. Оценява също така психическия тормоз, който му бил прилаган през този период от време, на сумата от 3 000 лева - бивал арестуван, задържан и то по искане на ответника, който упражнявал доста силен натиск върху съответните служби, включително и върху държавния съдия-изпълнител при районен съд Козлодуй, който незаконосъобразно принудително го отстранил от имота.

В срочно подаден по реда на чл.131 ГПК отговор, ответникът намира предявените искове за недопустими и неоснователни. По същество оспорва същите по основание и размер, като твърди и че липсва пасивна процесуална легитимация за привличането на ответника по настоящето производство, което прави и исковете недопустими.

Видно от представените писмени доказателства, не е налице лична отговорност на ответника за заявените претенции от страна на ищеца, тъй като извършените действия по отношение на заявените в исковата молба недвижими имоти са били предмет на съдебни спорове, като има постановени съдебни актове, ползващи се със сила на присъдено нещо и същите са приведени в изпълнение съгласно действащият правов ред.При това фактическо положение, ответникът не може да понесе отговорност по реда на ЗЗД, тъй като всички изложени доводи в исковата молба не ангажират лично ответника, а са в резултат на законови действия, конкретно по посочените изпълнителни листове по гр.дело № 369/2007 на РС- Козлодуй.По отношение на представеното съдебно решение на ВКС от 14.11.2023 година по гр.дело № 4234/2022 година, по него има извършени принудителни действия спрямо лице, което е собственик на имота, като това лице не е идентично с ответника по исковата молба.Следва също да се посочи, че поставените съдебни решения имат действия занапред и не се ползват с обратна сила.

Релевира и възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.110 по чл.111 и чл.112 от ЗЗД на посочените суми в исковата молба.

Въз основа на тези и други подробно изложени съображения се иска от съда да отхвърли предявените претенции с произтичащите последици.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Протокол за принудително отнемане на недвижим имот 2 въвод във владение от 09.12.2011 г. по изпълнително дело № 44/2011 г. по описа на ДСИ при РС- Козлодуй, от който се установява, че на същата дата ответникът И. С. е въведен във владение на процесния недвижим имот, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене със застроена площ 25 кв. м., находяща се в УПИ XIV, пл.

232, кв. 14 по плана на с. Бързина, общ. Хайредин.

От приложеното заверено копие от Решение № 168/ 14.11.2023 година, постановено по гр.д. 4232/20222г. по описа на ВКС се установява,че със същото е признато правото на ищеца по отношение на ответника и други лица, че ищецът и неговата сестра са собственици на едноетажна къща и право на строеж, разположена в УПИ XIV, пл. № 232, кв.14 по плана на село Бързина, Община Хайредин.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства.

Разпитан свидетеля П. И. П., без родство, дела и зависимости със страните по делото заявява, че познава Ч. С., притежавал имоти, но сега мисли, че не притежава имоти. От едно село са. Имал къща на стотина метра от тях. Къщата е строена през 60-те, 70-те години от баща му и е около 50 квадрата с мазе и една стая горе. Само той живеел през годините в тази къща и неговата сестра. Всяка година си идвал на с.Бързина, садил зеленчуци до късна есен. Идвал си пролетта и есента си тръгвал за гр. София. И майка му е живяла в тази къща.

Когато си ходел на с.Бързина, 20-30 минути след това полицията идвала и го извеждала, защото не е била негова къщата.Това е от десет години, от към 2010 г. Няколко пъти е бил арестуван. Ч. изживявал тези неща много лошо, затова избягал от с. Бързина, просто го изгонили и той си закупил имот в друго населено място – в с. Замфирово, преди около 5-6 години. Влизал е в имота, когато майка му живеела там. В имота нямало баня и тоалетна, имало вода и ел. захранване. Имало една стая долу /на приземния етаж/, с коридор и една стая горе /над приземния етаж/ със същото разположение. Не си спомня дали е имало кухня, готвели си на някакъв котлон, навън.Стълбище имало към втория етаж. Имало тоалетна отвън, имало стопански постройки за овци. Имотът бил ограден с ограда от всички страни.

Това състояние на къщата съществувало до последно, докато бил продаден имота. Имотът се продал преди 3-4 години. Преди продажбата на имота Ч. С. посещавал имота редовно, идвал на с. Бързина, но след около 30 минути най-много винаги го гонели, така било докато го изгонили и затова се принудил да избяга от с. Бързина, омръзнало му.

Разпитан свидетеля М. Г. И., без родство, дела и зависимости със страните по делото заявява, че познава Ч. С. и И. С.. Живее в с. Бързина и има имот там. В с. Бързина живее от 43 години. Имотът го притежава от четири години. Намира се на около 200 метра от бащината му къща. Това е едноетажна къща от 25 кв., другото е приземен етаж. Имотът придобил от И. С.. Състоянието на имота преди да го придобие било трагично, нямало ел. инсталация, нямало покрив, дограма, ВиК, канализация, не бил свързан с централното ел. разпределение. Всичко било изкъртено в стаите – мазилка, това било на приземния етаж.

Приземният етаж бил в трагично състояние и в момента е така.Свидетелят извършил всички ремонтни дейности - покрива, ВиК, септични ями, канализации, връзване към централното ел. разпределение, облагородяване на двор. Не е виждал насилствена разправия между И. С. и Ч. С.. Не е виждал полиция да извежда Ч. С. от имота, а също съдия изпълнител или полицейски органи да извеждат Ч. С. от имота. Той посещавал имота всяко лято, за три, четири месеца, но без да го поддържа. Малкият син на Ч. С. е ходил при свидетеля да оставя вещи – вилици, посуда, които до момента са при свидетеля, в бащината му къща. Това било 2012, когато И. С. влязъл във владение, тогава му станало ясно, че той е станал собственик на имота. Не си спомня баща му да е носил вещи от имота на г-н С. в техния имот. Къщата нямала отводнителна система за баня и за чешма вътрешна, това всичко го направил свидетеля, както и септичната яма. Централна канализация в самото село няма. Имотът не е на негово име, той бил закупен на името на бившата му съпруга - С. И. М.. Към момента на закупуването не е знаел, че има дело от Ч. към И., за връщане на имота. Ако е имало 3 заведено дело мисли, че съответният нотариус е следвало да ги уведоми. В къщата не е живял, само е правил съответните подобрения, правил ги с цел да живее там. В момента живее в бащиния си дом. След като закупил имота, никой не е живял в него. Закупил го за детето си. След като И. С. бил въведен в имота, не е живял в него, но поддържал имота.

По делото е прието и заключение на съдебно-техническа експертиза, в което е прието, че пазарния наем на процесната жилищна сграда е в размер на 10 306.10 лева за периода 09.12.2011 г. до 14.11.2023 година.Прието е заключение по допълнителна съдебно – техническа експертиза, в което е посочено, че наемът от 01.01.2022 г. до 14.11.2023 г. остава непроменен, както е посочен в предишното заключение. Пазарния наем на жилищната сграда в УПИ XIV, пл. № 282, кв.14 по плана на с. Бързина, Община Хайредин за периода 09.12.2011 г. - 14.11.2023 г. е 9 645,95 лв. (девет хиляди шестстотин четиридесет и пет лева и 95 стотинки)

Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно, мотивирано и компетентно изготвено.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

При релевираните твърдения възникването на спорното право по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. обедняване на ищцата, 2. обогатяване на ответника и 3. наличие на връзка между обедняването и обогатяването /причинно-следствена или наличие на общ правопораждащ ги факт/, като в конкретния случай ищецът следва да установи, че процесният имот се е намирал без правно основание във фактическата власт на ответника, с което е създадена реална възможност за спестяване наема, който би плащал за нейното ползване. С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, ищецът носи процесуалната тежест да проведе пълно и главно доказване на елементите от правопораждащия съдебно предявеното му вземане фактически състав.