Решение № 138 от 17.06.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 379/2026
- Вид
- Решение № 138
- Подписан
- 17.06.2026
- В сила
- 17.06.2026
- Състав
- Георги Димов Пепеляшев, СТАНИМИРА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, Георги Христов Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.146 · Наказателен кодекс
- чл.146, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 340, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 138 гр. Бургас, 17.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Георги Д. Пепеляшев
Членове:
Георги Хр. Иванов
СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20262100600379 по описа за 2026 година
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба, депозирана от адв. Б. П. от БАК, защитник на подсъдимия В. Я. З. с ЕГН: **********, против присъда с рег. № 3/25.02.2026 г. по ВНЧХД № 308/2025 г. по описа на Районен съдАйтос.
С атакувания съдебен акт Айтоският районен съд признал подсъдимия В. Я.
З. с ЕГН: ********** за виновен в това, че нa 19.07.2025 год., около 19,00 ч., на ул.“Л.Б.“ в гр.А., нанасяйки удари с бутилка, юмруци и ритници по главата и тялото на С. Л.Л., ЕГН: **********, му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, поради което и на осн. чл.130, ал.2 НК го осъдил и му наложил наказание пробация при приложение на първите две пробационни мерки (задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител) за срок от шест месеца.
Със същия съдебен акт първоинстанционният съд е признал подсъдимия В.
Я. З. за невинен в това, че нa 19.07.2025 год., около 19,00ч., на ул.“Л.Б.“ в гр.А., при условията на реална съвкупност с предходното престъпление, отправил обиди думи към С. Л.Л., ЕГН: ********** - ,,педераст“ и “боклук“, които думи са унизителни за честта и достойнството – престъпление по чл.146, ал.1 НК, поради което и на осн.чл.
304 НПК го оправдавал по повдигнатото обвинение.
Проверяваната инстанция е осъдила, на осн.чл.45 ЗЗД, З. да заплати на Л. сумата от 1000 /хиляда/ евро, представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, понесени в резултат на престъпление по чл.130, ал.2 НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието -19.07.2025г до окончателно 1 изплащане на сумата, като е отхвърлила иска над уважения размер до претендираните от частния тъжител 4090,34 евро /8000 лева/. Бил отхвърлен и предявения от Л. срещу З., иск с правно основание чл.45 ЗЗД за изплащане на неимуществени вреди в размер на 2000 /две хиляди/ лева, възникнали в резултат на престъпление по чл.146 НК.
З. бил осъден да заплати по сметка на РС-Айтос и сумата от 163,61 евро държавна такса за уважения граждански иск.
С така депозираната въззивна жалба се атакува първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият З. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 НК и е осъден да заплати на тъжителя сумата в размер на 1000 евро. Моли се да бъде изменена, като на З. да бъде наложено наказание глоба в размер на 300 лева, а уваженият граждански иск да бъде намален до размер от 250 евро, като бъде отхвърлен в останалата част. Прави се и искане да бъдат присъдени на подсъдимия разноски съобразно отхвърлената част от иска и съобразно оправдателната част от присъдата.
По делото е постъпило писмено възражение срещу въззивната жалба от адв.Рамадан Нуретин, повереник на тъжителя С. Л., с което се иска потвърждаване на атакуваната присъда като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Защитата моли за присъждане на възнаграждение съобразно уважената част от претенцията на тъжителя и оправдателния диспозитив.
В предоставената му последна дума подсъдимият заявява, че иска да му бъде изменено наложеното му наказание, както и да не бъде осъждан да заплаща граждански иск в полза на тъжителя.
Тъжителят и повереникът му, редовно призовани, не се явяват пред настоящата инстанция.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие следното:
Районният съд е събрал всички доказателства, необходими за изясняване на делото от фактическа страна. Въз основа на доказателствения материал настоящият съдебен състав прие за установено, че на 19.07.2025г. тъжителят С. Л.Л. тръгнал да отива при свой приятел в кв.С., гр.А.. Той се спрял да говори със свои познати, когато подсъдимият се приближил и го ударил с бутилка. Л. успял да предпази главата и лицето си, но ударът от бутилката попаднал в гърдите му и го съборил на земята, след което подс.З. продължил да нанася удари с юмруци и ритници по тялото му. През цялото време Л. се опитвал да предпази главата си, т.к. бил претърпял операция и викал за помощ. Намиращи се в близост хора успели да отскубнат подсъдимия от частния тъжител и му оказали помощ, след което го отвели в дома му.
На 23.07.2025 г. тъжителят бил прегледан от съдебен лекар. При прегледа било установено, че тъжителят е получил следните увреждания: охлузвания на левия лакът и дясната подбедрица, както и кръвонасядане на гърдите от дясно. Било изготвено СМУ №233 / 2025 г. В него било отразено още, че така констатираните травматични увреждания били получени в резултат от ударното/притискащо и тангенциално действие с или върху твърди тъпи, тъпоръбести предмети и биха могли да се получат по време и начин както е съобщил пострадалия.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на 2 свидетелите Д.А.М. и Я.А.М. - очевидци на случилото се, при отчитане на обстоятелството, че двамата защитават различни тези и демонстрират желание да помогнат на страната, която ги е посочила като свидетел, поради което има частично разминаване касателно обстоятелството относно броя на нанесените удари от подсъдимия спрямо тъжителя, но по същество не се отрича, че е имало такива удари както с ръце, така и с крака. Правилно районният съд е отбелязал, че тези гласни доказателствени източници са непротиворечиви и кореспондират помежду си, а също така са в синхрон и с приобщеното писмено доказателство, а именно СМУ № 233/2025г. Едновременно с това, подсъдимият също не отрича да е нанасял удар с ръка и ритник с крак, като в тази част неговите обяснения следва да се кредитират. При изграждане на своите фактически констатации, настоящият съдебен състав не кредитира показанията на св.М.Й.М., доколкото подсъдимият е дал обяснения в негово присъствие и едва след това свидетелят е бил разпитан. Съгласно Наказателнопроцесуалния кодекс свидетелите, които не са разпитани, не могат да присъстват в съдебната залата (освен ако не са конституирана страна), докато се провеждат други разпити (включително даването на обяснения от подсъдимия). Целта на това правило е да се осигури обективност и да се избегне повлияване на свидетелските показания спрямо чутото.
Въз основа на правилно установените фактически положения, съдът е достигнал до логичния и законосъобразен правен извод, че с поведението си подсъдимият З. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130, ал. 2 НК, като на посочената дата и място е нанесъл удари на пострадалия с бутилка, юмруци и ритници, с което му причинил охлузвания на левия лакът и дясната подбедрица, както и кръвонасядане на гърдите от дясно, с което причинил на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания.
Макар да няма жалба, касаеща оправдателната част на присъдата, съдебният състав следва да посочи, че обвинението на подсъдимия, повдигнато с тъжбата по чл.
146, ал. 1 от НК, е останало недоказано, в каквато насока са и мотивите на проверяваната инстанция. Действително няма доказателствени източници, от които може да се направи положителен извод подсъдимият да е изрекъл спрямо Л. думите „педераст“ и „боклук“, поради което правилно и законосъобразно подсъдимият е бил оправдан за това деяние.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието по чл.130, ал.2 НК при пряк умисъл. Видно от неговите действия, след като видял тъжителя, решил да се саморазправи с него, с оглед на влошените между тях отношения. Първоначално той го ударил с бутилка, а след това и с ръце и крака. Подсъдимият съзнавал общественоопасния характер на деянието и въпреки това целенасочено предприел нанасянето на удари спрямо тъжителя.
Доколкото видно от справката за съдимост подсъдимият е бил осъждан в чужбина за престъпления от общ характер, както и е бил освобождаван от наказателна отговорност, то спрямо него не може да се приложи института на чл.78а НК.
При индивидуализацията на наказанието за деянието по чл.130, ал.2 НК, правилно районният съд е приел, че на подсъдимия З. следва да се определи наказание, очевидно при условията на чл. 54 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващи отговорността обстоятелства. При индивидуализация на наказанието, правилно проверяваната инстанция е отчела предишните осъждания на подсъдимия, като следва да се отбележи, че не са налични смекчаващи обстоятелства. С оглед на това и правилно е определил наказание 3
„пробация“ с налагане на първите две пробационни мерки по чл. 42а, ал. 1, т. 1, т. 2 от НК в размер на минималния им законов размер за срок от по шест месеца за всяка от тях: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ при периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“. Настоящият състав споделя напълно изложеното от първоинстанционният съд в частта за определяне на наказанието, като намира, че с него като вид и размер ще бъдат постигнати целите, визирани в чл. 36 НК в най-пълна степен. С оглед на това се явява неоснователно искането за изменение на присъдата на Айтоския районен съд в тази част.
С оглед на осъдителната присъда, Районен съд - Айтос се е произнесъл и по предявените и приети за съвместно разглеждане граждански искове. Правилно е била отхвърлена претенцията за обезвреда на твърдените вреди от деянието, което се е претендирало да е осъществено от подсъдимия спрямо пострадалия, и представляващо нанасяне на обиди, доколкото последното е останало недоказано. В същото време законосъобразни и правилни са изводите на проверяваната инстанция за уважаване на претенцията за обезвреда на претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130, ал.2 НК. Исковата претенция е доказана, тъй като е осъществен фактическият състав на чл. 45 ЗЗД – непозволено увреждане, като е налице противоправно деяние, изразяващо се в действие, което е извършено виновно от подсъдимия, от което са настъпили вреди, както и причинно-следствената връзка от деянието и вредите. Видно от доказателствата по делото – показанията на свидетелите М. и М., вкл. и обясненията на подсъдимия, както и от приложеното СМУ № 233/2025 г., последният е причинил наранявания на тъжителя, които се квалифицират като лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 НК, представляващи болки и страдания, чийто размер (1000 евро) е определен правилно от проверяваната инстанция, поради което не се налага корекция на нейния акт в искания смисъл.
Накрая съдът се е произнесъл и по разноските, като на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия да заплати на РС-Айтос сума в размер на 163,61 евро, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Таксата не е изчислена правилно, доколкото този размер за държавна такса би се дължал, ако е уважен гражданският иск в пълния му размер. В случая, съгласно чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по гражданския процесуален кодекс, за граждански иск по наказателно дело се събира такса 4 на сто върху уважения иск, но не по-малко от 25,56 евро. След като уваженият размер на иска е 1000 евро, то дължимата четири процента държавна такса е 40 евро. Следва да се измени присъдата на първата инстанция в този смисъл.
Доколкото подсъдимият се е защитавал срещу цялото обвинение в хода на производството и е признат за виновен за осъществяването на едно от деянията, които са му вменени, то не следва да му се присъждат разноски за първоинстанционото производство. С оглед изхода на делото, в полза на подсъдимия не следва да бъдат присъждани и разноски за въззивното производство.
По горните съображения, изпълнявайки задълженията си по чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният съд, след като провери изцяло атакуваната присъда и не констатира други допуснати от първата инстанция нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, които да налагат нейната отмяна, намери, че присъдата следва да бъде изменена в гражданската й част.
Разпечатката съдържа 37 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5c0ee49a-51c2-44f7-90dd-295087036bde