Решение № 52 от 20.03.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Ловеч, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Гражданско дело № 20244300100755 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от К. Г. Т. против Окръжен съд Плевен, с която е предявен иск по чл. 2б ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. от поддържано нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на исково производство, започнало по гр.д. № 4615/2024 г. на РС Плевен и продължило по гр.д. № 643/2024 г. на ОС Плевен.

От ищеца се посочва, че по повод подадена от него искова молба, на 18.08.2024 г. е образувано гражданско дело № 4615/2024 г. на РС Плевен, че производството по делото е продължило по гр.д. № 643/2024 г. на ОС Плевен и че при подаване на исковата молба то не е приключило. С оглед на това се поддържа, че от ответника е нарушен принципа на разумна продължителност на производството и че от това К. Г. Т. е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания, загубил доверие в правосъдието. От ищеца е изведено искане за присъждане на обезщетение за преживените от него неимуществени вреди, причинени от разглеждане на делото (производството по гр.д. № 4615/2024 г. на РС Плевен и продължило по гр.д. № 643/2024 г. на ОС Плевен) в размер на сумата от 26 000 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Възражението на ответника Окръжен съд Плевен за неоснователност на иска е правоизключващо. То се основава на твърдения за ритмично извършвани действия на съда, както и на оспорвания и доводи за липса на поддържаното от ищеца нарушение на принципа на разумна продължителност на производството и за липса на твърдените от него неимуществени вреди.

Ищецът не взема участие по делото – лично или чрез процесуален представител по пълномощие.

1

Ответникът Окръжен съд Плевен взема участие чрез процесуалния представител по пълномощие В. П. (съдебен помощник, с изрично пълномощно), която поддържа писмения отговор, навежда подробни съображения за неоснователност на предявения иск, вкл. с позоваване на съдебна практика по дефиниране на критериите за разумен срок, съгласно чл.

6, § 1 от ЕКЗПЧОС. От процесуалния представител се моли за отхвърляне на иска и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Ловеч дава становище за неоснователност на предявения иск, поради недоказаност на заявеното от ищеца основание за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на ОС Плевен, поставяйки акцент върху ритмичното развитие на съдебното производство и върху липсата на твърдените неимуществени вреди.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Производството по гр.д. № 4615/2024 г. на Районен съд Плевен е образувано по искова молба (вх. № 22275/13.08.2024 г.), подадена от К. Г. Т. против Районен съд Плевен, с която е предявен иск по чл. 2б ЗОДОВ за заплащане на сумата от 33 000 лв.

С определение от 13.08.2024 г. състав на същия съд е прекратил производството по гр.д. № 4615/2024 г. на Районен съд Плевен и е изпратил делото по подсъдност на ОС Плевен. След стабилизиране на определението за прекратяване, с писмо изх. № 9718/26.08.2024 г. на РС Плевен делото е изпратено на ОС Плевен, където е образувано гр.д. № 643/2024 г. по описа на същия съд.

С разпореждане № 667/13.09.2024 г., по гр.д. № 643/2024 г. на ОС Плевен, състав на същия съд е оставил без движение исковата молба и е указал на ищца да отстрани констатираната нередовност. На 14.10.2024 г. от ищеца К. Г. Т. е постъпила уточняваща молба. С разпореждане от 29.11.2024 г. е разпоредил на ответника да се изпрати препис от исковата молба и е указал процесуалните възможности в съдебното производство. След постъпване на писмен отговор от ответника, с определение № 86/17.01.2025 г., съдът конституирал прокуратурата като контролираща страна, обявил проекта си за доклад на делото, произнесъл се по направените доказателствени искания (уважавайки част от тях) и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2025 г., за което разпоредил призоваване на страните.

От показанията на свидетелите К. З. З. и М. Д. О. се установява, че двамата познават ищеца като човек от гр. Е. (населеното място в което са родени и живеят) и че той е искал разпита на двамата като свидетели и по други образувани от него дела. В показанията си свидетелите заявяват, че нямат представа за какви обстоятелства трябва да дават показания както по настоящето дело, така и по другите дела, по които К. Г. Т. е искал те да бъдат разпитвани. Свидетелят З. заявява, че от около пет години се установил да живее в гр. В.Т., но почти всяка седмица си идвал в гр. Е., през което време макар да забелязвал от разстояние К. Г. Т., не му се обаждал и не разговарял с него. Свидетелят О. заявява, че ищецът ***************, че двамата поддържали контакт до 27.09.2024 г. по повод *********** ********* ******* ***, свидетелят О. преустановил комуникацията с ищеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните 2 правни изводи:

Предявеният от К. Г. Т. против Окръжен съд Плевен иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 26 000 лв., е неоснователен.

Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС (чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ). Претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е свързана с установяване, че в съответната процедура с неразумна продължителност ищецът е със статут, съответен на чл. 6, § 1 КЗПЧОС – че той участва в нея за определяне на неговите граждански права и задължения или поради наличието на каквото и да е обвинение срещу него. В случая К. Г. Т. е бил ищец в съдебно производство относно негови граждански права, започнало по гр.д. № 4615/2024 г. на Районен съд Плевен, продължило по гр.д. № 643/2024 г. на ОС Плевен, с оглед на което същият е със статут, съответен на чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Предпоставките и критериите по чл. 2б ЗОДОВ, въз основа на които се преценява дали са налице вреди от забавяне на съдебно производство са три и са идентични с тези, установени в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ: 1. фактическа и правна сложност на делото, 2. поведение на жалбоподателя и 3. поведение на властите, като се отчита, че държавата е длъжна да организира системата си за разследване по начин, че да не засяга правата на гражданите. Преценката дали е спазен разумният срок се прави след като се установи продължителността на релевантния изследван период.

Разумността на срока се преценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството.

В случая релевираната от ищеца продължителност на гражданското съдопроизводство от започването му на 13.08.2024 г. (с образуване на гр.д. № 4615/2024 г. на Районен съд Плевен) до 17.01.2025 г., в който ден съдията докладчик по гр.д. № 643/2024 г. на ОС Плевен е насрочил разглеждане на делото в открито съдебно заседание, се свежда до шест месеца. Действията на съда в този срок (оставянето на исковата молба без движение, разпореждането за връчване на препис от нея на ответника, изготвянето на проект за доклад и произнасянето по доказателствените искания на страните, едновременно с насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание, вкл. определянето на деня за провеждане на първото такова - 11.03.2025 г.), са своевременни и не разкриват отклонение от установените процесуални срокове. В този смисъл производството по делото от неговото начало до последното действие на съда по насрочване на първото открито съдебно заседание се характеризира с разумна продължителност, при която от съдилищата е постигнат баланс между интересите на ищеца за възможно найбързо получаване на решение, от една страна, и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на производството, от друга.

С оглед извода за разглеждане на делото в разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС, безпредметно е да се излагат съображения за наличие на останалите предпоставки по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ относно наличието на причинно-следствена връзка между твърдените от ищеца вреди и причинната връзка между тях и поведението на съда. За пълнота следва да се маркира, че от събраните по делото показания чрез разпита на свидетелите, поискани от 3 ищеца, не само не се установяват означените в исковата молба неимуществени вреди (душевни болки и страдания, загуба на доверие в правосъдието, житейски дискомфорт от погазване на основните права), но и липсата на представа у свидетелите за предмета на водените от ищеца дела и за неговите преживявания по повод динамиката и изхода на тези дела.

Поради неосъществяване на фактическия състав по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, предявеният на това основание иск против държавата (в лицето на Окръжен съд Плевен) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед осъщественото процесуално представителство на ОС Плевен от лице с юридическо образование и заявената претенция за възнаграждение, такова следва да се присъди в размер, ненадхвърлящ максималния такъв за съответния вид дело, определен по реда на наредбата по чл. 37 ЗПрП (чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ). Независимо, че ответникът е защитаван по дело с материален интерес над 10 000 лв., съдът приема, че размерът на възнаграждението следва да се определи според чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ без да се увеличава съобразно правилото на алинея втора от цитираната разпоредба, предвид конкретната правна и фактическа сложност на делото. С оглед конкретно положените процесуални усилия и на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ ищецът следва заплати на ОС Плевен възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. Предвид резултата на производството пред настоящата инстанция (отхвърляне изцяло на иска), ищецът следва да бъде осъден да заплати разноските по делото в съответствие с чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, които са в размер на 36,87 лв. (заплатени от бюджета на съда пътни пари на свидетелите по делото).

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2б ЗОДОВ, предявен от К. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес: *** против Окръжен съд Плевен, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. от поддържано нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на исково производство, започнало по гр.д. № 4615/2024 г. на РС Плевен и продължило по гр.д. № 643/2024 г. на ОС Плевен

ОСЪЖДА К. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Окръжен съд Плевен, с адрес: гр. Плевен, ул. „Димитър Константинов“ № 25 сумата от 100 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд В.Т., в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 4