Решение № 65 от 17.02.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. П., 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20255220201571 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 008299 от 10.11.2025 г. на Началник на Териториален отдел /ТО/ за областите Пловдив, П. и Смолян към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, на „Кредит Тайм ” ЕООД, ЕИК: 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. С.я, общ.С., обл.С.я, р-н М., ж.к. „М. – 1А“, ул. „А.А.“ № 9, представлявано от управителя А.С.Г. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лв. на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и за нарушение на чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.19, ал.1 от ЗПК.

Срещу НП в срок е подадена жалба от „Кредит Тайм ” ЕООД, в която се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановлението и издаването му в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява законен или процесуален представител.

Ответникът по жалбата чрез надлежно упълномощен процесуален 1 представител излага доводи, че атакуваното постановление е законосъобразно.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

РС – П., след като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано, след като при извършена проверка на представени документи по преписка с вх. № П-03-683/27.05.2025 г. са установени следните обстоятелства:

На основание Заповед № 5092/29.05.2025 г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите във връзка с постъпила жалба от потребител в КЗП, ТО Пловдив с вх. № П-03-683/27.05.2025 г., на 30.05.2025 г. е извършена проверка в офис на „Кредит тайм ” ЕООД, находящ се в гр. П., на ул.

„Ц.И.Ш.“ № 22. В жалбата си жалбоподателката твърди, че е сключила договор за потребителски кредит № 123463/15.11.2024 г. в офис на „Кредит тайм“ ЕООД, находящ се в гр. П., ул. „Ц.И.Ш.“ № 22. За проверката е съставен Констативен протокол № К - 2709654, жалбата е предявена на дружеството и са изискани документи, свързани с договора за потребителски кредит № 123463/15.11.2024 г. а именно Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, погасителен план и договор за потребителски кредит № 123463/15.11.2024 г. На 09.06.2025 г. дружеството – жалбоподател представило исканите документи.

При извършената проверка и анализ на представените от кредитора документи свидетелката Г. М. – старши инспектор при КЗП, установила, че в договора е посочен годишен лихвен процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителката, но тя не съответства на действително дължимата сума по кредита, тъй като в изчисляването на общата дължима сума по кредита не е включена неустойката в размер на 1 400 лв. Посочена е обща дължима сума в размер на 1 260 лв. при ГПР 46,57%, предвидена при представяне на обезпечение. При непредставяне на обезпечение неустойка в размер 1 400 лв. се прибавя към общата дължима сума по кредита, която става 2 660 лв. Договорът е сключен при допускане, че потребителката няма да представи обезпечение. Неустойката е посочена в стандартния европейски 2 формуляр и в погасителния план към договора е отразено разсрочването като стойност за всяка погасителна вноска. Посочената в договора неустойка е включена в погасителния план по кредита като отделно дължима сума по кредита. Включването на неустойката в общо дължимата сума по кредита би довело до значително завишаване размера на ГПР, който изчислен съгласно изискванията на чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) ще е в размер значително надхвърлящ изискването, заложено в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, че ГПР не може да бъде по-висок пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Неустойката за непредставяне на обезпечение в размер на 1 400 лв. не е включена в годишния процент на разходите. Тази неустойка е посочена в стандартния европейски формуляр и в погасителния план към договора е отразено разсрочването като стойност за всяка погасителна вноска. В погасителния план е посочено, че разсрочената неустойка се дължи на 14 вноски с общ размер на погасителната вноска с включена разсрочена неустойка в размер на 1400 лв. или общата сума за плащане от потребителя е 2 660 лв., а не посочената в договора 1 260 лв. При така установено, свид.М. приела, че кредиторът „Кредит Тайм“ ЕООД е сключил договор за потребителски кредит № 123463/15.11.2024 г., който не съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин, с което е нарушил разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 19 ал. 1 от Закон за потребителския кредит.

С оглед гореизложеното, свидетелката Г. М. на 27.08.2025 год. съставила против дружеството – жалбоподател АУАН № 008299, след изпратена покана.

АУАН бил съставен в присъствието и предявен на упълномощено за целта лице.

На база съставения АУАН, АНО издал атакуваното НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото доказателства – гласни - показанията на свидетеля Г. М., както и писмените, приложени към административно наказателната преписка.

Съдът кредитира показанията на свид. М. като ясни, категорични и 3 безпротиворечиви. Те се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства.

При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на процесната дата 15.11.2024 г. дружеството-жалбоподател е извършило вмененото му нарушение. Следва на първо място да се отбележи, че горепосочената фактическа обстановка не се оспорва или оборва от страните по делото. Не се спори по делото, а и се доказва безспорно, че на процесната дата 15.11.2024 г. дружеството е предоставил на потребител Стандартен европейски формуляр (СЕФ), преди сключването на Договор за потребителски кредит № 123463/15.11.2024 г. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит съдържа детайлно описание на всички реквизити, които следва да съдържа договора за потребителски кредит по смисъла на ЗПК. Същият следва да бъде изготвен на разбираем език и да съдържа: датата и мястото на сключването му; вида на предоставения кредит; името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя; името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора; данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица - когато в договорите участва кредитен посредник; срока на договора за кредит; общия размер на кредита и условията за усвояването му; стоката или услугата и нейната цена в брой когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а и не на последно място годишния процент 4 на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя/ т. 10 от разпоредбата/, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, както и наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20 от разпоредбата).

Представените по делото писмени доказателства установяват по категоричен начин, че сключения Договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими от посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Именно затова в посочената величина - ГПР, следва по ясен и разбираем начин за потребителя /кредитополучателя/ да са посочени всички разходи, които той ще направи, и които са пряко свързани с кредитното му правоотношение. Видно от погасителния план към договора са посочени вноските по договора - 14 вноски по 90 лв., които включват главница и договорна лихва. В следващата колона е посочена неустойка - 14 вноски по 100 лева, а след това - вноска с неустойка - 14 вноски по 190 лв. Последната колона показва вноска с неустойка при ползване на отстъпка. Така практически е налице несъответствие между посочения по договора ГПР и този, който реално се получава след прибавяне на неустойката по чл. 16, ал. 1 от договора, която е в размер на 1 400 лева общо. Предвиденият в договора ГПР – 46,57 % отговаря на разходите, които ще направи потребителят, като не включва размера на неустойката. Невключването на неустойката в размера на ГПР води до чувствителна разлика между посочения и действително прилагания такъв. Посоченият в договора ГПР 46,57 % е неверен, тъй като ако беше включена посочената в договора неустойка в размер на 1 400 лева, размерът му многократно би надхвърлил максимално допустимия по закон.

Така процесният договор не е съобразен с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съобразно § 1, т. 1 ЗПК: „Общ разход по кредита за потребителя“ са 5 всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.“ Видно е, че същата легална дефиниция изрично изключва единствено нотариалните такси от понятието „Общ разход по кредита за потребителя“, но не и евентуалните неустойки.

В жалбата се сочи, че разпоредбата на чл.19, ал. 3, т. 1 ЗПК /“При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит... „/ като отбелязва, че договорената в случая неустойка е именно клауза по неизпълнение на задълженията по договора, поради което не следва да се включи в ГПР. Съдът счита, че подобно виждане няма как да бъде възприето без да се влезе в противоречие не само с разпоредбите на ЗПК в буквалния им смисъл, но и с духа на този нормативен акт. Следва да се посочи, че съобразно чл. 2 ЗПК: „Целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.“ В случая е отпуснат кредит, чийто размер е по-малък от размера на неустойката, като тя не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита, поради което реално неустойка би се дължала дори при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Същата е обвързана с неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в 7 -дневен срок от сключване на договора чрез осигуряване на трето физическо лице - поръчител /солидарен длъжник/, което да отговаря на определени условия за благонадежност. Очевидно е, че по така описания начин, за кредитора не би представлявало никаква трудност да „активира“ клаузата за неустойка, тъй като е добре известно, че кредитополучателите по т. нар. „бързи кредити“ са лица, изпаднали в нужда, за които осигуряването на 6 поръчители, при това – в краткия 7 – дневен срок и при редицата изисквания във връзка с обезпечението, би представлявало изключително затруднение, обичайно свеждащо се до невъзможност за изпълнение на подобно задължение в договора. Това на свой ред, поставя кредитора в своеобразно властващо положение над длъжника, а наред с това, задължението за неустойка е посочено в договора за потребителски кредит, но не е изчислено като ГПР. Освен това проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/, а по обсъждания начин практически кредиторът не извършва такава предварителна проверка, но сключва договора и „прехвърля“ негативните последици от неизпълнението на собствените си задължения по закон върху длъжника, т. е. потребителя. Безспорно е, че неустойката не може да бъде приравнявана на лихвата, защото няма нейната функция, но съдът счита, че в случая, очевидно и на практика, не се касае за неустойка, а за скрита възнаградителна лихва, която в случай, че беше изрично посочена като такава, то сключения договор би бил в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В конкретния случай с формално законни средства се постига несъобразен със закона резултат: предвижда се неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по договор за потребителски кредит, т. е. за неизпълнение на задължение, нямащо пряко отношение към предмета на договора за потребителски кредит, при това – изискванията към обезпечението са множество и сложни, а размерът на самата неустойка не само е по-висок от размера на главницата по предоставения кредит, но и не е включен при изчисляване размера на ГПР.