Определение № 6196 от 09.10.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47256/2021
- Вид
- Определение № 6196
- Подписан
- 09.10.2021
- В сила
- 09.10.2021
- Състав
- ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА
Други актове по делото
- Протокол № 2192 от 21.11.2021 · ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА
- Протокол № 1338 от 17.02.2022 · ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА
- Протокол № 1483 от 17.02.2022 · ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА
- Протокол № 3973 от 30.03.2022 · ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА
- Разпореждане № 28599 от 30.03.2022 · ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА
- Протокол № 4867 от 14.04.2022 · ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА
- Разпореждане № 33931 от 15.04.2022 · ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА
- Протокол № 7429 от 23.05.2022 · ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА
- Решение № 9367 от 19.08.2022 · ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА
- Разпореждане № 102303 от 26.10.2022 · ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА
- Разпореждане № 127095 от 22.12.2022 · ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.42, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, т. 1, б. "б" · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6196 гр. София, 09.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ в закрито заседание на девети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20211110147256 по описа за 2021 година
Производството по делото е по искова молба ЕЛ. Г. Н. срещу „****“, дружество, регистрирано според законодателството на Ирландия рег. № 104547.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент от ЕЛ. Г. Н. срещу „****“, дружество, регистрирано според законодателството на Ирландия за присъждане на сумата от 250 евро – обезщетение за закъснял полет FR6323, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.05.2020 г., до окончателното плащане. Твърди, че с ответника имали сключен договор за въздушен превоз за полет FR6323 по разписание: излитане от София на 06.10.2019 г. , 09,35 и кацане – Милано – Бергамо на 06.10.2019 г. , 10,45 ч. с номер на резервация ****. Твърди, че самолетът излетял на 06.10.2019 в 16.50 от летище София и кацнал на летище Бергамо на 06.10.2019 г. в 17,48, поради което дестинацията била достигната с повече от 3 часа закъснение без да са налице извънредни обстоятелства за това. Ответникът потвърдил до друг пътник закъснението. Отправила искане за изплащане на обезщетение поради закъснението на полета на 09.10.2019 г., но същото не било изплатено от ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Навежда възражение за липса на компетентност на българския съд предвид разпоредбата на чл. 2.4.2 от общите условия за превозване на Райънеър, като претендира, че на основание същата претенцията на ищеца е от компетентността на ирланските съдилища, тъй като ищцата не е спазила разпоредбите на членове от 15.2.1 до 15.2.7 от общите условия за превозване. Твърди, че ищцата е нарушила разпоредбата на чл. 15.2 от общите условия за осъществяване на директен контакт с него и осигуряване на време за отговор по претенцията за обезщетение. Претендира, че представеното към исковата молба потвърждение за подадено искане за обезщетение не е подадено от ищцата и не става ясно дали е за обезщетение за ищцата за процесния полет.
Твърди, че не дължи обезщетение на ищцата, тъй като същата не се е явила на гишето за регистрация за полета, не се е качила на борда на самолета и не е била превозена с 1 процесния полет.
БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗАВАНЕ са следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за въздушен превоз з а полет FR6323 по разписание: излитане от София на 06.10.2019 г., 09,35 и кацане – Милано – Бергамо на 06.10.2019 г. , 10,45 ч..
По така предявения иск и с оглед отделените за безспорни обстоятелства в тежест на ищцата е да докаже, че е достигнала до крайната си дестинация със закъснение повече от 3 часа.
Съдът, като прецени наведените от страните твърдения и възражения, намира предявения от ищцата иск за допустим, а направеното от ответника възражение за липса на международна компетентност на българския съд за неоснователно по следните съображения:
Ответникът основава възражението си за недопустимост на производството с разпоредбата на чл. 2.4.2 от общите условия за превозване на Райънеър, съгласно която ирландските съдилища имат изключителна компетентност във връзка с искове по Регламент 261/2004 на ЕС, ако не са спазени разпоредбите на чл. 15.2.1 – 15.2.7 от ОУ.
От Решение на СЕС по дело С-519-/19 от 18.11.2020 г. е видно, че следва да се счита за неравноправна по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори включена в договор за превоз между пътник, ползващ въздушен транспорт /т.е. потребител/ и авиокомпания, клауза, която без да е била индивидуално договорена предоставя изключителна компетентност на съда или съдилищата по седалището на авиокомпанията.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Директива 93/13/ЕИО случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Приложението на клаузата на чл. 2.4.2. от Общите условия на ответното дружество би довела до значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора, тъй като създава допълнителни изисквания, които потребителят следва да спази и го санкционира за неспазването им като на практика ограничава и затруднява достъпа му до правосъдие. В случая не се твърди и не се установява цитираните от ищеца разпоредби да са индивидуално договорени с потребителя, поради което и съдът ги намира за неравноправни и същите не следва да намерят приложение по отношение определяне компетентния да разгледа спора между страните съд.
Предвид посоченото не следва да бъде прието за основателно възражението за изключителна компетентност на ирландския съд по повдигнатия по настоящото дело спор.
В случая ищецът се е възползвал от възможността да избере юрисдикция съобразно чл. 7, т.
1, б. „б“, второ тире от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. и българският съд в компетентен да разгледа спора, в частност Софийски районен съд съгласно Определение №632 от 30.07.2021 г. на Окръжен съд Пловдив, постановено по гр.д. №1907/2021 г.
Предвид посоченото исковата молба се явява редовна, а предявения иск – допустим и следва да бъде изпълнена процедурата по чл. 140 ГПК.
2
Представените от ищеца и от ответника писмени доказателства следва да бъдат приети като относими и допустими.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА, че Софийски районен съд е международно компетентен да разгледа правния спор между страните, предмет на настоящото производство.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. за 16.11.2021 г. от 10,30 часа, за която дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ответника и от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата документи като писмени доказателства по делото.
ИЗГОТВЯ И СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАД на делото съгласно мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че могат да изразят становища по доклада писмено до първото съдебно заседание или най-късно в насроченото о.с.з., както и да ангажират допълнителни доказателства във връзка с указанията на съда и разпределената доказателствена тежест.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат такава, на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна такса.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че във връзка с приетите мерки за превенция и ограничаване на разпространението на COVID-19 на съдилищата на територията на Република България, следва да посочат по делото на основание чл.42, ал.4 ГПК електронен адрес за връчване на съдебни книжа и телефонен номер за призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, освен в частта, в която съдът е приел, че е международно компетентен, в която част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на страните пред Софийски градски съд с частна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3