Разпореждане № 1054 от 05.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1054 гр. Благоевград, 05.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Съдия:

Владимир Ковачев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20251200501137 по описа за 2025 година съобрази следното:

К. С. С. и А. А. Д., чрез адвокат Г. Ч., обжалват решение № 569 от 08.07.2025 г., постановено по гражданско дело № 1426 от 2024 г. на Районен съд Благоевград. В жалбата се твърди, че атакуваният с нея съдебен акт е неправилен. Мотивите на РС не почивали върху приобщените по делото доказателства. Налице била непълна и превратна оценка на доказателствата. Съдът не обсъдил в съвкупност материализираните граници, присъединеното владение на наследодателите и регистърните данни в плана от 1999 г. Практиката на ВКС изисквала анализ на всички белези на владението, включително ограждане и стопанисване, дори при реална част. РС не анализирал свидетелските показания в съвкупност с експертизата и регистрите, както изисквал чл. 235, ал. 2 от ГПК. Имало неправилно разбиране на давността върху реална част. Първата инстанция приела, че до 1999 г. процесният имот не е бил обособен и не е могъл да се владее. Това противоречало на чл. 200, ал. 1 и 2 от ЗУТ и практиката на ВКС, че реални части от УПИ могат да се придобиват по давност, ако покриват критериите на чл. 19 от ЗУТ, а остатъкът също е годен, при наличие на материализирани граници и ползване. Съдът тълкувал правото на строеж като липса на връзка с процесния имот. Това бил формален извод. Правото на строеж в съседен имот не изключвало фактическо владение върху спорния терен, ползван като двор/градина. Фактът, че през 1977 г. е било учредено право на строеж върху съседен имот, не изключвал паралелното упражняване на фактическа власт върху процесния терен като двор/градина. Не било установено дали имотът реално е бил държавен към 09.11.1999 г., нито дали е публична или частна собственост. АОС/АДС били декларативни актове и не създавали права сами по себе си. От страна на ответника не били ангажирани доказателства, че имотът е бил ползван от държавата или от общината. Първоинстанционният съд изобщо не отчел действието на мораториума и решението на КС, с което той е отменен. Това довело до неправилни изводи за неприложимост на давността. Без да провери доказателствата, РС приел, че 1 процесният имот е бил държавен и е преминал в общински актив. Ангажираните от ищците свидетели доказали, че имотът е с трайно материализирани граници. Той бил ограден с колове и метална мрежа в продължение на повече от 60 години.

Имотът бил владян от бабата на ищците до смъртта й през 1995 г., а след това - от нейните наследници. Показанията на свидетелите били последователни, логични и непротиворечиви. Доказало се, че владението е било явно, спокойно и необезпокоявано. Лицата, които владяли имота през различните периоди от време, го държали като свой. Решението противоречало и на приетата по делото техническа експертиза. Вещото лице категорично заявило, че имотът е с материализирани граници и се обработва. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се направените разноски.

Подаден е отговор от Община Благоевград. В него се изтъква, че въззивната жалба е неоснователна. Атакуваното с нея решение било правилно, законосъобразно и мотивирано. Изложените във въззивната жалба твърдения били формулирани общо и не били добре аргументирани. Същите били и бланкетно посочени. РС обсъдил събраните доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, изяснил фактическата обстановка и формирал своето вътрешно убеждение съобразно изградените правила. Той обсъдил подробно показанията на двамата свидетели. След като извършил преценка на тези доказателства и взел предвид установеното фактическо положение от вещото лице и от извършения оглед на място, съдът правилно достигнал до извода, че свидетелските показания се опровергават от останалите събрани по делото доказателства. В годините назад процесният имот бил пустееща земя. Въпросното обстоятелство било видно от сателитните снимки, приложени към експертното заключение. РС правилно приел, че процесният имот не е ползван като дворно място на ищците към имот с пл. № 63, върху който има учредено право на строеж в полза на техните наследодатели.

Този извод на съда бил подкрепен от събраните по делото доказателства. От експертното заключение и извършения от съда оглед на място се изяснило обстоятелството, че между имот с пл. № 62 и имот с пл. № 63 има изградена ограда с метални колове, с която последният е отделен от процесния имот. В рамките на първоинстанционното производство Община Благоевград успяла да докаже наличието на твърдяното от нея придобивно основание, както и преминаването на собствеността върху процесния имот в нейния патримониум. Безспорно се установило, че е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на § 42 от ПЗР към ЗИДЗОС. Съгласно одобрения КЗРП на с. Л., приет със заповед № 267 от 13.08.1985 г., процесният имот бил предвиден за жилищно строителство. Към момента на влизане в сила на § 42 от ПЗР към ЗИДЗОС, имотът бил държавна собственост. По този начин настъпила трансформацията на собствеността от държавна в общинска, с оглед на статута на имота, предназначението и отреждането му. Собствеността върху процесния имот преминала в патримониума на Община Благоевград. Разпоредбата на чл. 86 от ЗС предвиждала забрана за придобиване по давност на държавна и общинска собственост. Трайната практика на ВКС приемала, че единствено владението на имот, принадлежащ на физическо лице, може да изключи приложението на императивната правна норма-забрана на чл. 86 от ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗОС, до 09.11.1999 г. не 2 можели да се придобиват по давност имоти общинска собственост, а след изменението - публична общинска собственост, поради което за периода до 1999 г. давност в полза на ищците не била текла. Давността за придобиване на общински имоти спряла да тече в периода от 31.05.2006 г. до 08.03.2022 г. При това положение, дори и ищците да били доказали наличието на упражнявана от тях фактическа власт с намерението да своят имота, същите не можели да го придобият предвид действащия през описаните години мораториум. РС правилно, мотивирано и законосъобразно стигнал до извода, че ищците не са успели да докажат исковата си претенция. Не се доказали, при условията на пълно и главно доказване, обективният и субективният елемент на твърдяното владение.

Първоинстанционното решение не страдало от посочените във въззивната жалба пороци. При постановяването му съдът не бил допуснал твърдените нарушения.

Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноските за втората инстанция.

Страните не са направили процедурни и доказателствени искания. Не се налага и служебно събиране на доказателства. Следва да се насрочи и проведе открито заседание на въззивната инстанция.

Окръжният съд констатира, че държавна такса за въззивното обжалване е внесена само от страна на К. С., което налага на другата жалбоподателка да бъдат дадени съответни указания.

Водена от изложеното и съгласно чл. 267 от ГПК, втората съдебна инстанция РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото, което да се проведе на 04.12.2025 г. и да започне в 09:00 ч.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им СЕ ВРЪЧАТ и копия на настоящия съдебен акт, а на жалбоподателите - и екземпляр от отговора на жалбата.

УКАЗВА на жалбоподателката А. А. Д., чрез адвокат Г. Ч., да представи по делото, най-късно в предстоящото открито заседание на окръжната инстанция, надлежен документ за преведена по съответната банкова сметка на Окръжен съд Благоевград - ***, държавна такса от 25 /двадесет и пет/ лева за въззивното обжалване, и я ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако не го стори, въззивното производство по отношение на нея ще бъде прекратено.

Настоящото разпореждане не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 3