Определение № 40201 от 10.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40201 гр. С., 10.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20231110136960 по описа за 2023 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и допустими.

Следва да се допусне съдебно-медицинска .пертиза, която да отговори на въпросите, посочени в исковата молба.

Основателно е искането на ищеца за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на претърпените болки, страдания и дискомфорт, причинени вследствие на злополуката.

Основателно е искането на ответника за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане – единият за установяване на обстоятелствата относно командироването и инструкциите във връзка с монтажа, а другият - за инструктажите за безопасност в процесния ден.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.

ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК изслушване на съдебно-медицинска .пертиза, която да отговори на въпросите, поставени в исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на 500 лева, платими от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р Ц.Г.;

ДОПУСКА разпит на един свидетел при режим на довеждане от ищеца за установяване на претърпените болки, страдания и дискомфорт, причинени вследствие на злополуката.

ДОПУСКА разпит на двама свидетели при режим на довеждане от ответника – единият за установяване на обстоятелствата относно командироването и инструкциите във връзка с монтажа, а другият - за инструктажите за безопасност в процесния ден.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в о. с. з на 19.12.2023 г. от 09,30 часа, за когато да се призоват страните.

1

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от писмения отговор и доказателствата към него.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:

Предявен е осъдителен иск по чл. 200 КТ за заплащане на сумата 43 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие от трудова злополука, настъпила на 29.03.2022 г. в производствено помещение на “М.” ЕООД в с. Ц..., ул. “Г.” №., област П. която е причинила временна неработоспособност на ищеца А. Е. П.. Претендират се и разноски.

Ищецът твърди да е бил в трудово правоотношение с ответника в периода 12.11.2021 г. – 11.05.2022 г. Сочи, че на 16.12.2021 г. е сключен договор между ответното дружество и “М.” ЕООД, с който страните са се споразумели ответникът, в качеството му на изпълнител по договора, да достави и монтира бързоразвиваща се врата на обект на възложителя, поради което ищецът бил командирован до гр. П. заедно с неговия баща Е.А. П. – монтажник в ответното дружество. На 29.03.2022 г. в производствено помещение на “М.” ЕООД по време на монтиране на индустриалната врата ищецът е претърпял злополука, регистрирана в Н., от където е призната за трудова, вследствие на което е посетил най-близкото болнично заведение – У. “П.”, гр. П. след което посетил и У. “Н.”, гр. С., където е приет за лечение в К.. Твърди, че първо са били зашити втори и трети пръст на дясната му ръка, на 31.03.2022 г. бил хоспитализиран, на 01.04.2022 г. била извършена оперативна интервенция, след което на 04.04.2022 г. е изписан. Твърди, че в параграф “о.” от епикризата, е посочено: “дясна длан с пръсти – порезни рани в 1ва фл.орна зона от Д., липсваща фл.ия”, а в реквизит “Д.” – “В.сц. Д. ман. Д.. С. тт мм фл. пр. Д. ман. Д..”. Отделно от това посочва и окончателната диагноза – М.: S.. “Травма на няколко фл.орни мускула и сухожилия на ниво китка и длан.

Прогрес на лечението: Опериран 83.88 други пластични операции на сухожилие.”. Посочва, че болничният лист, който му е издаден за периода от 31.03.2022 г. до 04.05.2022 г. вкл., е със същата диагноза. Поддържа, че на 05.05.2022 г. при среща с управителя на ответното дружество не е срещнал необходимото разбиране, като на 10.05.2022 г. трудовото му правоотношение било прекратено със заповед на ответника. Ищецът твърди, че вследствие на претърпяната злополука частично дясната му ръка е напълно неподвижна, поради което не може да осъществява характерните за нея ежедневни функции и обслужващи действия.

Сочи, че процесната трудова злополука е настъпила в началото на професионалната му кариера и вследствие на нея е осакатен за цял живот. Твърди, че често изпитва силна болка, затруднения при осъществяване на всекидневните си ангажименти и личното си обслужване. Отделно твърди, че към момента е нетрудоспособен и след злополуката изпитва ежедневни болки и страдания, които са се отразили и на неговото психическо и емоционално състояние. Счита, че социалното му общуване също е повлияно. Поддържа твърдения, че преди злополуката е успявал да подпомага финансово семейството си, тъй като е работел активно, но сега се намира в невъзможност да извършва всякакви действия, като използва единствено лявата си ръка. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Ответникът не оспорва наличието на трудовото правоотношение между страните в посочения в исковата молба период, наличието на договор между ответното дружество и “М.” ЕООД, командироването на ищеца и неговия баща до гр. П. за извършване на възложената работа, както и настъпването на инцидента с ищеца на 29.03.2022 г. при монтирането на врата. Оспорва периода на командировката на ищеца, като твърди, че последният е бил командирован само за дата 28.03.2022 г., т.е. в този ден е следвало да пътува С.-П. и П. С., поради което твърди, че на 29.03.2022 г. /датата на настъпване на инцидента/ ищецът не е следвало да се намира в производственото помещение на “М.” ЕООД, съответно да осъществява дейност от и за 2 сметка на ответното дружество. Посочва, че за този ден ищецът не само, че не е бил командирован на процесния обект, но и е бил в платен годишен отпуск, поради което ответникът не е знаел, че ищецът извършва дейност, която не му е възложена. Оспорва злополуката да е била по повод работата на ищеца. Евентуално навежда възражение, че ищецът е съпричинил резултата при груба небрежност, тъй като е пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност, като не е носил защитно облекло – ръкавици, въпреки че такива са му били зачислени и въпреки инструкциите, които е получил от двете дружества – ответното и “М.” ЕООД, в чийто обект е настъпил инцидентът.

Навежда възражение за намаляване на размера на претендираното обезщетение, като изключително завишено с оглед принципа на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД. Моли искът да бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност – размерът на претендираното обезщетение да бъде намален. Претендира разноски.

По иска по чл. 200, ал. 1 КТ ищецът носи тежестта да докаже съществуването на трудово правоотношение между страните, настъпването по време на действието на което на злополука, която е приета за трудова по установения ред, обстоятелството, че същата е довела до временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност до 50 или над 50 на сто, както и настъпването на неимуществени вреди под формата на болки и страдания, каквито твърди, техния интензитет и продължителност.

При установяване на тези обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже, че е погасил задължението на падеж. По възражението си по чл. 201, ал. 2 КТ ответникът носи тежестта да докаже, че ищецът е допринесъл за настъпване на злополуката, като е допуснал груба небрежност, пренебрегвайки основни технологични правила и правила за безопасност.

Страните не спорят, че помежду им е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал в ответното дружество длъжността „м.“; че между ответника и „М.“ ЕООД е имало сключен договор за доставка и монтаж на бързонавиваща се врата модел „Р.“, в изпълнение на който ищецът е командирован до гр. П. за извършване на възложената работа, както и че на 29.03.2022 г. в производствено помещение на „М.“ ЕООД в село Ц..., ул. „Г. №.“ е настъпил инцидент при монтажа на вратата, от който ищецът е претърпял травматични увреждания, поради което съдът ОБЯВЯВА за безспорни тези обстоятелства по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът не твърди да е изплатил обезщетение за неимуществени вреди, поради което не сочи доказателства за това.

За останалите факти от предмета на доказване страните са ангажирали относими и допустими доказателства и доказателствени средства, като по отношение на доказателствената им стойност съдът дължи произнасяне в своя краен съдебен акт.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3