Определение № 109 от 07.02.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 109 гр. Бургас, 07.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Въззивно частно наказателно дело № 20222100600097 по описа за 2022 година

Производството е образувано по протест на прокурор от Районна прокуратура Бургас, против определение 1557 от 29.12.2021 год. по НЧД 5015/2021 год. по описа на Районен съд Бургас. Приключило е разследване по досъдебно производство за престъпление измама по чл. 209 НК, прекратено с постановление на прокурор, който достигнал до извод, че са налице гражданско-правни отношения между спорещи страни във връзка със строителството на сграда в гр. Царево.

Постановлението на прокурора от 07.10.2021 год. /т. 12, л. 53 и сл. ДП/ било атакувано от Р. О. чрез процесуален представител. Последният чрез своя фирма е извършил СМР в имот и вложил средства, за които претендира, че е измамен. О. е пострадал, претърпял е имуществени вреди. Съдът приел жалбата за основателна и отменил постановлението на прокурора.

Чрез протеста прокурорът възразява на определението на съда и иска отмяната му. Не споделя мнението, че постановлението му не е мотивирано, както и извода, че разследването не е обективно и всестранно. Съдът е използвал общи изрази и няма конкретика в какво се изразяват посочените пороци на постановлението. Като оценя изводите на съда за отмяна на постановлението му като неоснователни, отправя искане за потвърждаването на постановлението.

Жалбоподателят О. е уведомен за протеста на прокурора, няма становище.

По делото няма повдигнато обвинение.

Приключило е разследване по ДП 143/16 год. по описа на Окръжен следствен отдел Бургас. На 06.06.2016 год. е подадена жалба до Районна прокуратура Царево от Р. О.

1 против Л. Е.. След извършената предварителна проверка на 26.09.2016 год. е образувано ДП 143/2016 год. и възложено за разследване на следовател от Следствена служба Бургас.

Разследването е извършено за установяване обстоятелствата на сложилите се в годините отношения между двамата по повод строителството на жилищна сграда в гр. Царево през призмата на престъпление по чл. 209 НК. О. е бил въведен в заблуждение, че с извършването на СМР с лични средства ще получи собственост на апартаменти и с което му е била причинена вреда в размер на 150 000 лева.

В постановлението прокурорът посочил, че липсват доказателства за извършено престъпление. Л. Е. е собственик на недвижим имот и имал намерение да построи жилищна сграда. Чрез посредничеството на И. В., собственика се срещнал с О. и достигнали устна уговорка за строителството и условията. Независимо от първоначално декларирани намерения за обективиране волята им, не подписали писмен договор. Получили се разногласия в хода на общата им работа. Собственикът на имота Е. имал претенции за качеството и обема на СМР, отказал да прехвърли собствеността на уговорените апартаменти.

През 2015 год. съпрузите С. С. и Г. П. заявили желанието си да придобият апартамент от строящата се сграда. На няколко пъти изплатили договорената сума – първата вноска на ръка 18000 евро, а втората 19 000 евро по банков път. Парите получил О. по лични сметки.

Съпрузите завели гражданско дело 593/2018 год. по описа на БОС, за възстановяване дадените в предплата пари, поради това, че не им е бил прехвърлен уговорения имот. По делото има влязло в сила решение от 28.05.2019 год., с което им е отхвърлена претенцията за връщане на парите от О. на отпаднало основание. Впоследствие единствените купувачи на имот в тази сграда завеждат ново дело против О. – гр. 2043/2020 год. по описа на Окръжен съд Бургас.

По делото е установено, че вложените чрез СМР пари от О. възлизат на 104 625 лв.

Прокурорът приел за установено, че между Е. и О. бил сключен договор в устна форма за извършване на строителство на жилищна сграда. Възникнали противоречия в реализиране на общия замисъл и всяка от страните отстоява правата си, като ги противопоставя на виновно поведение на другата. Това са гражданско-правни отношения и те следва да търсят правата си по този ред. Обвинителят е достигнал до извод, че не са установени признаци на престъплението измама, когато сключен между страните договор е средството, чрез с което се въвежда в заблуждение другиго. Има извършени СМР и разногласията между страните относно количеството и качеството им е в основата на спора.

Настоящата процедура по чл. 243 НПК е втора. С постановление от 27.07.2020 год. прокурорът прекратил наказателното производство. По реда на чл. 243 НПК съдът е отменил постановлението.

Първостепенният съд отменил постановлението на прокурора, като неотговарящо на изискванията на закона. Обвинителят е изложил фактическа обстановка без да анализира доказателствата, които го мотивирали към този извод. Посочено е, че не са били положени 2 всички усилия за събирането на относимите към делото доказателства. Дифинитивно е посочено, че в кориците на делото се съдържат данни за извършено престъпление по чл. 209 НК. Липсата на анализ на доказателствата прави крайното заключение на прокурора немотивирано.

Настоящата инстанция не споделя изводите на първостепенният съд. Разследването по досъдебното производство е извършено в продължение на почти шест години и е в обем от 12 папки. Освен разпитите на свидетели, има резултат от извършени експертизи, както и събрани писмени доказателства във връзка с разследването. Безспорен е установения от разследването факт, че в отношенията на О. и Е. няма писмен договор. Всеки един от тях е имал такива намерения, но след консултации с адвокат, не са стигнали до подписването на устната договореност в писмен вид. В анализа на доказателствата в тази насока в постановлението на прокурора са посочени показанията както на двамата заинтересовани О. и Е., така и разпитани адвокати, представлявали двамата в различни етапи от отношенията им.

По делото са разпитани свидетели, назначена е и експертиза, която установява извършените СМР и тяхната стойност. Всичко това е станало в изпълнение на достигнатата между О. и Е. договореност. Всеки един се е надявал срещу вложеното от него – имот или СМР/пари, да получи облага, задоволяваща очакванията му. Поради липса на договорна регулация в отношенията между собственик и инвеститор/изпълнител, се появили и разногласията им.

Дори и липсата на писмен договор, постигнатата между Е. и О. устна договореност, не е средството за въвеждане в заблуждение на когото и да е от тях в тези отношения. Единият предоставил терена за строителство, другият инвестирал и строил. Никоя от страните не е ползвала неопитността или незнанието на другия или поддържала заблуждение с цел имотна облага. И двете страни са потърпевши от неуредеността на действията си, породило и противоречията. Собственикът на парцела не е получил очакваните апартаменти, а инвеститора не е получил уговорените мансардни апартаменти.

Г. П. и съпругата му С.С. - единствените купувачи на имот в тази сграда, завеждат ново дело против О. – гр. 2043/2020 год. по описа на Окръжен съд Бургас. С решение 423 от 28.10.2021 год. съдът е признал претенцията им за основателна и осъдил на първа инстанция Р. О. да им заплати солидарно сумата от 37 000 евро – левова равностойност от 72 365,71 лв. и лихвите по тях, разноските по делото. Тези пари са били платени без основание, приел съдът в невлязлото в сила решение. Данните за това дело са публични и достъпни.

Настоящата инстанция споделя възраженията на прокурора относно съдържанието на акта на съда. Прокламирано е, че разследването не е обективно, всестранно и пълно – чл. 14 НПК, но не са посочени основания, непълноти или обстоятелства, които не са установени или следва да бъдат установени. С оглед надзорните функции в това производство съдът е длъжен да направи такива констатации и даде задължителни указания относно прилагането на закона. Връзката, пораждане на отношенията между Е. и О., е станало с посредничеството на И.В.. Още в извършване на предварителната проверка – т.1 л.30 ДП, е депозирал своите знания за тези отношения. По късно разпитан и като свидетел т.9 л. 1923 193 ДП. Разпитани са и всички други свидетели, които имат знание или отношение към разкриване съдържанието на отношенията между О. и Е., включително и техните адвокати за различни факти от този пъзел на отношения. Събрани са в няколко тома възможните документи, свързани с имота и строителни книжа.

Настоящата инстанция не споделя и извода на Районният съд, че не е направен пълен анализ на събраните доказателства. Събрани са доказателства, които далеч надхвърлят предмета на разследване по ДП – чл. 102 НПК. И това е така, тъй като прокурорът е длъжен да събере всички доказателства, които подложени на анализ, следва да направи извод не само за извършено престъпление – предмет на разследването, но и друго противоправно поведение по смисъла на НК. Прокурорът е изложил последователно правно значимите факти и събития. Подложени са на установяване и изследване фактите, свързани с познанството и развитие на отношенията между О. и Е. от самото начало. Това са отношения с давност няколко години, в които се е развило и от фактическа страна строителството на сградата, появата на противоречия и развитието им. От началото двамата са се съгласили да имат отношения по повод строителството на процесната сграда. Ако не е имало съгласие, О. не би инвестирал пари в строежа, и обратното – без разрешение никой не би инвестирал пари в чужда собственост.

С оглед на изложеното настоящата инстанция напълно споделя изложените в постановлението установени фактически обстоятелства, кореспондиращи със събрания по делото доказателствен материал и направен на тях извод за липса на престъпление измама или друго по смисъла на НК. Нещо повече.

Освен посоченото по горе гражданско дело с единствения появил се купувач на апартамент в тази сграда, Р. О. като управител на „О.б.“ ООД е подал искова молба пред Окръжен съд Бургас на 26.05.2020 год. и образувано гражданско дело 177/2020 год., което е на производство и в настоящия момент на първа инстанция. Ищецът претендира за обезщетение от 172 422 лв. от сключения с Л. Е. договор за СМР или сумата от 131 902 лв. представляваща остойностените извършени СМР в процесната сграда. Налице е пълно съвпадение между предмета на гражданското дело и наказателното дело. Недопустимо е породилите се на деликтно гражданско основание спорове между Е. като собственик на терен в гр. Царево и възложител от една страна, и изпълнителя на СМР О. на процесния терен, да се пренася на терена на наказателното съдопроизводство. Правилно е посочена и практиката в подобни случаи, в които някои от спорещите използват наказателния процес за решаването на спорове от гражданско правен характер – Р 150 от 24.02.2002г. н.д. 847/2002 год. 3 н.о. ВКС.

С оглед изложеното, определението на първостепенния съд следва да се потвърди.

Воден от горното и на основание чл. 243 ал.8 НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение 1557 от 29.12.2021 год. по ЧНД 5015/2021 год. по описа на Районен съд 4

Бургас.

Потвърждава постановление от 07.10.2021 год. на прокурор при БРП, по ДП 143/2016 год. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Бургас.

Определението е окончателно.

Да се уведомят страните за настоящото решение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5